Незабелязано Недостижима

Глава Пета- Бала

     Виктория усети, че вече не чувства абсолютно нищо към Джордж. Тя вече беше изцяло влюбена в Драко Малфой. Знаеше, че Хари ще я покани на бала, но тя щеше да откаже, защото не изпитваше нищо към него и му беше обидена за това, което беше сторил на Малфой. Момичето единствено искаше да бъде поканено на бала от Драко, но знаеше, че за него тя вече не съществува.
Свърши междучасието, в което близнаците бяха дали прекрасната идея за бала и започна часът. Всичко течеше нормално през часа, докато не беше хвърлено едно листче сгънато на пет в края на чина на Виктория. Тя го отвори и вътре бяха нарисувани две човечета, които танцуват в зала. Над главата на едното човече пишеше "Виктория Паркър", а над главата на другото- "Хари Потър". След рисунката имаше написан въпросителен знак. Тя се очуди от кого е тази бележка, след което погледна към Хари и той ѝ се усмихна. Веднага ѝ стана ясно, че това е неговото предложение към нея да я покани на бала. Виктория смачка бележката на топче, хвърли го в коша и му се усмихна мазно и надменно.
     Часът свърши и Хари веднага отиде при момичето.
     –Защо го направи?- попита тъжно Хари.
     –Аз съм влюбена в Драко, Потър! Не знам как не си го разбрал още.- отвърна раздразнено Виктория.
     –Да личи си, че си влюбена в него. Даже вече говориш като него, но понеже за него ти вече си никоя си помислих, че би дошла с мен на бала.- каза надменно Хари.
     –Не и след милиони години. Разкарай се.- отвърна Виктория, след като нейното възхищение към него беше умряло отдавна.
Малфой се навърташе в групите ученици около тях и беше чул целия им разговор. Колкото и да беше обиден на Виктория, той се трогна от думите ѝ. Мина покрай нея и ѝ прошепна, докато минаваше:
     –Седемнайсет часа̀ в библиотеката.
     Беше станало вече седемнайсет часа̀ и тя реши да отиде. Нямаше идея какво иска Драко, защото ѝ беше казал само тези четири думи и то само докато минава покрай нея. Влезна в библиотеката, но не видя никого. Оглеждаше се и след няколко минути Малфой излезна иззад един шкаф за книги, разлиствайки някаква книга и след няколко секунди я затвори и остави на мястото ѝ.
     –Е, предполагам не знаеш защо те викнах, прав ли съм?- попита Драко по-спокоен от всякога.
     –Разбира се, че не знам. Нищо не ми каза.- отвърна Виктория.- Нали не ме познаваш? За какво съм ти? Аз съм никоя? Нали искаше да те оставя на ми...
–Шшшшштттт.- каза плахо Драко и сложи пръста си на сочните ѝ устни.
–Как реши да ми простиш? Аз толкова те нараних с това, че исках да забравим за всичко.- каза гузно момичето.
–Искаше? Вече не искаш ли да го забравим?- попита Малфой очудено.
–Вече не искам да го забравим. Осъзнах, че загубих всичките си чувства към момчето, което харесвах. Влюбих се в теб, Драко. Сега съм само твоя. Съжалявам, че те наран...- каза Виктория и отново беше прекъсната.
–Млъкни.- каза Драко спокойно.
–Накарай ме.- каза Виктория и погледна устните му.
Драко я целуна нежно, за да я успокои и да я накара да замълчи. След няколко секунди той отлепи устните си от нейните и я попита плахо:
–Ще дойдеш ли с мен на бала утре?
–Да.- отговори Виктория, която си беше мислила, че той никога няма да ѝ прости и да я покани.
Вече идваше време за последния им час. Малфой я беше викнал в библиотеката в седемнайсет часа̀, защото тогава им беше последното междучасие, но вече трябваше да тръгват, за да не закъснеят. Хванаха се за ръце и излезнаха от библиотеката. Няколко минути преди да влезнат в час засякоха Хари и го погледнаха злобно. В този момент Хари се обърна към Рон и Хърмаяни и им каза с огорчение:
–Знаех си, че нищо между тях не е приключило и че той ще ѝ прости.
След което Рон погледна Виктория и Малфой с отвращение.
Часовете свършиха и Виктория тръгна към общата стая на Рейвънклоу. Момичето заспа почти веднага, защото беше твърде изморено от всичко.
Виктория се събуди на другата сутрин много развълнувана за бала, но преди него имаше часове разбира се. Тя тръгна към кабинета за първия час, но няколко метра преди вратата на кабинета Хари я дръпна настрани.
–Намери ли с кого да отидеш на бала, Вики?- попита я той.
–Не мисля, че това е твоя работа.- отвърна Виктория и се опита да се измъкне от хватката му, но неуспешно.
–Чакай. Кажи ми. Знаеш, че не ти мисля злото.- каза Хари.
–Остави ме.- отговори Виктория сърдито.
–Все още имаш възможност да дойдеш с мен на бала, Вики.- каза ѝ Хари дружелюбно.
–Не искам! Пусни ме!- отвърна Виктория още по-сърдито.
–Ей! Махни си ръцете от приятелката ми, Потър!- чу се гласът на гневния Драко от отзад, който бутна Хари от Виктория.
След това влезнаха в час.
След известно време часът приключи. Малфой и Виктория излязоха в коридора.
–Мерси.- каза Виктория на Драко.
–За теб винаги. Предполагам, че нямаш проблем, че те нарекох моя приятелка пред Потър.- отговори спокойно Драко.
–Нямам проблем с това, защото не си се объркал този път. Вече наистина сме заедно.- усмихна му се нежно Виктория.
Драко я прегърна.
Изминаха още няколко ча̀са и вече почти беше дошло време за бала. Виктория имаше един час да се приготви. Тя се затича към спалните на момичетата от Рейвънклоу. Знаеше, че няма много време и обърна целия си гардероб в стремежа да намери това, което търси по-бързо. Най-накрая тя извади от гардероба си една дълга, блестяща и зелена рокля с дълбоко деколте. Облече я, но се сети че няма никакви бижута, които да си сложи и се натъжи. Обувките, които щеше да носи бяха черни и остри на висок ток. Сложи си очна линия, спирала, малко брокат в края на окото и черно червило. Накъдри косата си и я остави пусната. Пръсна се с парфюм ухаещ на ванилия.
Вече бяха минали петдесет минути и Виктория имаше само десет минути да стигне до залата за бала. Тя повдигна дългата си рокля и притичваше по коридорите, за да не закъснее.
Когато влезна в залата, тя видя цялото училище там. "Фред и Джордж добре са го направили."- помисли си Виктория. От толкова много хора обаче едно момче се открояваше най-много. Момчето, в което тя беше влюбена, а именно- Малфой. Той беше облякъл черно сако с черна риза, черен панталон и черни обувки и само синята му вратовръзка добавяше цвят в облеклото му. В ръката си той държеше една кърваво червена роза. Виктория тръгна към него. Очите ѝ сияеха, а усмивката с хубавите ѝ тръпчинки грееше. Когато Малфой я видя не можа да повярва какъв огромен късмет е извадил с такова красиво, умно и добро момиче. Той не можеше да отлепи очи от нея.
–За теб е.- каза Малфой и подаде розата на неговото момиче.
–Благодаря ти.- отвърна тя с усмивка.
Тогава той извади малка кутийка от джоба си.
–Това също.- каза той с усмивка и ѝ подаде кутийката.
Виктория я отвори и в нея имаше колие и обеци със зелен диамант на тях. Тя нямаше никакви бижута по себе си и веднага си ги сложи. Отиваха ѝ и на роклята. След няколко минути дойде време и за танца. Малфой я хвана за талията, а тя сложи нежните си ръце на рамената му. Докато танцуваха тя забеляза, че Хари си е намерил все пак някоя, с която да дойде на бала. Видя Джордж също. Но нищо от това вече нямаше значение за нея, защото пред нея стоеше всичко, което обича и иска.