Feel. (BG Fanfiction) Book 3

1.

-Изключено! - отсякох, хвърляйки плика с документи върху малката маса пред мен.
Баща ми отправи към мен гневният си поглед, който познавах много добре. Не веднъж съм срещал този поглед. Още от дете умеех да лазя по нервите на родителите си и почти винаги им се налагаше да се съобразяват с не много хубавият ми характер. Но за това си е виновен изцяло баща ми, защото бях наследил всичко от него.
-Чарлз, ти си най-подходящ за това и знаеш, че няма да променя мнението си. - каза сериозно Джъстин Бийбър - глава на мафията и мой баща. Всички се бояха от него, но не и аз. Намръщих се.
-Няма да ходя след задника на някаква пикла и да изпълнявам желанията й. - обясних. - Накарай някой от хората си да го свършат.
-Не мога да поверя човек от фамилията Перес на някой случаен. Нещата тук са сериозни. Ти можеш да се справиш.
-И искаш да се занимавам двадесет и четири часа в денонощието с някаква курва? Няма начин! - отвърнах инатливо, а Джеръми се изсмя близо до мен.
-Говориш така сякаш е нещо ново за теб.
Обърнах се към него и го дарих със същия яростен поглед, който принадлежеше и на баща ни. Малкият ми брат беше на двадесет години. Точно пет години по-малък от мен. За съжаление това далеч не означаваше, че е по-глупав. Джеръми Бийбър имаше остър ум и винаги се възползваше от момента да ми се подиграе с някоя своя реплика. Въпреки това не казвам, че не е прав.
С брат ми бяхме много различни. На външен вид почти нямахме разлика, често ни мислиха дори за близнаци, но характерите ни се отличаваха и то много. Аз бях винаги нервен, много избухлив и държах всичко да става така, както го искам. Може би това беше и причината баща ми да има най-голямо доверие на мен. Аз бях изцяло негово копие и той беше наясно, че ако той не може да свърши нещо добре, то аз ще го направя. Джеръми беше много по-спокоен, умен, ставаше лош само, когато се наложи и се отнасяше към жените с уважение. Той беше като майка ни. Понякога се дразнех на това колко е спокоен и разбран, защото аз изобщо не бях такъв.
-Каза човекът, който е чукал една жена през живота си. - озъбих се срещу брат си и той сключи вежди.
Друга съществена разлика между нас беше, че той вярваше в истинската любов и твърдеше, че една жена му е напълно достатъчна. От друга страна аз уважавах жените точно за една вечер и ги захвърлях. Дори не оставах да преспя при тях, защото не бяха важни за мен и не виждах смисъл в това. Изобщо. Чукаш и се изнизваш. Това е моето правило. Винаги съм се присмивал на брат си за решението му да е верен само на едно момиче, но той беше свикнал с това. Малия е дъщеря на един от най-добрите  приятели на баща ми - Дейвид. Мацката е с една година по-голяма от брат ми. Със своите дълги крака, сини очи и дълга кестенява коса, тя винаги правеше впечатление, но според мен лично не беше кой знае какво. Израснали сме с нея и я приемам като малката ми сестра, но от както се помня тя винаги се натиска на Джеръми. Накрая той реши да отвърне на чувствата й и година по-късно те са неразделни. Звучи романтично и лигаво. Нещо, което не ми е познато и нямам намерение да опознавам.
-Тук сме по работа и не ми се слушат глупости. - намеси се баща ни, стоейки зад бюрото в големият си кабинет. - Чък отиваш и това е заповед.
-Чакай малко. - изправих се и насочих пръста си срещу него. - Мислих, че сме заедно в това и ние не работим за теб.
-Така е. - кимна отсечено той. - Но знаеш, че няма смисъл да се дърпаш. Ще те убедя каквото и да ми коства това. Перес са повече от просто влиятелна фамилия. Преди време Адон и Ирсен Перес бяха едни от най-верните ни партньори в цяла Европа, но слагам край на това, защото ни дължат много. Особено Ирсен. Разбира се, той е мъртъв от няколко дни и няма как да ни даде това, което ни издължи. Именно за това ние ще си го вземем сами. След като вече Ирсен е мъртъв и Адон е разтърсен от тази новина, е най-подходящото време за нас да атакуваме. Познавам го много добре и точно, както очаквах иска да наеме охрана за цялото си семейство след ужасния случай. Точно тук се включваш ти, Чарлз. - обясни баща ми, давайки на мен и брат ми да разберем, че той разбира от работата си и вече е проучил всичко. Постави бял лист на масата пред мен и аз се зачетох е него. - Накарах хората си да ни изготвят фалшива охранителна фирма, която ще ни послужи за достъп до семейството на Адон. Ти и някои от хората ни ще охранявате семейство Перес.
-И Адон ще ми бъде шеф?! - попитах невярващо.
Повече от всичко мразех да се подчинявам на някого. Идеята на баща ми никак не ми хареса.
-Дъщеря му ще ти бъде шеф. - поправи ме той, а аз се нацупих още повече. - Може би вие двамата не знаете, но Джизел беше изключително близка с чичо си и не е учудващо за никого, че той й завеща всичко. Абсолютно всичко. В момента Джизел Перес е наследник на много компании от Ирсен, както и на милиони долари. Точно тя е мишената ни.
-Не искам да имам общо с нея! - отвърнах категорично. - И що за име е Джизел, по дяволите?
-Не те карам да имаш нещо общо с нея, Чък. - отвърна ядосано баща ми и по погледа му разбрах, че е повече от сериозен. Това ме накара да преглътна шумно. - Искам да отидеш там и да я наблюдаваш. Да следиш всяка нейна крачка, както и на останалите от семейството им. Ролята ти на охрана ще е перфектното прикритие.
-Забави малко. - намеси се Джеръми и ние го погледнахме. - Имаш ли нещо общо с убийството на Ирсен Перес, татко? - попита го брат ми, а аз кимнах с одобрение, защото това беше уместен въпрос. Познавайки баща си, ние бяхме наясно, че той е напълно способен на това.
-Адон и Ирсен разбираха от работата си и бяхме в отлични отношения, но нещата около Ирсен никога не са били чисти, Джер. - отвърна баща ми сериозно, облягайки се на бюрото си и скръсти ръце пред гърдите си. - Не само аз му имах зъб, но и много други. Макар, че го ненавиждах за това, че предаде доверието ми, не бих го убил. Никога не е бил толкова важен, че да заслужава подобно внимание от моя страна, но след като вече някой е свършил мръсната работа би било грях да не се възползвам.
-Сигурен ли си, че никой не те е заподозрял за убийството? - зададе следващият си въпрос брат ми.
-Разбира се, не съм идиот. - отвърна баща ни. - В Андон сме в добри отношение, макар и вече да не си сътрудничим. Не смята, че бих сторил нещо такова на брат му и си е така.
-Но искаш да отвлечем дъщеря му. - отвърнах и погледнах баща си невярващо, а той въздъхна.
-Не ми пука, че му е дъщеря. Наследница е на всичко, което Ирсен ни дължи и никой не е виновен за това. Ако чичо й мислеше толкова за нейното добро не би и завещал всичко, което има. Въпреки всичко, Адон не е нещо, с което не можем да се справим.
-Значи искаш от мен просто да замина за Лондон ей така? За колко време? Седмица, месец, година? Изобщо интересува ли те социалният ми живот тук?! - казах срещу баща ми.
-Социалният ти живот включва само чукане на курви, така че не е голяма загуба. - подхвърли брат ми и аз го бутнах по рамото.
-Ще бъдеш там докато не преценим, че е време да действаме. Все пак трябва да бъдем внимателни. Много хора ще погнат Джизел сега, не сме единствените, на които Ирсен дължи пари. - обясни татко и аз кимнах. - Докато си в Лондон ще ни докладваш всичко покрай семейство Перес и когато аз преценя ще действаме.
-Хубаво, добре. - закимах. - Явно не си помислил за това, че те ще ме разпознаят. Не забравяй, че все пак сме и публични личности.
-Явно ти си забравил, че аз съм Джъстин Бийбър. Винаги съм подготвен. - намигна ми той и се подсмихна. - Изпращам теб, а не Джеръми, защото ти отдавна не си се появявал пред каквито и да е медии. Освен това не забравяй, че това е Англия. Новините за американците не ги вълнуват чак толкова много и вероятността да са чували за теб е малка.
-Това заболя! - престорих се на засегнат и баща ми врътна очи.
-Дръж се сериозно. - настоя и отново ми подаде папката с информация, която бях захвърлил по-рано. - Когато отидеш там ще се представиш просто като Чък Малоун. Няма да казваш цялото си име. И в никакъв случай няма да произнасяш името ми или фамилията си. Ще използваш единствено фамилното име на майка си, което както знаеш, не е особено известно.
Прав беше. След като майка ни стана Кейтлин Бийбър, никой не знаеше за съществуването на фамилията Малоун. Изглежда това ни беше от полза сега.
-Завиждам ти, братле. - обади се брат ми до мен и се опъна на дивана. - Това е толкова вълнуващо и си е разнообразие.
-Млъквай! - смотах го, а той се засмя. - Да беше пратил теб.
-Сам чу какво каза, а и съм зает с университета. - повдигна рамене брат ми, а аз го изгледах намръщено.
Джеръми обичаше да си губи времето с тези глупости, а аз не исках да чуя за университет. За какво ми е? Ние сме богати така или иначе. За нас образованието не е необходимост, а аксесоар, от който бях преценил, че нямам нужда. Дори да бях завършил нямаше да си изкарвам парите по честен начин. От малък бях обучен на всичко, което баща ми правеше. С времето станах толкова добър, че надминавах дори неговите способности. Не бих казал, че майка ми е доволна от този факт, но беше свикнала. В началото не и харесваше, че синовете й се интересуват толкова много от незаконни неща, но не можеше да очаква друго. Във вените ни тече кръвта на Бийбър. Непобедими сме във всичко.
-Кога заминавам? - насочих вниманието си към баща си.
-След два дни. Бъди готов. - отбеляза той с присвити очи. - Сериозен съм за тази задача, Чък. Ще бъдеш отговорен и за хората ми там. Когато аз не мога да им давам заповеди ти ще го правиш.
-Разбирам. - кимнах сериозно.
Знаех, че той за нищо на света не би ме подвел. Не и мен. Бях слабост на баща си и това беше ясно на всички около нас. В мен той виждаше себе си.
-Всичко ще мине по план. - убеди ме баща ми, а аз се изправих от мястото си.
-Сега, ако ме извините, си отивам вкъщи. - оповестих и Джеръми започна да се смее.
-Днес ред на Клоуи ли е? - попита ме подигравателно, назовавайки името на една от курвите, която чуках понякога.
Прав беше. Днес беше неин ред. Засмях се с брат си и разроших косата му, сякаш е малко хлапе. Въпреки, че разликата ни не беше особено голяма, винаги се отнасях закрилнически с него. Джеръми без съмнение беше най-добрият ми приятел и човека на който имам най-голямо доверие. Джъстин и Кейтлин Бийбър се бяха постарали още от малки да сме наясно с факта, че може да вярваме най-много един на друг. И това си беше така.
-Ще се видим утре, Джер. - кимнах му и напуснах кабинета на баща си.
Минах през хола, където майка ми беше разпръснала разни документи за един от хотелите, които притежаваше. Баща ми я караше да се чувства полезна по този начин. Без съмнение тя беше добра в работата си и именно поради тази причина той възлагаше подобни отговорности на нея. Всичко беше напълно законно и я държеше настрана от нашият свят, който тя понякога мразеше. Отидох до нея и я целунах по бузата. Тя ми се усмихна.
-Тръгваш ли Чъки? - попита ме, а аз се намръщих на прякора, който ми беше дала. Още от дете ме наричаше по този непоносимо лигав начин.
-Да, имам малко работа - отвърнах, а тя кимна с разбиране и любов в погледа си.
И двамата с Джеръми бяхме привързани към майка ни. Тя беше най-добрият човек, когото познавам и единствената жена в живота ми, която си струваше да закрилям. Бях и благодарен, че никога не се отказа от мен и въпреки, че понякога не беше съгласна с нещата, които върша, тя ме подкрепяше.
Когато напуснах къщата на родителите си се качих в спортната си кола и захвърлих папката на седалката до мен. Запалих автомобила си и потеглих към имението си. Движех се бързо из улиците на Ню Йорк, защото обичах високите скорости. Живеех далеч от къщата на семейството си, но все пак стигнах много бързо до дома си.
Имението ми беше голямо, леко отдалечено от големият и шумен град, но не прекалено. Изчаках портите да се отворят и кимнах на охраната, докато карах колата към голямата алея. Паркирах, взех папката и излязох от автомобила. Огледах се. Вече се беше стъмнило и лампите правеха дома ми още по-красив. Дворът беше неописуемо голям, имаше си всичко необходимо. Самата къща беше толкова огромна, че рядко използвах всички стаи в нея. Не знам защо ми беше всичко това при положение, че живеех съвсем сам. Майка ми беше убедена, че е грешка да купувам имението, но аз не я послушах. Когато бях много малък с нея живяхме доста бедно. Не разполагах дори със собствена стая, но когато открих кой е баща ми всичко се промени. Помня, че бях едно хлапе, което се възхищаваше на големият му дом, на многото му коли, на всички частни самолети и лимозини. Още от тогава знаех, че моята цел е да имам всичко това, когато порасна и така се случи. Обичах имението си, обичах лукса и чисто новите си коли. Веднага щом започнах сам да изкарвам парите си бях наясно, че искам да се отделя от родителите си и да живея самостоятелно. Щом видях това прекрасно имение не се поколебах преди да го купя. Джеръми нямаше такива мисли в главата си. Той никога не е имал против да живее в къщата на родителите ни и никога не се е вълнувал от притежанията на баща ни. Но това е разбираемо, имайки предвид, че с него сме израснали по съвсем различен начин. Още от бебе той беше напълно задоволен и родителите ни бяха подготвили всичко необходимо за него още преди да се е появил. Винаги получаваше всички дрехи и играчки, които иска. За него материалното не беше нищо особено, защото той го получаваше само като щракне с пръст. В това отношение с него също бяхме различни. Аз познавах другата страна на живота, а той не. Мислихме по различен начин относно парите. Той не бързаше за никъде, защото му беше ясно, че така или иначе има всичко, което иска. Наслаждаваше се на живота и искаше да се пробва в различни свери като например да се запише да учи в университет. Аз винаги се стремях към повече. Исках да надграждам. Винаги съм бил на мнението, че нямам време за губене и само понякога си позволявах да намирам време за удоволствия измежду работата.
Влязох в дома си и веднага се отправих към всекидневната. Хвърлих папката върху масата пред дивана и нещо падна от нея. Това привлече вниманието ми и сключих вежди. Наведох се към пода и взех снимката, която се беше изплъзнала от папката. На нея имаше момиче. Красиво момиче. Рядко мислих така за жените, защото не им обръщах много внимание, но нямаше как да не огледам тази снимка обстойно. Момичето изглеждаше на горе-долу моята възраст. Имаше дълга кестенява коса, сладък нос, пухкави устни и разкошни тъмно кафяви очи, почти черни. Усетих как сърцето ми забърза ритъма си и се учудих на тази емоция у себе си. Мацката си я биваше, наистина беше хубавица. Поразрових се още малко из документите и установих, че това е Джизел Перес - наследница на компании из цяла Европа. Несъзнателно прехапах устните си. По принцип не си падам по брюнетки, за разлика от баща ми и брат ми, но в погледа на това момиче имаше нещо, което ме заинтригува.
-Имате ли нужда от нещо, господин Бийбър? - попита ме Сесилия, една от прислужниците ми.
Обърнах се към нея и я огледах без да го крия. Тя нямаше нищо против това, защото винаги ми се сваляше. Чуках я веднъж и вече не бях заинтересован, но все пак момичето имаше някакви надежди. Сините й очи блестяха в очакване към мен, а огнено червената й коса беше вързана на висока конска опашка. Отне ми минута да разбера, че тя не ми действа така, както момичето от снимката.
-Налей ми уиски. - отвърнах кратко и след секунди пред мен се намираше чаша с уиски. Сесилия се загледа в документите на масата и това ме изнерви. - Свободна си. - казах грубо и момичето видимо се почувства неудобно. След това напусна стаята.
Насочих вниманието си към снимката в ръката си и отпих от уискито си. Облегнах се на дивана, настанявайки се удобно. Никога преди не бях виждал толкова красиво лице. Може би си въобразявах или се побърквах, но когато усетих възбудата си вече бях сигурен, че има нещо в Джизел Перес, с което трябва да внимавам. Рядко се случваше някой да привлече вниманието ми толкова. Факта, че се възбудих от една снимка ме плашеше още повече. Бях там по работа и тази кучка нямаше да ми попречи да я свърша. Поразрових се още из документите, за да разбера повече за момичето. Бях любопитен, а баща ми, както винаги си беше свършил работата отлично и ми беше предоставил възможно най-много информация за Джизел.
-Какво? - изплюх грубо, когато вдигнах звънящият си телефон, който ме беше прекъснал.
-Госпожица Клоуи е тук, сър. Да я пуснем ли? - попита един от охраните ми, който беше на пост тази вечер. Въздъхнах. Бях забравил за нея.
-Да, разбира се. - отвърнах вече по-спокойно и прекратих разговора. Изпих уискито си на екс и напълних чашата си отново.
След броени минути Клоуи вече беше в домът ми. Изкусителна дългокрака блондинка с оскъдни дрехи. Точно по мой вкус. С нея нямахме връзка, но секса беше страхотен, а тя ме желаеше винаги. Точно поради тази причина нямах нищо против вниманието й веднъж седмично. Оставях я да си мисли, че означава нещо за мен, но истината е, че не ме интересуваше изобщо.
-Виждам, че си ме чакал. - каза Клоуи със съблазнителния си глас, когато беше достатъчно близо до мен и се настани в скута ми. Отърка се във възбудения ми пенис и това ме накара да отметна главата си назад.
-Знаеш ли, не съм много в настроение за това. - отвърнах искрено, а тя се подсмихна звънливо. След това застана на колене пред мен и преди да се усетя беше смъкнала панталоните ми, а пенисът ми беше в устата й. Погледнах за последно към снимката в ръката си и я захвърлил някъде на пода. Зарових ръката си в косата на Клоуи и започнах да я напътствам според желанията си.

Здравейте, мили мои! ❤ Надявам се, че сте си прекарали празниците добре. Някои от вас пожелаха да направя трета книга от поредицата, но този път главни герои да са децата на Джъстин. Идеята ви много ми хареса и веднага започнах да работя по нея. За съжаление този път няма да качвам три пъти седмично, а само един. Причината е, че скоро започва новият ми семестър и би ми било доста трудно да наваксвам с по три глави на седмица. Ако усетя, че мога да се справя определено ще качвам и по повече, но за сега денят, в който ще качвам глава на Feel е само сряда. ❤
Искам да знам дали историята би ви била интересна, така че ми оставете коментар. Как ви се струва първа глава и като цяло идеята на историята? Има ли смисъл да продължавам да пиша? ❤