Feel. (BG Fanfiction) Book 3

12.

Ако до преди няколко дни не знаех какво е някой да те зареже просто ей така, то сега вече знаех. Когато със Сара напуснахме сградата с басейна, се озовахме на улицата, където нямаше и следа от охраната ми и колата ми. Чувствах се като глупачка заради думите, които Чък ме чу да казвам. Също така се чувствах и унизена, защото човек, който работи за мен ме изостави и просто си беше тръгнал. Трябваше да измисля оправдание пред Сара и извиках такси и за двете ни. Заслужавах това, което Чък направи.  Преди дни и аз го бях поставила в такава ситуация. Сигурно се опитваше да ми го върне или да ми даде урок, но единственото, което направи беше да ме ядоса. Той беше назначен на тази позиция, за да ме пази и за да бъде на мое разположение постоянно. Точно сега не изпълняваше много добре задачите си. Не знам какво си въобразяваше и позволяваше, но със сигурност знаех, че трябва да говоря с него.
-Сигурна ли си, че ще се оправиш, Джия? - попита ме Сара, когато излезе от таксито. Неусетно бяхме стигнали  до домът й. - Ядосана си от момента, в който бодигарда ти ни остави.
-Ще бъда добре. - уверих я с фалшива усмивка.
След като Сара се прибра, таксито потегли към моят дом. Проверих телефона  си няколко пъти, но както и очаквах Чък не се беше обаждал. Нито беше отговорил на някое от хилядите ми съобщения. Бях отчаяна и в безисходица. Навън заваля и капките дъжд започнаха да се стичат по стъклото на колата. Този ден нямаше как да стане по-мрачен.
-Чудесно! - промърморих саркастично на себе си и се загледах през прозореца.
***
Прибрах се, изкъпах се и се преоблякох в спортен екип, състоящ се от черен клин и червена широка блуза. Исках да ми е удобно, докато съм вкъщи. Вече се стъмняваше, а аз нямах никакви намерения да излизам. Отказах да вечерям със семейството си, понеже нямах никакъв апетит. Вместо това претърсих всяка стая в къщата  с жалката си надежда Чък да е наоколо, но не беше. Инстинктивно проверих телефона си за съобщения от него, но такива нямаше. Защо беше толкова трудно да се говори с този човек? Признавам и аз не бях с лесен характер, но той е просто ненадминат. Дължеше ми обяснение за това, че ме заряза така, а аз му дължах извинение за дето го бях обидила с думите си. Макар и да не бях споменала името му пред Сара, беше ясно, че става въпрос за него и той го знаеше. Искаше ми се да върна времето назад и да не бях казвала как го използвам за секс. Това не беше така, защото го търсих като полудяла цял ден и очевидно ме интересуваше как се чувства. Макар и да му бях леко ядосана в момента.
Тялото ми се блъсна в мъжка фигура, когато се канех да вляза в кухнята. Усетих парфюма и веднага познах, че пред мен стои Марек. Стараех се да избягвам доведеният си брат, но това беше невъзможно, имайки предвид факта, че живеем под един покрив.
-Изглеждаш прекрасно, хубавице. Точно както и сутринта. - каза брат ми, а аз направих гримаса.
-Спести си комплиментите Марек. Не ми е до теб.  - отвърнах му хапливо и бях готова да го подмина, но той реагира бързо и хвана грубо лакътя ми.
-Май забравяш с кого говориш. - озъби ми се  той, гледайки ме в очите. Стисна ме по-силно и ме заболя. Бях го изнервила, а наоколо нямаше никого. Усещах, че съм в беда за това реших да си затворя устата и да бъда мила с него.
-Пусни ме. - казах с нормален тон и го погледнах. - Причиняваш ми болка, Марек!
Вместо да изпълни това, което му казах, Марек ме хвана по-здраво и аз нямах никакъв шанс да се измъкна.
-Знаеш, че не можеш да ми избягаш. Не се и опитвай. - каза злобно и през стиснати зъби. - И се научи да приемаш комплименти от човек, който те е чукал. - добави заканително.
Не го каза прекалено силно, но беше достатъчно, за да го чуя аз и очите ми се насълзиха. Бях принудена да живея с него, а споменът за това, което ми причини винаги ме преследваше. Той се стараеше да ми го припомня във всяка удобна минута. В следващият момент видях как Марек буквално изхвърча от мен и се блъска в стената. Стреснах се, но след това усетих тялото на Чък до мен. Преди да успея да реагирам, той нанесе втори удар на доведеният ми брат. Беше болезнено за гледане, защото Марек дори не успя да реагира и от носа му вече се стичаше кръв. Чък беше прекалено бърз и го налагаше, както си поиска. Беше различно от последният път, когато го видях да удря онова момче във фитнеса. Сега Чък беше напълно обезумял и не пестеше ударите си. Сякаш мразеше Марек от дъното на душата си. Чак, когато се появиха баща ми и няколко от охраните ни и ги разтърваха,  успях да видя колко зле изглеждаше Марек. Чък дишаше тежко, докато някакъв грамаден мъж го държеше. Погледът на бодигарда ми беше насочен към Марек и изглеждаше така сякаш ще го убие. Не знаех дали е способен на подобно нещо, но изглеждаше наистина готов да го направи в този момент.
-Какво си позволяваш да правиш в дома ми?! - извика баща ми и се приближи до Чък. 
Нещото, което последва ме накара да затая дъх и сърцето ми да забърза ритъма си. От очите ми се стече сълза, когато баща ми удари Чък без да се замисли. Почувствах се ужасно. Осъзнах, че нямам против да гледам как бодигарда ми налага някакви типове с юмруците си, но когато някой удари него не се чувствах никак добре. Отделно от това аз бях виновна за създалата се ситуация. Нямах представа от къде изникна Чък, но за пореден път ме спаси от Марек. За съжаление този път рискуваше работата си. Той стоеше и гледаше към баща ми с цялата си злоба, но не направи дори опит да помръдне. 
-Пусни ме! - изръмжа Чък към грамадният тип зад себе си. 
Охраната се поколеба. Сякаш се чудеше дали да слуша заповедта на Чък или да го държи далеч от баща ми. В крайна сметка го пусна, но учудващо за всички ни, американеца не направи опит да върне удара  на Адон Перес.
-Давам ти срок до утре. - заговори баща ми и аз насочих уплашеният си поглед към него. Бях сигурна, че е на път да направи нещо, което не ми се искаше. - Уволнен си. Вземи си нещата и освободи стаята си. От утре сутрин не искам да те виждам около домът си или семейството си. Ясно ли е? 
Чък не помръдна от мястото си. Загледах се в него. В шоколадовите му очи бушуваше ярост. Бях сигурна, че полудява от вътре, но не направи и крачка от мястото си. 
-Ясно е, сър. - отвърна Чък и едвам кимна. 
Каза тези думи с огромно мъчение, сякаш не беше присъщо за него да се подчинява на някого. Беше толкова странно. Все повече започвах да осъзнавам колко малко знам за него. Това в момента не беше Чък. Държеше се неестествено. Начина, по който посрещна удара от баща ми и по който говореше звучеше сякаш е нещо нетипично за него. Имах усещането, че видях истинската му същност, когато раздаваше юмруци на доведеният ми брат без да се замисли. През останалото време Чък изглеждаше така сякаш носи някаква маска, но не разбирах защо. Спазваше някакво поведение заради работата си или имаше нещо друго, което крие? Бях учудена и от факта, че охраната, която по принцип служеше на баща ми, се подчини на Чък и го пусна. Кой беше  той  всъщност, че си позволяваше да се разпорежда с хората ни така?
Чък се обърна и излезе от къщата ни, затръшвайки вратата след себе си. Баща ми гледаше разярено, но остана на мястото си. Даде знак на охраните ни и те се разпръснаха на някъде. Погледнах към Марек, който изглеждаше ужасно и можеше само да се надява да не му останат белези от тези удари. 
-Какво се случи? - попита баща ми. 
Бях на път да отговоря, но когато Марек ме изпревари, осъзнах, че въпросът е насочен към него. Разбира се, помислих си. Защо ли му е на баща ми да се интересува от моята гледна точка? Държеше се сякаш аз не съществувах и сякаш не присъствах на тази сцена от преди няколко минути. 
-Н-не знам. - започна брат ми с невинен тон. - Вървях си спокойно из коридора и той ми връхлетя от нищото. Нямах време да реагирам на ударите му. 
Присвих очи към Марек. Той лъжеше и двамата го знаехме. Все пак не се изненадах , когато скри истината. Беше сигурен, че няма как и аз да проговоря. Ако кажа какво наистина се беше случило това означаваше, че трябва да споделя на баща ми за случката преди осем години, когато преспах с доведеният си брат. Срамувах се от това, а и познавах Марек добре, за да знам, че ще си измисли нещо и ще се измъкне невинен от цялата история. Бях в безнадеждна ситуация. Дори да исках да защитя Чък, не можех. 
-Това е странно. Защо му е да напада точно теб? - зачуди се баща ми. 
-Нямам представа. Предполагам копелето взима някакви наркотици или нещо подобно. - отвърна Марек, а аз го намразих още повече, ако това изобщо беше възможно. Баща ми въздъхна и погледна към доведеният си син. 
-Ела. Трябва да покажем на майка ти в какво състояние си и да промием раните ти. - каза баща ми и направи знак на Марек да върви след него. - Идваш ли? - попита ме, а аз поклатих глава. 
Това беше единственият въпрос, който ми зададе. Не се интересуваше какво мисля. Дори не знаех дали до този момент беше осъзнал, че и аз съм в стаята. Реших, че няма смисъл да се обаждам за каквото и да било и да си навличам излишни проблеми. Така или иначе никой нямаше да ми повярва. Особено щом и Марек е замесен. 
-Изморена съм. Ще се кача в стаята си. - отвърнах след време, а баща ми кимна и тръгна след брат ми. 
Изчаках да напуснат помещението и се изнизах от къщата. Навън беше тъмно, мрачно и валеше. Останах щастлива, когато видях, че никой от охраните на баща ми не е наоколо. Знаех къде се намира къщата, в която прислугите ни живеят и започнах да тичам натам. Дъжда беше силен и студен и се сливаше със сълзите ми, докато бягах. Вероятно вече бях подгизнала и не приличах на нищо, но не ме интересуваше. Когато стигнах до голямата, но едноетажна къща, минах през задния вход. Нямах представа коя е стаята на Чък, но веднага видях един мъж, облечен в черно и се приближих до него. Страхувах се, че е възможно веднага да съобщи на баща ми, че съм била тук и съм търсила Чък, но реших да рискувам. Трябваше да говоря с бодигарда си на всяка цена и нищо нямаше да ме спре. Извадих късмет, защото мъжът се оказа доста учтив. Когато го попитах ме упъти, обяснявайки ми коя точно е стаята на Чък Малоун. Вървях по коридора, оглеждайки ужасните студени стени. От това място ме побиха тръпки. Не беше никак приветливо и уютно, но баща ми и Стела едва ли се интересуваха от комфорта на служителите си. Когато стигнах вратата, която ми трябваше, затаих дъх. Бях притеснена, но вместо да почукам влязох директно в стаята. Заварих наполовина голия Чък. Беше по боксерки, мускулите му бяха на показ и изглеждаше доста апетитно. Обърканото му лице ме върна към реалността. Пристъпих напред и затворих вратата след себе си, заключвайки я. Не исках никой да прекъсне разговора ни. 
-Джизел, какво правиш тук? - попита ме Чък, а аз се приближих до него още повече. - Плакала ли си? - попита ме, а аз не отговорих на въпроса му. Вече ме беше виждал да плача и не смятах да му давам някакви обяснения.
-Дойдох да ти благодаря, че ме измъкна от Марек. Рискува работата си и това означава много за мен. Истината е, че ще ми липсваш, когато вече не си тук.- започнах, а Чък поклати глава. 
-Няма да ходя никъде. Ще намеря начин да остана. - отвърна той, а аз повдигнах вежди. 
-Чък, не познаваш баща ми изобщо. Държи на Марек повече отколкото на мен и съм сигурна, че е бесен заради случката. Ако разбере, че се навърташ наоколо ще нареди да те отпратят Бог знае къде. - казах, а той не изглеждаше така сякаш го интересува. - Повярвай ми, Адон Перес може да бъде много лош човек. Спаси се докато е време. Парите не си заслужават този риск. 
Чък се подсмихна и скъси разстоянието помежду ни максимално. Прокара пръсти през мокрите ми кичури и се загледа в очите ми. 
-Има нещо друго, което си заслужава. - отвърна, а аз се отпуснах пред него. 
-Не изглеждаше така, когато ме заряза днес пред басейна. 
-Трябваше ти урок. 
-Виж. - въздъхнах и го погледнах право в очите. - Съжалявам за нещата, които ме чу да  казвам на Сара. Мащехата ми ме ядоса сутринта и не мислих, докато говоря. Не съм такава. Не съдя хората спрямо финансите им и определено ми пука за теб. - казах на един дъх, а той ме изучаваше с погледа си. 
-Пука ти? 
-Иначе щях ли да съм тук сега? - отвърнах му с въпрос. 
Чък не каза нищо, но изглеждаше сякаш за пръв път чува, че някой го е грижа за него. След това  сля устните ни. Беше кратка, но хубава целувка. Когато се отдръпна уви ръцете си около мен.
-Дойдох, за да се сбогувам. - промърморих накрая. 
-Джия... 
-Не можеш да си позволиш да останеш. След като видях в какво състояние е брат ми, съм сигурна, че татко ще ти измисли ужасно наказание, ако те види отново. - казах и гърлото ми се сви. Усещах сълзите си, напиращи да излязат. - Каквото и да имаше между нас беше невероятно, но и двамата знаехме, че беше опасно и ще приключи рано или късно. За твое добро е просто да си тръгнеш. 
-Джизел, аз няма... 
Отново го прекъснах, сливайки устните ни. Нямаше нужда да казва каквото и да е повече. Беше странно, че аз се тревожех за това какво ще му се случи повече от самия него. Но мъжете винаги са били по-смели и доста често не мислеха правилно. Чък отвърна на целувката ми и изстенах тихо. 
-Не говори повече. До утре сутрин имаме време, което предпочитам да използваме по друг начин. - казах му, а той ме хвана и ме постави на леглото си с един замах. 
Засмях се и го погледнах, прехапвайки устни. Мисълта да бъде мой още веднъж ме накара да притисна бедрата си едно в друго, заради възбудата, която усетих. Мисълта, че това ще е последният път, когато го имам за себе си ме направи тъжна и осъзнах, че е по-добре да я отпратя от главата си. Чък се надвеси над мен, разбивайки устните си в моите. Свали мокрото ми от дъжда горнище, а след това и клина. Ръцете ми стигнаха до боксерките му и побързах да ги сваля. Исках да се насладя на голото му тяло колкото се може по-бързо. Чък се усмихна ехидно на действията ми, а след това хвана в юмрук прашките ми и ги скъса без да се замисли. 
-Чък! - погледнах го лошо, а той се зае с премахването на сутиена ми сякаш не ме беше чул.
Нямаше смисъл да упорствам, така че се отпуснах под него, наслаждавайки се на целувките му. Обхвана гърдите ми в ръцете си и изстенах, когато стисна зърната ми. Чък ми отправи предупредителния си поглед. Знаех, че трябва да съм тиха, но трудно беше да се сдържам, когато съм покрай него. Бях нетърпелива. Опитах се да хвана възбуденият му пенис в ръката си, но Чък реагира бързо, както винаги. Преобърна ме с гръб към себе си и плесна дупето ми силно. Прехапах устните си, за да не извикам. Заболя ме леко, но болката бързо се превърна в удоволствие. Когато ме плесна втори път не се сдържах и простенах. Чък се наведе напред и усетих дъха му по врата си. Не можех да го видя, но го усещах. 
-Май си забравила кой командва тук. - каза той тихо, но тонът му беше властен и настоятелен. 
Пръстите му си прокараха път към клитора ми и той почна да го масажира бавно, но мъчително. Повече от всичко се нуждаех той да влезе в мен, а единственото, което правеше беше да ме измъчва като ме караше да чакам. 
-Опъни ръцете си напред и хвани здраво облегалката на леглото. - отново заповяда той, а аз нямах друг избор. 
Исках го и бих направила всичко, което ме накара. Бях сигурна, че той знае какво да прави с мен. По някаква неизвестна за мен причина му имах доверие. Изпълних нареждането му и той се подсмихна доволно, а след това постави мокра целувка на рамото ми. 
-Добро момиче. 
От позицията си нямах възможност да го видя и това ме влудяваше дори повече. Бях нетърпелива за всичко, което предстоеше. След секунди усетих, че е близо до входа ми и вече исках да го почувствам в себе си. 
-Чък, моля те. - изстенах, а той не ме остави да чакам повече и влезе в мен. 
Зарови пръстите си в косата ми и започна да се движи настойчиво в мен. Беше груб и бърз. Харесваше ми много, защото определено имах нужда от това след този отвратителен ден. А той винаги знаеше от какво се нуждая. Не ми позволяваше да мърдам, беше ограничил действията ми максимално. Нямах против това сега, защото не изпитвах нужда да го докосвам, а просто да го чувствам в себе си. Тласъците му ставаха все по-груби и настойчиви. Определено искаше да ми покаже, че той доминира  и никой друг. Изстенах, когато се заби силно в мен за пореден път и отметнах главата си назад. Усещах напиращият си оргазъм и нямаше да мога да го спра. 
-Чък! 
-Свърши заради мен. - каза той, но гласа му не беше никак нежен. 
Думите му прозвучаха като заповед, но това беше достатъчно, за да ме довърши. Свърших силно и се постарах да не издам нито звук, дори да беше невъзможно. Бяха нужни още няколко тласъка на Чък за да ме последва. Когато излезе от мен бях капнала и напълно безпомощна. Той ме хвана сякаш бях играчка в ръцете му и ме постави да легна по гръб. Прегърна ме и целуна устните ми. След тази нощ вече бях повече от сигурна, че той ме притежава. Беше се постарал да ми го докаже. Сърцето ми се сви при мисълта, че това е последният път, в който сме заедно по този начин. 
-Боли ме главата. - измърморих и се свих в голите гърди на Чък. 
Напрежението наистина ми дойде в повече. Денят ми беше ужасен. Мащехата ми бе изхвърлила една от първите ми рокли, а след това ме унизи като буквално ме нарече боклук и играчка за мъже. Нараних момчето, което бях започнала да харесвам като казах, че не ми пука за него и го нарекох бедняк. Огледах се наоколо, въпреки, че бях изтощена. Намирах се в малка стая, лежах на неудобно легло, но си прекарвах по-добре от всякога. Чувствах се сигурна в прегръдките му. Осъзнах, че това, че няма пари наистина никак не ме вълнува, защото бих останала с него дори тук. Дори ако завинаги ми се наложи да живея в тази стая пак бих била по-щастлива отколкото в луксозната и голяма къща на баща ми. За съжаление реалността беше друга. За капак на всичко и за да стане деня ми още по-ужасен, Чък преби доведеният ми брат. Не разбирах какво е пробудило тази злоба у него, за да го набие така, но знаех, че Марек си го заслужаваше. Можех само да си представя какво ме чака утре, когато срещна брат си отново. Този път Чък нямаше да е наоколо, за да ме защити. Главата ми наистина щеше да се пръсне. 
-Има хапчета в шкафа. - каза Чък и целуна челото ми. След това се изправи и обу боксерките си, както и някакво долнище, което извади от куфара си. - Отивам да взема вода. - добави и напусна стаята. 
Надигнах се на лакти и се увих по-добре с чаршафа. Отворих едното от двете шкафчета до леглото му и останах стъписана. Вероятно бях сбъркала и бях отворила грешният шкаф, но гледката ме накара да преглътна трудно слюнката си. Сякаш буца беше заседнала в гърлото ми. Пред мен имаше пистолет, както и патрони. Никога не бях виждала Чък да носи оръжие в себе си или не го бях забелязвала. Докоснах хладният метал и го вдигнах в ръката си. Никога до сега не бях държала истински пистолет, но и без това не ми хареса изобщо. Върнах го обратно на мястото му, сякаш бях опарена от него. Когато пистолета падна тежко в шкафа, ми направи впечатление папката, която стои на дъното. Не беше особено дебела, но привлече вниманието ми. Бях любопитна. Прехапах устни и я извадих. Седнах удобно на леглото, а след това отворих съдържанието на папката. Искаше ми се да не го бях правила. Зави ми се свят. Пред мен се изсипа купища информация за живота ми, както и моя стара снимка. Защо Чък разполагаше с тази информация? Съмнявах се баща ми да му я е дал. Колкото повече разлиствах листите, толкова повече се убеждавах, че Чък не е този, за когото го мисля. Той знаеше всичко за мен. Познавал ме е още преди да започне работа тук. Не разбирах защо и как. Много неща не ми бяха ясни, но усещах как започвам да се ядосвам. Емоциите ми бяха смесени, защото изпитвах едновременно тъга, тревога и най-вече гняв. Не разбирах какво се случваше. Вярвах му, а очевидно това е било голяма грешка. 
Чък влезе в стаята, носейки бутилка вода. Насочих вече насълзените си очи към него, а той разтвори устните си, готов да каже нещо. 
-Чък, какво е това? - попитах ядосана, изпреварвайки го. 
Съмнявах се да има добро обяснение за тези неща. Той не каза нищо. Дори не се постара да ми обясни. Чък се приближи до мен за части от секундата. Беше ядосан. Не разбирах защо. Хвана ме така, че да не мога да помръдна, което не представляваше трудност за него, понеже беше много по-силен от мен. 
-Какво става?! - опитах се да извикам и да се измъкна от ръцете му, но не успях. 
След това усетих как нещо пронизва ръката ми и започнах да се отпускам без дори да го искам. Тялото ми не ме слушаше. Исках да избягам, да го ударя и да се измъкна от хватката му, но единственото, което се случи беше, че очите ми се затвориха и потънах в мрак. 
-Промяна в плана... - беше последното нещо, което чух. 
Чък говореше с някого, но не знаех с кого. Беше невъзможно да видя или чуя каквото и да е повече. Тялото ми се отпусна и се почувствах лека като перце. Сякаш не съществувах.

Очаквайте новата глава в петък.❤