Feel. (BG Fanfiction) Book 3

14.

-Всичко готово ли е? - попита Чък човека, с когото говореше по телефона.
Когато пристигнахме в Америка вече беше сутрин. Слязохме от самолета, макар да умолявах Чарлз да ме върне обратно. Разбира се, опитите ми бяха безуспешни и накрая вървях до него нацупена. Хората му бяха навсякъде около нас и предполагам ме наблюдаваха дали ще опитам да избягам. Но къде изобщо можех да отида, по дяволите?! Не познавах страната, не познавах хората, а дори и да се опитам да моля някой за помощ нямаше да свърши работа. Чък познаваше хора в Лондон, а какво остава за тук. Освен това не знаех до каква степен мога да му лазя по нервите. Със сигурност не исках да го изнервям или предизвиквам. Макар и да си повтарях, че не би ме убил, не бях съвсем сигурна. Просто исках да успокоя себе си с тези мисли. Огледах се, докато вървях до Чък. Всичко беше толкова непознато и различно. Беше рано сутринта, но ми направи впечатление, че всъщност времето е хубаво. Усмихнах се леко, защото обичах слънчевото време. Поне имаше едно позитивно нещо в тази ситуация. За съжаление не знаех какво ще се случи с мен от тук нататък.
Стигнахме до черно лъскаво Бентли, от което излезе някакъв мъж и отвори вратата пред нас. Ококорих се, шокирана от луксозното возило и погледнах към Чарлз, който изобщо не ме отрази. Откакто слязохме от самолета телефона му звънеше през пет минути. Чудех се как не се беше побъркал от всички тези разговори, но той изглеждаше напълно уравновесен. Качи се в колата, а аз останах на мястото си. Шофьорът продължаваше да стои и да чака търпеливо, както и охраните зад гърба ми. Когато мина известно време, а аз не направих и крачка, Чък отправи недоволният си поглед към мен. Кимна ми, за да се кача в колата и сериозното му изражение ми показа, че не се шегува. Все пак се настаних на задната седалка до него и шофьорът затвори вратата след мен.
-Хубава кола. - отбелязах, когато потеглихме.
Чък беше прекратил един от поредните си разговори и ме погледна.
-Обикновено предпочитам сам да шофирам и то предимно спортни коли. - отбеляза и се загледа настрани. - Между другото глупавият джип, в който те возих не струваше.
-Колата ми е едно от малкото неща, които харесвам в живота си, така че млъквай. - изстрелях грубо, а той ме погледна и повдигна вежда.
-Не ми се слуша за детинските ти проблеми  и оплаквания, защото не ме интересуват. Тук си с цел. - каза грубо, а аз се изнервих.
Не го интересуваше? За това ли преби брат ми? За това ли ме защитаваше и изслушваше? Може би всичко е било един театър.
-Добре е да знам, че наби Марек просто, защото не те интересуват проблемите ми. - казах саркастично, а той затегна челюстта си.
-Набих Марек, защото някой е трябвало да го стори още когато те е изчукал в нетрезво състояние. - каза ядосано Чък, а аз се стреснах от думите му.
Погледнах към шофьора, който се преструваше, че не е чул нищо. Когато Чарлз изрече думите на глас се почувствах ужасно омърсена. Точно както преди шест години. В очите ми напираха сълзи. Нямах представа от къде Чък е разбрал за тази случка, но бях ужасно засрамена и унизена. И все пак, ако Чък не се интересуваше от проблемите ми, както твърдеше, никога нямаше да рискува плана му да се провали и да пребие Марек заради мен.
-О-от къде знаеш за това? - попитах с треперещ глас.
-Ти ми каза онази нощ в хотелската стая, когато беше пияна. - отвърна Чък, а аз поклатих глава. Една сълза се стече от окото ми.
-Това е минало. - казах, опитвайки да  убедя повече себе си.
-Не изглежда съвсем така.
-Какво имаш предвид?
-Марек изглежда доста запленен от теб. Освен това продължава да те преследва навсякъде, където отидеш. Не мисли, че не съм забелязал. - отвърна Чък. - Започвам да си мисля, че ти правя услуга с това отвличане. Няма да ти се налага да го срещаш.
-Услуга? Тук съм заради проклетите пари на чичо ми, които ти гарантирам, че няма да докоснеш. - извиках, гледайки към него. - Ти си същият като тях, Чък. Искаш ме заради наследството ми, точно, както баща ми. Макар и в трезво състояние ти ме лъга и се възползва от мен точно, както Марек. Не си нищо по-различно и в момента те ненавиждам. - продължих да му викам, а той се намръщи.
-Много по-лош съм от тях. - отвърна, а след това се загледа в сълзите, които се стичаха по лицето ми. - Това, което направихме беше по взаимно съгласие. Никога не съм те карал да спиш с мен насила.
-Но ме излъга и заблуди, което е почти същото! - изкрещях, ръкомахайки. - Отдадох ти се, а дори не знаех кой си. Господи! Такава съм глупачка.
Сълзите ми продължаваха да се стичат от лицето ми и се свих на седалката. Чък не каза нищо. Просто стоеше и се взираше в мен. Не можех да спра плача си. Чувствах се гнусна и  унизена. Най-много ме болеше, че мащехата ми щеше да се окаже права в крайна сметка. Бях идиотка, която позволява на мъжете да се възползват от тялото й. Хлътнах по безупречната външност на Чък и му се отдадох без да знам нищо за него. Сама се докарах до това състояние. Вината си е изцяло моя, че повярвах на мъж, който бегло познавам.
-Джия... - започна Чарлз с нормален тон и приближи ръката си до моята. Отдръпнах се възможно най-бързо.
-Не ме докосвай, Чък! - извиках и го погледнах през сълзите си. - Ясно е, че всичко приключи в мига, в който намерих проклетата папка. Постигна своето. Отвлече ме, правя каквото поискаш, а като бонус преспа с мен няколко пъти. Не смей да ме докосваш повече!
Изражението му беше каменно. Гледаше ме сериозно, но в очите му бушуваха различни емоции, сред които открих и съжаление. Не ми беше нужно. Бях свикнала живота ми да е такъв. Чък не беше първия, който се отнася така с мен. Жалкото е, че бях започнала да го харесвам и да му се доверявам, което очевидно е било грешка. Щях да излъжа, ако кажа, че не съм наранена.
Бентлито паркира и побързах да сляза от него. Все още имах сълзи по лицето си и вероятно изглеждах ужасно. Поради тази причина сложих слънчевите очила на очите си. Замръзнах, когато видях къде се намирам. Мястото беше толкова  огромно, че погледа ми трудно можеше да го обхване. Къщата изглеждаше по-скоро като замък, а двора около нея беше невероятен. Чувствах се сякаш съм в някаква приказка. Никога преди не бях виждала толкова красиво място. На двора имаше различни кътове за релаксация, басейн и всичко беше покрито с настилка от идеално подрязана трева. Имаше място с  дивани и малка масичка, а около тях се извисяваха арки от рози. Определено мястото беше добре поддържано и не напомняше дори малко за домът ми. Чък ми даде знак да го последвам и аз започнах плахо да вървя до него. Оглеждах се, все още смаяна от гледката. Надолу по алеята имаше големи порти, през които вероятно беше минала колата по-рано.
-Това имение на родителите ти ли е? - попитах Чък, докато вървяхме към големите врати на къщата.
Мисълта да се срещна с баща му ме плашеше, защото знаех, че именно заради него съм тук. Категорично щях да откажа да му дам каквото и да е, но нямах представа какво е способен да ми причини. Гледайки Чарлз, знаех, че не бива да се закачам с тези хора.
-Мое е. Не живея с тях от  много отдавна. - отвърна Чък до мен, а аз останах доста учудена.
Как беше постигнал всичко това на толкова ранна възраст? Не исках дори да си представям.
Качихме се по малкото мраморни стълби и застанахме пред двойна врата. Чък отключи, използвайки някакъв чип и пред мен се разкри просторен коридор. Пристъпих бавно вътре, следвайки го. Имаше стълби, които водеха към друг етаж. Мястото беше обзаведено с вкус и беше много модерно. Преобладаваше тъмният цвят, но това не ме учуди. Въпреки всичко, къщата изглеждаше приветливо. По някакъв начин беше уютна. Бях любопитна да надникна в тази страна на Чък, която дори не подозирах, че съществува. Смятах дома на един човек за нещо специално, защото той беше олицетворение на самия него и вкуса му. Беше си точно така, защото всичко тук беше прекалено, но хубаво. Точно като Чарлз. Продължавах да вървя след него и погледнах към тавана, от където се извисяваше голям полилей. Въпреки, че бях от много заможно семейство, никога не бях посещавала подобно имение. Нямаше как да не ми направи впечатление.
-Чък! - изписка женски глас, разсейвайки ме.
Погледнах към похитителя си, който беше с учудена и недоволна физиономия. В прегръдките му бързо се озова стройна блондинка, облечена с къси панталонки и потник с изрязано деколте. Не знаех коя е, но когато стовари устните си върху неговите ми стана ясно. Боже! Естествено, че ще си има приятелка и ще изчука мен. Типичният мъж. Започна още повече да ми се гади от него и от мисълта, че му бях повярвала. Чък я изтръгна от устните си и се загледа в лицето й.
-Какво правиш тук?! - попита той, изненадан.
Очите на момичето заблестяха от щастие, докато го гледаше, а той дори не трепна. Тя беше симпатична, висока и идеално слаба. Зачудих се защо изобщо би предпочел да спи с мен като си има такава изкусителна красавица у дома?! Не се почувствах добре, когато тя го целуна отново. Точно преди ден устните му бяха мои, а сега ги докосваше друга. Нямаше как да не изревнувам, но знаех, че не мога и не трябва да правя нищо по въпроса. Чък беше грешка.
-Дойдох да те посрещна. Как какво? - засмя се тя и опита да се приближи още повече до тялото му. Двамата не ме забелязваха. Сякаш нямаше друг човек в стаята.
-Как изобщо разбра, че идвам? - попита Чък изнервено и се отдалечи от нея. - Зарежи, не ми отговаряй. Моментът не е подходящ и ще е най-добре да си тръгнеш.
Физиономията на момичето се промени. От сладко изражението й премина в злобно. Изправи рамене и се загледа в Чък.
-Знам, че скъсахме, но си мислих, че си осъзнал грешката си и съм тук, за да оправим нещата.
-Да късаме? - повдигна вежди Чък. - Нещата никога не са били толкова сериозни, Клоуи. Знаеш го.
Погледът на блондинката се насочи към мен. Изглеждаше сякаш е готова да ме смаже. Почувствах се като натрапник, но не бях тук по мое желание, така че...
-Коя е тя? - попита Клоуи.
-Не те засяга. - отвърна грубо Чък, а след това се обърна към мен.
Помаха на някого и до мен се озова някаква жена на средна възраст, която ми се усмихна приветливо. Не знаех как да реагирам, но Чък се приближи до нас.
-Грета, покажи на госпожица Перес   стаята и й помогни да подреди багажа си. - нареди Чарлз, а аз клатех глава.
-Не искам да ходя никъде. - казах. - Няма да разопаковам, защото няма да остана дълго тук.
Бях убедена в думите си, но когато Чарлз ме погледна осъзнах, че нещата няма да вървят по моя план. Той изглеждаше ядосан и не знаех дали беше на мен или заради момичето, което го изненада неприятно с присъствието си. Не ме и интересуваше. Нямах представа къде съм попаднала, но ми се искаше да си тръгна.
-Послушай ме. - каза сериозно Чък, гледайки ме право в очите. - Направи това, което ти казвам, ясно? Изморена си от пътя, така че се освежи и си легни. Мил съм с теб, но не ме предизвиквай.
-Не съм...
-Джия! - каза той през стиснати зъби и се приближи до мен, стискайки ръката ми.
Беше близо и можех да усетя дъха му до лицето си. Това мигновено изпрати тръпки по тялото ми, но трябваше да се преструвам, че не съществуват. Между нас винаги го е имало сексуалното привличане, което трудно се избягваше. Но в момента толкова много го ненавиждах за всичко, което ми причини и за лъжите, които ми беше наговорил.
-Отиди с Грета, моля те. - каза по-спокойно той, а аз нямах друг избор, освен да кимна.
Погледнах към ниската жена до мен и се усмихнах фалшиво. Последвах я по стълбите нагоре като постоянно оглеждах къщата. Вървях след Грета, която явно познаваше добре дома на Чък. Жената  имаше закръглено тяло, носеше семпли дрехи, беше ниска, а кестенявата й коса беше  вързана на ниска опашка. Изглеждаше мила и имаше добро излъчване.
-Благодаря. - промърморих, когато отвори една бяла врата пред мен.
Стаята, в която попаднах беше просторна. От големият прозорец влизаше много светлина. В средата на стаята имаше два дивана в бял цвят, а по стените на цялата стена имаше гардероби, рафтове и закачалки. В единия край имаше стена с огромно огледало. Никъде не видях легло, но в средата открих багажа си, който незнайно как вече беше пристигнал тук преди мен.
-Стаята няма легло. - отбелязах, поглеждайки към Грета, а тя се подсмихна.
Жената, която явно работеше за Чък, отиде до прозореца и го отвори, за да влезе свеж въздух.
-Това е гардеробната Ви, госпожице Перес. - отвърна Грета, а аз зяпнах с уста учудено.
-Джизел. - побързах да я поправя. - Н-но не разбирам. Защо... - не успях да довърша мисълта си, бях зашеметена от всичкото това пространство, предназначено само за дрехи. Беше много по-голяма от гардеробната в дома ми. Мечтата на всяко момиче. Жалко, че обстоятелствата бяха такива, че не можех да се зарадвам исткнски.
-Нареждане от господин Бийбър. - повдигна рамене Грета, а аз кимнах плахо. - Сега... - плесна тя с ръце и ме погледна енергично. - Предпочитате първо да разопаковаме или да си легнете да поспите след полета?
-Искам да се върна в Лондон. - казах отчаяно, а тя се усмихна тъжно.
-За съжаление не мога да Ви помогна за това. - отбеляза, а аз знаех, че е права. Жената беше добра с мен и изглеждаше готина, но нямаше как да ми помогне в ситуацията, в която се намирах.
-Предпочитам да си легна, моля. - казах, а тя кимна и ми даде знак да я последвам.
Отново се озовахме в коридора. Имаше парапет, от който можеше да се види долният етаж. Надникнах с надеждата да видя Чък и онова момиче, но нямаше и следа от тях. Помислих си какво може да прави с нея и се напрегнах. Не исках да го мисля. Не исках и да го ревнувам, защото той беше мой похитител, но не можех да заповядвам на чувствата си.
-В стаята на господин Бийбър ли ще останете или искате някоя от гостните? - гласа на Грета прекъсна мислите ми и аз я погледнах учудено.
-Спалнята на Чък? В никакъв случай! - казах категорично.
-Наредено ми е да Ви питам. - повдигна рамене Грета и се отправи към друга врата.
Защо Чък смяташе, че след всичко ще искам да спя в една стая с него? Не ми беше приятен точно в момента. Явно не е очаквал обстоятелствата да се стекат точно така и си е мислил, че ще имам желание да споделя едно легло с него. Но това беше пълен абсурд. Бях му сърдита за всичко, което направи, а след като видях и момичето долу вече му бях и ядосана. Знам, че нямах право да му държа сметка, но не ме интересуваше особено. Чък ясно заяви на Клоуи, че не са били наистина двойка, но си личеше от километри, че я е чукал. Все пак съм жена и мога да позная кога друга жена е хлътнала по момче, с което е преспала. Моята ситуация не беше по-различна. 
-Как Ви се струва стаята? Ако няма да се чувствате комфортно може да я сменим. Само кажете. - заговори Грета, но аз вече клатех глава. 
-Няма да се чувствам комфортно където и да е в този дом, Грета. - въздъхнах, а жената ме погледна с тъжни очи. - Все пак ти благодаря за помощта. Наистина съм изморена. Ще си легна.  
Влязох в стаята и я огледах. Беше семпла и с най-необходимите мебели. Леглото беше голямо, което ми хареса. Но истината е, че няма никакво значение къде ще спя щом съм в това имение, далеч от дома ми. Нищо не можеше да ме накара да се почувствам добре.  Осъзнах, че Чък беше прав и просто се нуждаех от почивка. Проклех го наум, защото не исках да е прав. 
-Стаята на господин Бийбър е през една врата. - добави Грета, сочейки вратата на дрешника ми, която разделяше стаята, в която щях да спя и стаята на Чък. Сякаш ме интересува.
-Благодаря. - кимнах с фалшива усмивка и Грета се отдалечи по коридора. 
Затворих и заключих вратата на стаята. Разгледах я и не се изненадах, когато не открих никакъв шанс да се измъкна. Какви ги говоря? Дори да успея да изляза от проклетото имение, хората му са навсякъде около мен. Да се измъкне незабелязано беше невъзможно. Въздъхнах и събух обувките си, а след това се покатерих на високото легло. Завивките бяха чисти и ухаеха много приятно, но не се учудих. Усетих сълзите, спускащи се по лицето ми. Дори не осъзнах кога започнах да плача, но реших да се отпусна и да си излея всичко. Не разбирах с какво съм заслужила всичко това. Предполагам за момента трябваше да се примиря със ситуацията. 

Гласувайте и коментирайте, ако ви е харесала главата. Нова част ще има в сряда!❤