Незабелязано Недостижима

Глава Втора- Денят На Промяната

     Вече беше другият ден и от както Малфой забеляза незабележимата Виктория Паркър, сякаш всичко за момичето от този ден натам се промени. Покрай Малфой я беше забелязал и Хари Потър, защото все пак той се направи, че я познава, за да я защити. Тя винаги много му се е възхищавала, но е знаела, че няма как някой като него- великият Хари Потър, да забележи незабележимо момиче като нея. Благодарение на Драко обаче Хари я забеляза и реши, че наистина трябва да я познава.
     –Хей, как си?- попита Хари дружелюбно Виктория в едно от десет минутните им междучасия.
     –Ъм..здравей, Хари! Добре съм, въпреки всички неприятности от вчера! Искам да ти се извиня, че трябваше отново да се скараш с Малфой заради мен.- каза момичето гузно.
     –Няма да се притесняваш за това, всичко е наред.- отговори Потър приятелски и продължи.- Не знам името ти обаче.
     –Оу, да извинявай. Аз съм Виктория Паркър.- отговори Виктория.
     –Приятно ми е, Вики. Бих искал да те поканя на една скромна закусна утре сутрин. Приеми го като лек релакс след всичко вчера.- каза Хари видимо заинтересуван от момичето.
     –С удоволствие ще дойд...- отговори Виктория, но беше прекъсната.
     –Ууууу, каква ли е тази приятна закусна, която ще имате, Потър?- чу се подигравателният глас на Малфой, който избута Потър от отзад.
     –Не е твоя работа, Малфой. Разкарай се.- каза раздразнено Хари.
     –Ха-ха-ха-ха, приятна закуска ви желая тогава, Потър!- отговори подигравателно Малфой с лукавата си усмивка, след което продължи напред, като мина покрай Виктория и ѝ намигна.
     –Защо го каза в такъв тон? Ще се опита да ни развали закуската ли?- попита притеснено Виктория.
     –Ти не се притеснявай за това. Аз ще се оправя с него.- отвърна Хари.
Виждаше се притеснението в очите на Виктория, но тя се довери на Хари и не каза нищо.
Виктория Паркър не беше свикнала на цялото това внимание, но някак си ѝ харесваше. Засега тя не изпитваше никакви чувства нито към Малфой, нито към Потър, доколкото тях обаче всеки момент щяха да се сбият за нея. Тя не знаеше какво да прави в такъв случай и просто реши да се държи приятелски и с двамата. Виктория знаеше всеки един в Хогуортс, но както вече беше ясно, нея никой не я знаеше до днес, когато вече Малфой и Потър имаха интерес. Както се и предполага, като знае всеки в училището, тя не беше безчувствена и разбира се, беше влюбена в едно момче. То беше Джордж Уизли. Очевидно Малфой и Потър си я бяха харесали вече. Всеки на нейно място би полудял, но тя просто не чувстваше нищо към тях. В главата и беше само Джордж.
     Мина един ден и дойде дългоочакваната закуска. Виктория си мислеше, че ще са само тя и Хари, но когато отиде завари най-близките приятели на Хари с него. На закуската бяха Хари, Хърмаяни, Рон, Фред и Джордж. Тя влезна в трапезарията и ги видя.
     –Добро утро, Виктория!- поздрави я Хари.
     –Д-добро утро на...всички.-каза Виктория притеснено, защото не очакваше момчето, в което е влюбена да е там.
     –Има ли нещо?- попита Хари, който забеляза притеснението на Вики.
     –Н-не, всичко е наред.- усмихна се Виктория.
Виктория още не беше забравила, че Малфой може да се опита да съсипе закуската, но освен за това вече се притесняваше и за друго. Беше я страх Фред и Джордж да не направят някои от техните номера и тя да се изложи пред Джордж. Тъй като тя знаеше всички на масата кои са, но те нея не, трябваше да се запознаят. Преди да седне се запозна с всички. Седна и когато посегна към вилицата, тя хвръкна във въздуха. Виктория се засрами разбира се, когато Хърмаяни кресна:
     –Джордж, престани! Трябва да се почувста добре при нас, а не обратното!
Джордж беше извадил пръчаката си и беше накарал вилицата да полети, когато Хърмаяни го бутна, той изпусна пръчката си и вилицата падна рязко на масата. Ето, че най-големите опасния на Виктория се случиха.
     –Не му обръщай внимание, той си е такъв. Фред също.- каза Рон засрамен от братята си.
Виктория само се усмихна плахо. Тя все още очакваше Малфой да се появи отнякъде и да развали всичко, но това не стана до края на закуската. Закуската свърши и те се запътиха към часовете си. Виктория излезна първа от трапезарията, но Хари я догони.
     –Хей, стой! Какво става? През цялото време гледаше в една точка? Джордж да не те е обидил?- попита задъхан Хари Потър.
     –Аа, не..аз просто...нищо.- каза объркано Виктория.
     –Сигурна ли си?- погледна я Хари недоверчиво.
     –Да.- отсече Виктория и продължи напред, след което влезна в клас.
     На Виктория ѝ се гадеше от притеснението, че е видяла Джордж и когато свърши часът, отиде в тоалетните на момичетата. Преди да влезне в тоалетните Малфой излезна и я притисна към стената.
     –Отиде ли на закуската с Потър?! А Виктория?!- раздразни се Малфой.
     –Нямаше как да откажа, Драко!- скара му се момичето.
     –Пфф, не направих нищо на тази закуска, колкото и да исках само, за да не се чувстваш ти гадно. Затова го оцени и не ходи никъде повече с Потър!- отвърна Драко ядосано.
     –КАКЪВ СИ ТИ, ЗА ДА МИ КАЗВАШ?!- изкрещя Виктория смело.
В този момент Малфой се разгневи, че някой се осмелява да му говори така. Обаче това беше момичето, по което той беше луд. За първи път се беше заинтересувал и от момиче, а не само от целите си. Затова не можеше да направи нищо. Само я притисна по-силно към стената, стисна я леко за врата и доближи устните си толкова близо до нейните, че тя можеше да усети тежкото му дишане. Той беше втренчил поглед само в устните ѝ, след което ѝ хвърли поглед от устните надолу. После я погледна в очите опиянително за няколко секунди и дръпна рязко ръката си от врата ѝ. Без да отговори нищо на въпроса ѝ, Драко си тръгна. Виктория обаче не беше изплашена след всичко това. Тя изпита чувство, но този път не беше страх от Драко Малфой. Беше страст. Когато той се беше доближил толкова близо до нея, беше ѝ харесало. Единственото, което я плашеше сега беше фактът, че до онзи ден я беше страх от Малфой, а сега почувства необяснимо привличане към него и се беше осмелила да му се разкрещи.