Feel. (BG Fanfiction) Book 3

23.

*Чарлз*

-Чък! - чух съненото стенание на Джизел от стаята ми и надигнах глава от лаптопа си като опарен.
Оставих я да поспи в стаята ми, но явно не спеше спокойно, защото от кабинета си я чувах как бълнува. Не ми беше приятно да знам, че е не е наред с нея. Джизел цял ден не беше в особено добро настроение след снощи. Рядко разговаряше и беше умислена. Прекара деня, гледайки телевизия в стаята ми. Позволяваше ми да я целувам и често търсеше близостта ми, но въпреки това я чувствах отдалечена от мен. Нещо я притесняваше и аз идеално знаех какво. Стана свидетел на убийство. Предполагам това е нещо ново за нея и тя определено се разстрои. Очаквах да го приеме тежко, да ми вика, да ми се цупи и да ме мисли за чудовище, но нямаше начин да оставя на онзи идиот да му се размине просто ей така. Бях се заканил да открия нещастника, който го е изпратил при моето момиче. Моята Джизел. Само при мисълта за това усетих странно чувство в стомаха си. Исках я с цялото си сърце. Никога до сега не съм изпитвал нещо подобно към друго момиче. Тя определено беше специална за мен. Беше единствената. Все още имах проблем с баща ми, който се опитвах да реша. Той трудно би разбрал, че аз Чарлз Бийбър, който до вчера спеше с която му падне, съм се влюбил и съм готов да дам живота си за това момиче. И то не кое да е момиче. Джизел Перес е дъщеря на Адон Перес, а още по-лошото е, че е племенница на Ирсен Перес - един от най-известните мафиоти в Европа, който за щастие на баща ми вече не е сред живите. Трудно би било човек да си представи подобна връзка. Но Джизел е много по-различна от семейството си. Виждал съм баща й, който имаше смелостта да ми забие юмрук в лицето, и тя няма нищо общо с него. Джизел можеше да се прави на смела, но е уязвима и невинна. Знам, че се чувства така сякаш не може да вярва на никого, но ще направя всичко по силите си да я убедя, че може да вярва на мен. Странно как нещата, които преди ми бяха важни сега се намираха на по-заден план за мен, защото бях готов да посветя цялото си внимание на това момиче. Исках да я направя щастлива. Не знаех защо, но се чувствах сякаш съм длъжен да се грижа за нея, харесва ми да прекарвам времето си с нея, обичам да виждам усмивката й. Разбира се, никога не бих допуснал да разочаровам баща си. С него имаме прекалено специална връзка и знам, че нямаше да съм това което съм, ако не беше той. Щях да издебна подходящ момент и да поговоря с него. Знам, че Джизел страда заради това, че баща ми буквално иска да я остави без наследство и това е една от причините, която я спира да се отдаде на връзката си с мен, но щях да опитам да променя това. Наясно съм, че баща ми не е човек, който се предава лесно или който ще остави една жена да завърти ума на сина му и да провали плановете му. За щастие все още не е задействал нещата с шибаните пари на Джизел, защото се занимаваше с много по-важни неща за бизнеса ни, което означаваше, че имам време. И все пак за Джия съм готов на всичко.
Намръщих се срещу поредния имейл, който Блейк ми изпрати. Срещата в клуба предната вечер очевидно беше минала на половина добре. Един от клиентите ни ни създаваше проблеми като заплашваше да ни изпее на ченгетата за некачествена стока. Това беше абсурдно, защото всеки знае, че полицията е безсилна пред нас, но нямахме нужда от лъжлива и лоша реклама. Наложи да се отървем от него, но не това ме притесняваше. С друг клиент почти се разбрахме за цената на наркотиците, която аз бях предложил. Той не беше един от най-важните за нас, но все пак влагаше добри пари в бизнеса ни, когато не се дърпаше от цените, които искахме, така че се стараех да не го загубя. Снощи почти постигнах разбирателство с него. Почти, защото точно, когато щеше да плати уговорената сума Джеръми ми каза, че Джизел не е наоколо и тръгнах да я търся като обезумял. Шибанякът беше издебнал, когато всички са на някъде и се беше измъкнал незабелязано с част от стоката. В момента Блейк се занимаваше с това да открие къде е, както и кой, по дяволите, беше пратил Иън при Джизел. Нямаше начин да е някой от нашата среда, защото Иън беше кротко хлапе. Наркоман, който понякога се правеше на готин пред мацките, но никога не би бил достатъчно смел, за да се захване с големите момчета. Бях отнесен в мислите си, а дъжда, който се чуваше отвън леко ме успокояваше. Беше ми писнало да се занимавам с негодници. Постоянно създаваха проблеми, с които нямах желание да се разправям, но понякога имаше и такива дни. Невинаги работата ми е забавна, но въпреки това я обичам, защото е огромна част от живота ми. Все пак нека не забравяме, че срещнах баща си едва, когато двама от хората му ме отвлякоха по погрешка. Когато бях на четири. Въздъхнах при спомена и поклатих глава. Заех се да пиша отговор на Блейк, но се спрях, когато чух нечии стъпки да влизат в кабинета ми. Погледнах към отворената врата и видях Джизел, която ме гледаше с уплашения си поглед. Настроението ми веднага се промени. Бях щастлив, че я виждам, но усещах, че нещо не е наред.
-Не можеш да спиш? - попитах предпазливо, а тя кимна.
Беше увита в чаршафа ми, а отдолу носеше къси панталонки и моя тениска, която си присвои преди да си легне. Отдръпнах се от бюрото си и й кимнах да се приближи. Тя веднага се настани в скута ми и се сгуши в мен. Останах леко изненадан, защото откакто е тук рядко идваше при мен просто ей така. Едва миналата нощ се съгласи да бъде моя приятелка, макар и двамата да знаехме, че има химия помежду ни, която е неизбежна. И двамата усещахме, че чувствата ни са прекалено силни и колкото и да се опитваме да ги отричаме то просто не се получаваше. А аз опитах да подтисна тези чувства. Много пъти.
-Какво те притеснява? - попитах като прокарах ръка през косата й. - Заради онази вечер ли е? Защото убих онзи боклук?
-Не. - поклати глава тя и ме погледна като се намести по удобно в скута ми, а аз увих ръцете си около кръста й. Мамка му, обожавах тялото й. - Вече не мисля за това.
-Тогава какво има?
-Чичо ми. - отвърна тя и аз веднага я погледнах учудено. - Сънувам чичо си. Това се случва доста често, откакто той... почина.
-О! Това е ... - започнах, но тя ме прекъсна.
-Някой го уби, Чък. - каза сигурна в себе си и видях насълзените й очи. - Не спирам да мисля за това. Той не беше добър човек. Имаше много врагове. Ясно ми е. Но не разбирам защо някой би желал смъртта му вместо да се разберат. Чичо ми притежаваше огромно богатство и поддържаше добри контакти с всички. Беше им от полза. Не знам защо някой би желал той да умре вместо да се възползва от него и да получи каквото желае.
Въздъхнах бавно докато я държах в ръцете си. Не можех да повярвам, че това все още я преследва и я тормози, но не трябваше да се учудвам. Ирсен Перес нямаше деца. И макар да има и други племенници и брат, не е държал на никой толкова колкото на Джизел. Не случайно сега тя е червива с пари. Разбира се, сметките й са замразени. Заради мен.
-В нашия свят е много лесно да си спечелиш врагове. Винаги трябва да си нащрек. - опитах да обясня, но тя вече клатеше глава.
-Чък той разбираше от работата си. Никога не е позволявал някой да препари до мен или до семейството ни. Винаги е бил подготвен за всичко, но не разбирам защо някой би го убил просто така. - Джизел преглътна и ме погледна в очите. - Възможно ли е да е бил баща ти?
-Не. - отвърнах честно - След като баща ми ме прати в Англия при теб заради мъртвия Ирсен, това беше първото нещо, което го попитах. Той каза, че няма нищо общо. Не би ме излъгал. Едва ли някога ще стане така, че баща ми или брат ми да са замесени в убийство и аз да не знам. - убедих я, а тя кимна.
-Съжалявам.
-Няма за какво да съжаляваш, бебче. Нормално е да се усъмниш. Както казах в нашия свят винаги трябва да си нащрек. - целунах леко устните й. - Но нямам представа кой би бил виновен за смъртта му. Баща ми просто се възползва от възможността да си върне загубеното от чичо ти. Ти сама каза, че не е бил добър човек.
-Той беше цялото ми семейство. - каза Джизел с въздишка. - Сънувам го и когато се събудя не мога да повярвам, че вече го няма. Приемах го повече за мой баща, отколкото истинският ми баща, който както знаеш е задник.
-Не ми напомняй. - отвърнах и потърках лицето си, където баща й ме беше ударил преди време. Джизел се изкикоти.
-Съжалявам за това.
-Не си виновна ти. - намръщих се - Баща ти и Марек имаха късмет, че тогава все още се преструвах на твой бодигард, иначе щях да размажа физиономиите и на двамата. - казах убедително, а тя се усмихна. Обожавах да виждам усмивката й.
-Не е ли странно, че с теб винаги се чувствам в безопасност? - промърмори Джизел докато ме прегръщаше.
Тъкмо щях да й отговоря, че не е никак странно, когато лаптопа ми издаде звук за нов имейл от Блейк. Джия се извъртя и намръщи лице срещу екрана.
-А ти защо си буден толкова късно? Два сутринта е. Събудих се в леглото и те нямаше. - отбеляза, когато вече се беше отървала от мисли за съня, свързан с чичо й, и ме погледна с любопитство.
-Обсъждам нещо с Блейк. - отговорих.
-Блейк също е буден по това време? Вие, момчета, не спите ли?
-Не и когато има работа за вършене. - засмях се, но тя ме погледна сериозно.
-Нещо лошо ли е станало?
-Онази вечер в клуба беше и един от по-важните ни, но трудни клиенти, с които се занимавам аз. Тъкмо бяхме стигнали до уговорената цена и щеше да плати, но...
-Но ти се занимаваше с мен. - довърши тя вместо мен и аз поклатих глава сякаш не е важно.
-Измъкнал се е с част от стоката. - довърших. - Ще се оправя. Никой не може да ми избяга.
-Не биваше да тръгвам никъде сама.
-Така е. - кимнах - Избий си го от главата.
-Просто си помислих, че ти... - започна, но се осъзна и спря. Погледнах я в очите.
-Аз какво? - попитах с усмивка, а тя нацупи устни и избегна погледа ми. - Хайде, изплюй камъчето.
-По-рано Клоуи дойде. И те целуна. - отвърна Джия. - Не ми беше трудно да си представя как си някъде с нея из клуба, а аз стоях сред непознати като пълна тъпачка.
-Какво? Непознати? Та там бяха Малия, Джеръми, ... - не успях да довърша защото тя ме перна през рамото и избухнах в смях. - Добре, добре. Можеш да си спокойна. Не съм бил никъде с Клоуи. За мен тя никога не е била нещо сериозно и щом кажа, че съм приключил значи е така. Знаеш, че никоя друга не ми е била важна, както си ми ти. - казах сериозно и хванах лицето и в шепите си.
Джизел се наведе и предпазливо докосна устните ми със своите. Аз обаче не бях на същото мнение. Беше ми писнало да я караме бавно и само с невинни целувки, когато вътрешно исках да я погълна. Сблъсках устните ни и тя изскимтя от изненада. Захапах долната и устна и простенах, когато тя вкара езика си в устата ми. Това беше като глътка свеж въздух след всичката помия, с която трябваше да се занимавам. Хванах дупето й и тя се раздвижи срещу вече твърдият ми член. Без да губя време я повдигнах, изхлузвайки чаршафа някъде по земята. Освободих място върху бюрото си и я поставих там. Тя сключи краката си около кръста ми и продължи да ме целува настоятелно. Премахнах собствената си тениска от нея и се зарадвах, че е гола под нея. Обхванах големите и гърди в шепите си и тя простена при допира ми. Знаех, че й е липсвал. Не бяхме правили секс, откакто бяхме пристигнали от Лондон. Това е ужасно много време за двама души, които се желаят постоянно един друг. Нямах търпение този момент да настъпи и тя най-накрая да спре да се противи на чувствата си. Разбира се, бях готов да я чакам колкото е нужно. Дори да беше решила да ме държи на сухо до края на шибания ми живот нямаше да се откажа от нея. Насочих устните си към врата й и много бавно започнах да слизам все по надолу. Дразнех я. Усещах, че няма търпение.
-Чък! - излезе стенание от устата й, когато облизах едното, а после другото и зърно.
Идеално познавах тялото й, знаех как да я подлудя. Засмуках жадно лявото й зърно. Това й харесваше. Прокара пръсти през косата ми и леко подръпваше. Нямаше да спра до тук. Насочих целувките си все по-надолу. Прокарах езика си през пъпа й. Ближех и я смучех навсякъде, защото не можех да й се насладя. В същото време ръцете ми обхождаха тялото й. Исках да я усещам. Тя ми принадлежеше. Джизел беше моя и се разтапяше под мен. Когато стигнах до желаната дестинация премахнах късите и шорти и ги запратих на земята. Погледнах я усмихнато, когато видях, че и под тях не носи бельо. Видях я как се изчервява и се подсмихнах като насочих вниманието и най-вече езика си към мястото, където тя желаеше да ме усети най-много. Изстенах, когато усетих колко е мокра. Лакомо разтворих краката й още повече. Джизел стенеше и от време на време повтаряше името ми, а ръцете й бяха вплетени в косата ми. Обожавах я. Не спирах да й доставям удоволствие, докато не усетих, че е на път да се разпадне под устата ми. Тогава спрях. Джизел изскимтя от разочарование, а аз се надигнах и преди да се усети беше преобърната с гръб към мен и просната на бюрото ми. Гледката определено ми хареса.
-На бюрото ли? - попита тя изненадана, а след това изохка, защото плеснах задника и без да очаква. Надвесих се над нея, за да усети колко съм твърд, и целунах нежно ухото й.
-Прекалено много въпроси задаваш, бебче. - отвърнах, а когато се отърках в нея тя изпъшка, защото беше нетърпелива.
Джизел не можа да разбере кога съм успял да сваля панталоните си и да вляза в нея. Разбрах го, когато простена с изненада като ме усети в себе си. Хвана се за бюрото ми, за да пази равновесие, а аз отметнах косата й, за да виждам лицето й. Движех се в нея, но когато усетих, че това не й е достатъчно ускорих темпото. Отново плеснах дупето й няколко пъти, а тя простена от удоволствие. Беше на път да свърши. Моето момиче си падаше по грубите игрички.
-Мамка му, изглеждаш невероятно! - казах, когато насочих погледа си към мястото, където се сливахме.
Кожа до кожа. Тази гледка щеше да ме довърши. Обожавах я. Обожавах начина, по който се чувствах в нея. Начина, по който се чувствах в компанията й. Начина, по който ме караше да бъда щастлив само като се усмихне. Тя се притисна още към мен и разбрах, че е напълно готова. Облизах два от пръстите си и ги прокарах през клитора й. Стенанията й бяха толкова силни, че сигурно се чуваше в съседните къщи, които се намираха на голямо разстояние от имението ми.
-Направи го, бебче! - казах, а тя не изчака втора покана и усетих как свършва.
След няколко минути я последвах и аз. Намирах се в Рая. Проснах се върху нея и слях устните ни. И двамата нямахме сили да помръднем и дишахме тежко. Телефонът ми започна да звъни и наруши тишината, в която се чуваше само дишането ни. Огледах се за мобилния си и го намерих някъде сред избутаните документи на бюрото.
-По дяволите! - казах и отговорих на обаждането. - Блейк, братле. Ще продължим утре с разследването. Изморих се.
-Мамка ти! Аз те чакам да вършим работа, а ти си чукал. - отбеляза приятеля ми и избухна в смях. Предполагам си личеше от начина, по който едва си поемах въздух.
-Разкарай се! - отвърнах, а той продължи да се смее в слушалката, докато му затварях.
Изправих се и нахлузих боксерките си. Намерих тениската си и я навлякох отново на Джизел. Тя беше толкова изморена, че едвам гледаше. Вдигнах я като булка и се насочих към спалнята си. Поставих я на леглото и легнах до нея като ни завих. Джия веднага се сгуши в мен и аз увих ръцете си около нея. Света ми беше пълен. Не исках нищо повече.
-Чък? - обади се сънливо Джизел.
-Да? - целунах я леко по устните. Очите и бяха притворени.
-Не използвахме презерватив. - напомни ми тя, а аз вътрешно се проклех, че бях забравил. Никога не забравям презерватив. Това е закон. Предполагам не и когато се отнася до Джизел. Аз просто нямах търпение да я усетя около себе си. Исках да се заровя в нея и да не изляза никога от там. Нямах време да мисля за презерватив.
-Всичко е наред. Не мисли за това. - опитах да я убедя, но беше късно, защото тя така или иначе беше прекалено изморена и беше заспала в ръцете ми.

Здравейте, хора! Наистина от мнооого дълго време не съм качвала и предполагам повечето от вас са забравили за историята. Получих няколко съобщения и коментари относно това кога ще има нова глава и дали историята е спряна. Историята не е спряна и определено искам да я довърша, но не разполагам с много време, в което да пиша. Заета съм с университета и се старая да обръщам повече внимание на него. Бях загубила тренинг с писането. Надявам се все пак да се е получило добре. Имам идеи за историята и ще се опитам при първа възможност да пиша и да качвам нови части. Благодаря на всички, които коментират и не спират да ме подкрепят! Означава много за мен!❤❤❤