Незабелязано Недостижима

Глава Осма- Вечерята

     Беше един часът и петнайсет минути сутринта. Виктория тъкмо си беше тръгнала от партито на Джордж. Вървеше по коридорите към спалните на момичетата от Рейвънклоу. След две минути тя се засече с Малфой, докато вървеше и много се стресна.
–Виктория? Какво правиш тук? Не беше ли много изморена? Нали щеше да спиш?- започна да я разпитва той.
     –Ъмм...а-аз...-започна да казва Виктория.
     –Къде беше? Защо ме излъга?- попита раздразнено Драко.
     –Аз...съжалявам!- отсече Виктория и побегна към спалнята си.
     –Спри! Не се измъквай!- извика Малфой зад гърба ѝ, но тя не спря.
     Нощта беше изминала и вече беше започнал следващия ден. Всички бяха влезнали в първия си час. Когато той свърши Виктория тръгна към тоалетните, но Джордж я извика.
     –Виктория! Ела!
     –Да, Джордж?- каза тя.
     –Вчера, след като си тръгна намерих това на дивана. Предполагам, че е паднала, докато си спала.- отвърна Джордж и ѝ подаде едната обеца със зелен диамант от Драко Малфой.
     –Много благодаря! Радвам се, че си я намерил. Много е ценна.- отговори момичето.
     –За нищо. Аз трябва да отида при другите обаче, така че до скоро!- каза той.
     –До скоро!- отвърна тя и продължи да ходи, докато държеше обецата в едната си ръка и я гледаше.
     –Защо е в теб? Някакъв специален повод ли имаш?- срещна я Драко по коридорите, който я видя как държи обецата.
     –Н-не. Тя просто...-каза Виктория.
     –Виктория, къде беше миналата нощ, когато те срещнах по коридора? Там ли си я забравила? Кой е щастливеца, който ти я върна? А?!- разпита я Малфой разгневено.
     –Драко, истината е, че Джордж Уизли ме покани на извинително парти за държанието на Хари. Излъгах те, че съм изморена, защото не исках да те притеснявам, все пак там така или иначе нямаше да се случи нищо и не исках да се притесняваш излизшно.- обясни тя.
      –Аха, Уизли така ли? Изневеряваш ми с Уизли и предпочете да отидеш на парти с Уизли вместо на вечеря с мен?- каза надменно той.
     –Не съм ти изневерила! Нищо не е станало! И исках да дойда с теб на вечеря, но той пръв ме беше викнал на парти и щеше да е нечестно!- каза Виктория.
     –Не си ми изневерила ли? Затова ли обецата ти е паднала в леглото му предполагам?- продължи Малфой с грубия и надменен тон.
     –На дивана! Паднала е на дивана, Драко! Зашеметих се от алкохола и паднах, след което той беше така добър да ме сложи да легна на дивана и аз се унесох и заспах.- обясни момичето.
     –Виктория, искам да те питам нещо. Преди да се влюбиш в мен, само поватряше, че си харесваш някого, но така не ми и каза кого. Слушам те и не ме лъжи.- каза Драко.
     –Джордж...- отвърна Виктория.
     –Ясно!- отсече разгневен Драко и си тръгна.
      Факта, че Виктория нарани любимия си за втори път ѝ дойде в повече и отиде да поплаче в тоалетните. Джордж обаче я чу и отиде да провери какво става.
     –Виктория? Ти ли си?- попита той.
     –Да.- отвърна момичето.
     –Моля те, спри да плачеш.- каза Джордж съжалително.
     –Остави ме сама!- каза ядосано Виктория.
     –Никой не трябва да е сам в такива моменти. Излез и ми сподели. Ще ти олекне.- каза той приятелски.
Чу се завъртане на ключ, Виктория отвори вратата и излезна.
     –Какво се е случило?- попита Джордж загрижено и я прегърна.
     –Махни си дългите кльощави ръце от нея, Уизли.- чу се изпълнения с ненавист глас на Драко, който беше чул всичко.
     –Или какво, Малфой?- попита злобно Джордж.
     –Не ме карай да ти показвам! РАЗКАРАЙ СЕ!- изкрещя Драко.
Джордж си тръгна, защото не искаше да си има проблеми точно пък с Малфой. Драко и Виктория останаха сами.
     –Пак ли го харесваш? Какво става, Виктория? ОБЯСНИ МИ!- каза изнервения Малфой.
     –НЕ ЧУВСТВАМ НИЩО КЪМ НЕГО, ДРАКО! ПОВЯРВАЙ МИ!- разкрещя се през сълзи момичето.
     –Искам да знаеш, че ти си само моя! САМО МОЯ! Няма да те дам на никого, дори това да струва живота ми!- извика Малфой.
     –Само твоя съм, Драко!- каза плахо тя.
Драко понечи да разкопчава копчетата на ризата ѝ.
–Не сега! Имаме часове, а и сме в тоалетните!- дръпна се тя.
–Довечера от деветнайсет часа̀ ще те чакам за вечеря.- каза спокойно Драко и махна ръцете си от ризата на момичето и изгледа тялото ѝ отгоре до долу.
Изминаха останалите часове и Виктория отиде в спалнята си да се приготвя за вечерята с Малфой. Тя облече тясна червена рокля, мрежест чорапогащник и обу същите черни и остри обувки на висок ток, които беше обула и на бала. Върза косата си на красив и висок кок, като остави да висят два кичура отпред. Сложи колието и обеците от Драко. Сложи си очна линия, спирала, сребърни на цвят сенки за очи, руж и ярко червено червило. Вече беше готова да тръгва.
     След десет минути вече беше пред общата стая на Слидерин. Там Драко я чакаше и тръгнаха към трапезарията. Влезнаха. Всичко беше много красиво. Масата беше застлана с красива зелена покривка. Имаше бутилка червено вино, свещи, а вечерята бяха свински ребърца с картофи на фурна. По средата на масата в една ваза седяха 11 червени рози. За фон звучеше спокойна и романтична музика. Драко дръпна стола на Виктория, за да може момичето да седне, след което наля в чашата ѝ вино. Те вечеряха и си говореха.
     Измина половин час и Виктория отиде до тоалетната. Няколко секунди след нея Драко стана, отиде и почука на вратата на тоалетната.
     –Да, Драко? След малко идвам.- отговори момичето от вътрешната страна на тоалетната.
     –Няма нужда да идваш. Аз дойдох. Отключи ми.- каза Драко.
Виктория отключи вратата, след което Драко влезна при нея и отново заключи. Той притисна гърба ѝ към стената и тялото му я покри. Хвана двете ѝ ръце със своите високо горе над главата на момичето, също притиснати към стената. Започна да я целува и след една минута нямаше и следа от ярко червеното червило, което си беше сложило момичето.
     –Ти си само моя.- прошепна Малфой в ухото ѝ.
     –Само твоя.- отвърна Виктория възбудено.
Тя съблече черното сако на Драко и разпусна вратовръзката му.
     –Уизли трябва да се научи да не пипа това, което не е негово.- каза Драко.
     –Никога няма и да е негово. Няма да го харесам отново.- успокои го отново Виктория.
     –И си сигурна, че нищо не се е случило миналата нощ между вас?- попита Драко.
     –Нищо.- отговори плахо момичето.
     –Но сега ще се случи нещо. Обаче между нас с теб.- отвърна Малфой, съблече роклята ѝ и започна да целува нежното и тяло от устните надолу.