Незабелязано Недостижима

Глава Трета- Само Негова

Фред и Джордж видяха Малфой, който излизаше от тоалетните. Малфой мина покрай тях без да ги отрази. Пет минути след него излезна и Виктория. Тя обаче видя Фред и Джордж и ококори рязко очи.
–Здраааавей.- каза Джордж на Виктория.
     –Оу, здравейте.- отвърна момичето.
     –Какво става между теб и Малфой?- попита Фред.
     –А, нищо. Той просто беше дошъл да...ъм...да ми се извини.- промълви Виктория.
Фред и Джордж, които разбира се не ѝ повярваха, само ѝ хвърлиха един невярващ поглед и си тръгнаха. Виктория разбра, че не ѝ повярваха и че е загазила.
Мина още един час, който близнаците едвам дочакаха да свърши. Те викнаха Хари някъде, където няма хора, за да поговорят.
     –Видяхме я с Малфой. Беше я притиснал към стената и...- започна Джордж, но беше прекъснат от Хари.
     –Моля?! Пак се е опитал да ѝ стори нещо лошо?- попита бурно Хари.
     –Хари, боя се, че не разбираш. Той никога не е имал намерения да ѝ стори нещо лошо.- отвърна Фред тягостно.
     –Искаш да кажеш, че той си пада по нея?- попита Хари.
     –Да. Ти просто не виждаш нещата така, както са реално.- каза Джордж.
Хари тръгна с тежка походка в посоката зад гърба си без да отговори нищо.
     –Харесваш ли я?- чу се гласа на Джордж зад него.
Хари спря рязко на едно място и впери поглед в земята. След няколко изминали секунди, гледайки втренчено в пода, отговори категорично:
     –Не.
     –Значи няма да имаш против, ако я поканя на среща?- провикна се отново Джордж зад Хари.
Хари тръгна бързо към Джордж, след което го хвана здраво и агресивно за яката на униформата му. Без Хари да има време да каже нещо, Джордж каза напрегнато:
     –Лол лол лол, успокой се! Само те занасям! Знаеш, че не я харесам.
След което Хари свали рязко ръцете си от яката му и си тръгна. Фред и Джордж се спогледаха и си казаха един на друг:
     –Оу, определено я харесва ХА-ХА-ХА!
Измина още един час. После още един, докато не дойде края на деня. Вече се беше свечерило и Виктория тръгна към общата стая на Рейвънклоу. Обаче се чу един глас, който каза:
–Мисля, че вървиш в грешната посока, Виктория.
Виктория се огледа, но не видя никого, затова продължи да върви.
–Спри.- каза пак гласът, след което Виктория се обърна и видя Малфой, излизайки от тъмната част на коридора.
–Ти ли ми говориш?- попита Виктория.
–Да виждаш някого друг тук? Аз съм, разбира се.- отвърна Драко.
–Какво искаш?- каза Виктория спокойно.
–Не ме ли чу? Вървиш в грешната посока.- отговори Малфой.
–Аз отивам в общата стая на Рейвънклоу, уморена съм, какво имаш предвид?- попита недоумявайки Виктория.
–Какво имам предвид ли?- попита Драко, като започна да се приближава към момичето.- Имам предвид, че тази вечер ще отидеш в общата стая на Слидеринците.
–Драко, не те разбирам. Нямам работа при Слидеринците. Какво ти става?- попита все още недуомяващата Виктория.
–О, ти май наистина не разбираш.- каза Драко, като я хвана за талията и я придърпа към себе си, и изгледа тялото ѝ отгоре до долу.- Имаш работа при Слидеринците. Имаш работа с мен.
Малфой махна ръцете си от талията на момичето, вместо това хвана ръката ѝ и я поведе към общата стая на Слидерин. Виктория вече много добре знаеше какво има предвид той, затова запази тишина и го последва.
След десет минути вече бяха в общата стая на Слидерин, след което се запътиха към спалните на момчетата. Малфой я бутна на леглото си и започна да целува врата ѝ.
–Аз...не мога, Драко.- каза Виктория.
–И защо така, ангелче?- попита я Малфой спокойно.
–Аз вече си харесвам някого.- отвърна момичето.
–О, това няма да е от значение сега.- отговори Драко и продължи да оставя отпечатъците си по врата ѝ.
Драко се изправи да съблече ризата си, но Виктория го дръпна за врътовръзката и го целуна страстно. В този момент за нея нищо нямаше значение. Нито Джордж- момчето, в което тя е влюбена. Нито Хари. Тя се беше поддала на Малфой и вече го искаше не по-малко, отколкото той нея.
–За разлика от Потър аз мога да правя и други неща освен закуски.- каза Драко.
–Ще ми покажеш, нали?- попита го Виктория плахо.
–Определено.- отвърна той.
Вече беше другия ден и всички имаха час по Защита от Черните изкуства при професор Долорес Ъмбридж. Виктория и Малфой влязоха заедно в класната стая. Професор Ъмбридж влезна и впери злобен поглед във Виктория без да каже нито дума. Толкова дълго я гледаше, че останалите ученици също започнаха да я гледат. Виктория очудено и плахо най-накрая попита:
–К-какво има, професор?
–Къде Ви е мантията, госпожице Паркър?- попита Ъмбридж надменно.
–Оу, съжалявам. Сигурно е останала в стаята на Драко миналата нощ.- отвърна Виктория горделиво, защото не можеше да понася Ъмбридж.
Всички се втрещиха, а Драко се засмя и се усмихна на Виктория, след което Ъмбридж го погледна със злобна усмивка и изкрещя:
–ВЕДНАГА В КАБИНЕТА МИ!
Запътиха се Виктория, Драко и професор Ъмбридж към кабинета ѝ, като от яд Ъмбридж не можеше да забави бързата си походка. Влезнаха в кабинета ѝ и тя отново изкрещя:
–КАКВО СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ ПРАВИТЕ ВИЕ ДВАМАТА?
Виктория и Малфой се спогледаха с усмивка.
–МНОГО ЛИ ВИ Е СМЕШНО?!- изкрещя още по-разгневено професор Ъмбридж.
–Не, професор.- казаха Виктория и Малфой в един глас.
     –БЪРЗО СЕ МАХНЕТЕ ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО МИ И АКО ОЩЕ ВЕДНЪЖ СЕ ПОВТОРИ ЩЕ ИЗХВЪРЧИТЕ ОТ ХОГУОРТС ЗАВИНАГИ И ДВАМАТА!- изкрещя им Ъмбридж отново с пискливия си глас.
Виктория и Драко излезнаха от кабинета ѝ, когато часът вече беше свършил. Драко я прегърна силно.