Незабелязано Недостижима

Глава Единайста- Нова Година

     Коледа беше минала, с нея и още 5 нормални и спокойни дена. Беше трийсет и първи декември един часа̀ на обяд. Довечера беше Нова Година. Учениците, които си бяха останали за ваканцията се бяха събрали в голямата зала. Виктория и Драко също седяха и обядваха там, а Хари и приятелите му, както през цялата ваканция бяха на няколко метра от тях на другата маса и само им хвърляха злобни погледи.
     –Предполагам, че ще се прави тържество по случай Новата Година и не съм сигурен дали ще мога да дойда.- каза Малфой на Виктория.
     –Защо?- попита тя.
     –Баща ми ми прати писмо. Иска да попрочета нещо по предметите през останалата част от ваканцията, защото му е писнало от безхаберието ми.- отговори Драко намусено.
     –Няма проблем. Учи си.- отвърна момичето.
     –Много бих искал да съм с теб тази вечер, но каза, че ще ме отпише от Хогуортс, ако не се взема в ръце. Така че мога само да ти пожелая приятно прекарване.- каза той спокойно.
     –Благодаря. И се надявам всичко между теб и баща ти да се оправи.- каза Виктория притеснено.
     –И аз. Ами, явно до края на ваканцията ще се виждаме само през деня, защото вечерта ще уча, захарче.- отвърна Малфой и хвърли на Виктория игрив поглед, след което стегна вратовръзката си и стана от масата.
     –Къде отиваш?- провикна се Виктория.
     –Ще си ходя в стаята днес, пък и на теб ти трябва подготовка за тържеството.- отговори той, обръщайки се назад, докато вървеше.
     –Ами, предполагам, че ще се видим утре тогава! Обичам те!- извика му тя отново.
Драко само се обърна и ѝ се усмихна, докато вървеше и пак затягаше вратовръзката си, без да ѝ каже нищо.
     След това тя веднага отиде към стаята си да се оправя за тържеството от осемнайсет часа̀. Беше четиринайсет часа̀ и трийсет минути. Подготовката ѝ наистина беше дълга. Виктория нямаше да има партньор за танците и тържеството, но това нямаше да ѝ попречи да отиде все така зашеметяваща. Тя беше сплела косата си на рибена кост, която се спускаше по рамото ѝ, а пред лицето ѝ бяха пуснати два кичура. Беше си сложила ярко рубинено червено червило, руж, черни сенки за очи и спирала. Беше сложила колието, обеците и гривната от Драко, разбира се. Беше облякла голяма, много дълга и обемна червена рокля. Беше си обула червените високи токчета. Докато се усети вече беше станало седемнайсет часа и четиресет минути.
Виктория тръгна към голямата зала с омагьосан таван, където щеше да се състои тържеството. Тя влезе в залата, която вече беше изпълнена с хора, музика и напитки. Откакто тя се беше скарала с Потър, а Малфой се беше сбил с Джордж, нямаше с кого да си говори, затова седеше при професорите и говореше с тях относно учебния материал, докато пиеше шампанско. Измина половин час и започна бавна песен по радиото. След една минута тя се обърна и се блъсна в Джордж Уизли, който беше зад нея.
–И-извинявай. Просто идвах да те попитам...ъм...искаш ли да танцуваш с мен?- попита я той нервено и притеснено.
–Ако си мислиш, че сме се разделили с Драко, защото сега съм сама на това тържество, ами не, не сме се. Той просто си има работа и не може да дойде. Нямам желание да танцувам с теб, особено след всички мръсни неща, които наговори за мен преди Драко да те пребие.- отговори момичето раздразнено.
–Само един танц, обещавам.- каза Джродж.
–Един танц, но след това не искам никога повече да ме търсиш и да ми говориш.- отвърна тя колебливо.
–Нека го изтанцуваме и ще видим.- каза той и хвана ръката ѝ с едната си ръка, а с другата я хвана за талията.
Песента свърши и след нея започна една доста по-бърза и игрива. Виктория вече беше на пета чаша шампанско и направо започна да танцува. Джордж седеше зад гърба ѝ, беше я хванал за талията с две ръце и повтаряше движенията ѝ отзад. Те се смееха и танцуваха, докато тя пиеше шестата си чаша.
По средата на песента, докато Джордж и Виктория танцуваха, Малфой влезна в залата. Той беше облякъл обичайния си костюм и беше сложил значката си от Виктория. В ръката си стискаше букет от сто и една червени рози. След няколко секунди той видя Уизли и любимата му, които се веселяха така хубаво. В същия момент Виктория също го видя и усмивката веднага се изпари от лицето ѝ.
–Драко, аз...- тръгна да казва Виктория, но не успя да каже нито дума повече, защото Малфой хвърли силно букета на пода и както бе влезнал се обърна и излезе.
Тя повдигна дългата си и обемна рокля и тичаше леко с токчетата, за да го догони.
–Спри, моля те!- извика момичето зад него.
Той спря на едно място, но не се обърна.
Изчака тя да дойде при него.
–Не беше това, което изглеждаше. Той ме попита за един танц, аз му казах, че не искам, но той настоя и му казах, че ще изтанцуваме един танц, но след това няма да ме търси повече. Той каза, че ще видим и ме хвана, за да танцуваме. Нищо не е станало. Моля те, повяр...- започна да обяснява тя бързо и притеснено на път да се разплаче, но изведнъж Драко я прекъсна, след като беше гледал разочаровано в една точка към пода няколко секунди, докато Виктория обяснява.
Без да каже нищо, той дръпна рязко ръката ѝ, откачи значката от сакото си, която тя му беше подарила, сложи я в ръката ѝ и си продължи напред. В този момент Виктория се свлече по стената до пода и седна. Момичето беше обляно в сълзи. Вече не знаеше какво да прави. Знаеше само, че за пореден път е объркала нещата. Този път, обаче разбра, че ги е объркала много гадно, щом Драко дори не се разкрещя, остана тих и се отказа да се бори. Знаеше, че дори да му беше казала нещо преди да си тръгне, то нямаше да има значение за него. В този момент погледна часовника и вече беше полунощ. Новата Година беше започнала, а тя беше скарана с човека, който най-много обича.