Feel. (BG Fanfiction) Book 3

13.

Направих няколко опита да отворя очите си. Безуспешно. Трудно си поемах въздух, но когато дишането ми се нормализира събрах сили и отворих очи. Светлината от лампата в стаята ме заслепи и ми отне време докато свикна с нея. Опитах се з
да се набера на лакти и да седна в леглото, но не се получи, защото все още усещах тялото си слабо. Какво се беше случило? Къде съм? Огледах мястото разтревожено и установих, че това определено не е малката стая на бодигарда ми, където се намирах последно. Обърнах главата си към другата част на стаята и срещнах студеният му поглед. Беше се разположил на едно кресло не много далеч от леглото, на което се намирах. Изучаваше ме с очите си, а в ръката си държеше часа с алкохол. Не знам какво беше станало с мен, но едно ми беше ясно - това не беше сън, както се надявах. Нещо се случваше с Чък. Той беше различен сега. Не помня какво точно ми беше сторил, за да ме преспи, но си спомням папката с информация, която намерих в нощното му шкафче. За какво му беше тя?
-Чък... - измърморихи, но се чу повече като шепот.
Огледах се отново, когато погледа ми вече не беше толкова размазан. Стаята беше семпла, в приятни цветове, не много широка, но си имаше всичко необходимо. Приличаше на хотелска стая.
-К-какво стана? - попитах и отново го погледнах. - Къде сме?
-Много далеч от дома ти. - отвърна той и отпи от чашата в ръката си.
-Какво искаш да кажеш? - бях объркана, а той въздъхна и продължаваше да ме гледа сериозно. - Защо сме тук? Как се озовах в това легло? Какво ми направи, Чък?!
-Успокой се. - произнесе бавно той, а аз поклатих глава. Събрах сили и се надигнах в леглото. Огледах себе си  и осъзнах, че нося само бял и дълъг халат. - Упоих те, но не ти понесе особено добре. По принцип упойката не беше силна и не знам защо стана така. Повиках лекар и след като ти направиха няколко изследвания, разбрахме, че имунната ти система е доста слаба.
Слушах го и не можех да повярвам на думите му. Упоил ме е? Какво правеше с мен това момче? Погледнах към ръката си и забелязах надигнатия ръкав. Имах залепен памук и лепенка в близост до вената ми, което означаваше, че са ми взимали кръв. Без мое съгласие. Това ме вбеси, но главата ми започна да пулсира от напрежение и наредих на себе си да се успокоя.
-Изследвания? - попитах объркано. - Колко време съм била в безсъзнание?
-Цял ден. - отвърна Чък, а аз зяпнах с уста. - Виж, не съм искал да те нараня.
-Не ми изглежда съвсем така.
-Знаеше ли, че семейството ти те тъпче с лекарства, които не са подходящи за теб? - попита той, повдигайки вежди.
-Какво? - отвърнах, но излезе по-скоро като въздишка от устата ми. Това беше съвсем ново за мен. Не знаех дали лъже или ми казва истината.
-Открихме хапчетата, които икономката ти ти е давала. Това не са лекарства, които да ти помогнат с депресия, кошмари или каквото и да е, както гласеше фалшивият етикет на опаковката. Тези хапчета се предписват на хора, страдащи от много по-сериозни психически проблеми. Съдържанието им е доста близко до това на някои наркотични вещества. От изследванията ни стана ясно, че си доста слаба и лекарствата не ти влияят добре. Можело е дори да умреш, Джизел. - обясни той, а аз клатех глава невярващо.
Тези хапчета ми бяха предписани от лекаря на баща ми и той настояваше да ги приемам. Ава всяка сутрин ми носеше по едно, но в повечето пъти ги изхвърлях. Сама усещах, че има нещо гнило, имайки предвид начина, по който лекарствата   ме караха да се чувствам. Не се учудвам, но защо баща ми би искал да ме нарани по този начин? Защо го правеха? Поклатих глава, опитвайки се да отпратя вероятната истината, която Чък ми казваше. Не исках да я приема.   Дори не знаех дали мога да му вярвам  след като нямах ни най-малка представа как, по дяволите, съм се озовала тук. И защо имаше папка с моя снимка в нея? Всичко беше толкова объркано.
-Как знаеш за това? - попитах след време, когато успях горе долу да осмисля новата и ужасна информация, която ми беше дал.
-Хората ми претърсиха стаята ти и събраха всичките ти вещи. Откриха лекарствата и по мое нареждане ги взеха. На лекарят не му отне много време, за да ми обясни, че тези хапчета само ще влошат състоянието ти и няма да  го подобрят. - обясни, а аз се изсмях.
-Хората ти? По твое нареждане? Кой си ти? Шефа на мафията или нещо подобно? - подиграх се, а той се намести по-удобно в креслото си. Погледа му показа, че се забавлява с глупостите, които казах. Аз наистина нямах представа кой е той и какво крие.
-Всъщност да. - отвърна сериозно и остави чашата си с алкохол настрана. - Аз съм Чарлз Бийбър и ти си тук с мен, защото дължиш нещо на баща ми.
-Излъгал си ме за името си?! - попитах ядосано. Бях му се разкрила за някои неща, преспах с него, а сега се оказва, че дори не съм знаела истинското му име.
-Не съвсем. Всички ме наричат Чък, а второто ми име е Малоун, ако това те интересува.
- Не, вече изобщо не ме интересува! - отвърнах с гневен тон. - Господи! Знаех си, че има нещо гнило около теб. Не се държеше като останалите охрани. Винаги изглеждаше така сякаш ги командваш.
-Защото работят за семейството ми. Цялата къща на родителите ти е заобиколена от хората ми. - обясни Чък спокойно, а аз не можех да повярвам на това какво ми се случва.
-Знаеш, че ще ги предупредя, нали? Баща ми ще те унищожи, когато научи. Той ще ме търси! - отвърнах му, викайки и ръкомахайки във въздуха. Сигурно изглеждах като побъркана.
През очите му премина следа от ярост и се свих под погледа му. Караше ме да се чувствам по-малка, отколкото всъщност съм. Той беше на чело на мафията и вероятно трябваше да се страхувам от него. До този момент си мислех, че съм го опознала, но всичко е било лъжа. Всичко е било един цирк. Измамил ме е. Не знам дали трябваше да съм тъжна или ядосана от този факт. Изпитвах и двете в момента.
-За съжаление, скъпа, тук не си съвсем права. - каза той и се изправи. - Не ме е страх от баща ти и той не е никаква заплаха за мен.
Започна да крачи из стаята и аз го гледах внимателно. Беше облечен в тениска, дънково яке и черни панталони, които му придаваха спортно елегантен вид. Не бях свикнала да го виждам с дрехи различни от костюми, но отдавна бях наясно, че на него му отива всичко.
-Хората ми оставиха фалшиво писмо в стаята ти, съобщавайки, че си заминала на дълга почивка с приятелка и ще се върнеш след няколко месеца, защото имаш нужда да се откъснеш от ежедневието си и да забравиш за лошата случка, сполетяла чичо ти наскоро. - добави Чарлз, а хванах с ръце главата си. - Освен това унищожихме  телефона ти, защото не съм глупав и няма да поема риска някой да те проследи. Охраната в дома на семейството ти ще ме държи в течение за това дали наистина ги интересува къде си и колко задълбочено те търсят. Никой не може да попречи на работата ми.
-Виж какво... - започнах с гневен тон, но когато срещнах смразяващият му поглед омекнах. - Мисля, че си сбъркал човека. Не дължа нищо на никого и дори не познавам баща ти, ясно? Остави ме да си ида и ще забравим за тази случка. В противен случай ще се свържа с полицията.
-Сигурна ли си? Защото ти си племеницата на Ирсен Перес, която е наследила фирмите и парите му, нали? - попита ме и се подсмихна, когато преглътнах тежко. - Така си и помсилих. Контакта ти с полицията няма да ти помогне, скъпа. И те съветвам да не си играеш подобни игрички с мен. Ще завърши зле за теб, повярвай ми.
-Отново тези пари! - извиках силно и вече се изправих от леглото. Зави ми се свят, но успях да остана на краката си. След това се насочих към него, ядосана от думите му. - Заповядвам ти да ме пуснеш веднага, Чък. Не ми е до глупавите ти...
Преди да успея да се изкажа, той хвана китките ми и ги задържа зад гърба ми. Лицето му беше много близо до моето. Преди един ден бих си умряла, за да ме целуне в подобна позиция. Но сега усещах по-скоро страх.
-Не ме познаваш. - произнесе той бавно до лицето ми. - Не ме карай да бъда лош с теб и ме слушай. Не ти се иска да виждаш истински лошата ми страна. Направиш ли някакъв опит да ми се измъкнеш, знай, че ще те открия за по-малко от час. Имам хора зад всеки ъгъл, така че те съветвам да бъдеш добро момиче и да изпълняваш моите заповеди. В противен случай не отговарям за действията си. А аз мога да бъда доста краен.
Побиха ме тръпки от думите му, но не бях готова да се предам. Чък притисна устни към моите неочаквано. Отвърнах му и когато разхлаби захвата си около ръцете ми го избутах и му зашлевих шамар. Погледа му показваше колко е разгневен и леко започнах да треперя. Не исках да вижда, че се страхувам. Отстъпих крачка назад несъзнателно.
-Къде съм, по дяволите? - извиках, а той се обърна.
С бавна, но властна крачка се отправи към гардероба в стаята. От там извади дрехи, обувки и аксесоари, съчетаващи перфектен тоалет. Остави ги на леглото пред мен и ме погледна.
-Все още в Лондон, но не за дълго. Обличай се. - нареди и погледна към дрехите пред себе си. - Самолетът ни чака, а аз знам колко мразиш да закъсняваш.
Погледнах го стреснато, когато каза това. Тези бяха думите, които му казах още първият ден, когато го срещнах. Бях изнервена и му наредих да шофира бързо, защото не исках да закъснея, а истината беше, че нямаше за къде толкова да бързам. Бях учудена, че е запомнил случката. Все пак се отърсих от спомена и застанах сериозно пред него, готова да му заявя решението си, което най-вероятно не зависеше от мен.
-Не тръгвам никъде с теб.
-Ще ти се наложи. - кимна с глава, а след това извади пистолет от задния си джоб. Преглхтнах шумно и погледнах Чък в очите.
-Не би ме убил. - пробвах го, а той повдигна рамене.
-Не и ако си добро момиче и правиш, каквото ти се каже. В противен случай, какво ме спира? - повдигна вежди, а аз поклатих глава.
Какво го спира? Мислих, че знача нещо за него. Явно само съм се заблужавала и си докарах беля на главата. Глупачка! Как можах да му повярвам изобщо?
-Чък, защо ми причиняваш това? - попитах с треперещ глас, а в очите ми напираха сълзи. Бях наранена не толкова заради това, че ме е отвлякъл заради парите, които притежавах, а за факта, че му се вързах, че спах с него и че му повярвах.Чувствах се унизена и смазана.
-Поприказвахме си достатъчно, Джия. - заговори той. Този път тонът му беше доста сериозен и дори изнервен. - Цял ден те чакам да се събудиш, за да хванем полета. Ако искаш да говориш с мен толкова много, то нека да е в самолета, но не ми губи времето и не ме карай да те упоя отново. И двамата знаем, че ще го направя без да се замисля.
Не казах нищо повече и се приближих до дрехите. Сатенен дълъг панталон със златисти елементи по него, черен потник по тялото, бижута, шапка, очила, чанта в бежов цвят и черни токчета. Рядко се обличах в толкова тъмни дрехи. Освен това нещата не бяха мои, въпреки, че ми харесваха. Съдейки по очилата и шапката, установих, че целта на Чък е да бъда съвсем незабележима. Видях и бельото, което също се намираше на леглото. Изчаках Чарлз да напусне стаята, но когато не го направи врътнах очи.
-Не те съветвам да правиш това отново. - обади се той, а аз въздъхнах.
Взех дрехите и се приготвих доста бързо. Не се притеснявах да ме види гола, защото това не беше нещо ново. Усещах погледа му по тялото ми и определено привличането между нас, което не си беше заминало, макар и Чък да не беше човека, за когото го смятах. Това ме подразни, защото не исках да изпитвам каквото и да е към някой като него. Част от мен вече го ненавиждаше. Знаех си, че е прекалено хубаво, за да е истина. Естествено, че глупавите пари на чичо ми трябваше да са замесени и този път. Бях ядосана, но не и изненадана. Това беше най-малкият ми проблем в момента. Бях отвлечена! От много привлекателен американец, който изглеждаше много опасен. Не го познавах изобщо. Едва преди няколко минути  научих цялото му име. Знаех, че има защо да ме е страх. Нямах представа дали наистина бе способен да ме гръмне или не.За това просто изпълних нареждането му и се приготвих.
Обух обувките и взех чантата. С изненада открих, че не беше празна. В нея имаше гримове като червило, пудра, спирала, дезодорант, парфюм и четка за коса. Неща необходими на всяка жена. Послужих си с тях като се въведох в приличен вид. Съдейки по гледката от стаята, навън почти се беше стъмнило, но все пак аз винаги държах да изглеждам добре. Чък не ми изглеждаше като човек, който би напазарувал гримове за заложницата си. Погледнах го учудено, но не казах нищо. Сложих шапката и очилата и бях готова. Визията ми харесваше, но трябваше да призная, че Чък беше доста хитър. С тези аксесоари никой не би ме познал дори да ме види.
Напуснахме стаята и открих, че  наистина се намирахме в хотел. Когато влязохме в асансьора Чък проведе кратък разговор по телефона, на който отговаряше с по една дума.  Предполагам не искаше да разбера нищо, макар че не ме и интересуваше. Фоайето на хотела беше празно. Дори на рецепцията нямаше никого. До входа стоеше само един мъж, който беше облечен в изискани дрехи. Не знам дали беше служител или гост на хотела, но прецених, че това е единствената ми възможност. Изтичах до въпросният човек, оставяйки Чък зад себе си. С токчетата не ми беше лесно да бягам, но щом стигнах до човека премахнах очилата от очите си и го погледнах с умоляващ поглед.
-Моля Ви, помогнете ми! - започнах аз отчаяно, а мъжът ме гледаше учудено. Трябваше да съм бърза, защото Чък щеше да ме настигне скоро. - Аз съм Джизел Перес и един мъж се опитва да ме отвлече от тук. Трябва да ми помогнете! - започнах  да говоря бързо, оплаквайки се на непознатия.  
След малко мъжът погледна някъде зад мен. Погледът му стана много сериозен и подаде някакви ключове напред.
-Колата Ви очаква, господин Бийбър. - каза мъжът и аз се обърнах, срещайки развеселените очи на Чък.
Беше по-висок от мен, макар че бях на токчета. Надигнах главата си за да огледам по-добре лицето му. Чарлз взе ключовете от мъжа в костюма и ми кимна към изхода.
-Тръгвай. - каза спокойно.
-Не! - извиках срещу него. - Не може да притежаваш всички хора. Трябва да има някой наоколо, който да ми помогне! - продължавах да викам, истерично аз, а погледа на Чък премина от развеселен в гневен.
Само с един замах той успя да ме вдигне и увиснах на рамото му. Изпищях силно при това негово действие, стискайки чантата си, защото щях да я изпусна. Чък ме постави в някакъв черен джип и забелязах, че зад нас има още един, който ни последва, когато похитителя ми започна да шофира.
-Не разбирам защо правиш това?! Няма да дам нито част от наследството си, ясно? Може да не разбирам от тези неща, но компаниите са мои и никой няма да ги докосне дори това да коства живота ми. - заканих се, викайки на Чък, а той ме погледна за кратко.
-Ще размислиш по този въпрос.
-Мислиш ли, Чък? Какво изобщо имам да губя? Дори да ме убиеш тук и сега не ме интересува. Никой не го интересува. Единственото, което вълнува семейството ми са същите тези пари, които и ти преследваш. - казах, а той не добави нищо.
Загледах се през прозореца и усетих сълзите, които напираха в очите ми. Този път им позволих да излязат. Не ме интересуваше, че си бях сложила лек грим. Нищо вече нямаше значение. Бях отвлечена. Пътувах за някъде и дори не знаех къде отивам. Возих се в колата на някакъв мафиот през нощта. Дори не знаех кое време е. Изпитвах лек страх, но все още не бях откачила от случващите се събития. Това вероятно беше така, защото просто не можех да асимилирам как от обикновен бодигард и шофьор Чък се беше превърнал в похитител и престъпник. Нямах идея на какво е способен и вероятно трябваше да държа устата си затворена и да го слушам. В противен случай беше възможно наистина да се сбогувам с живота си, който точно в момента не беше нещо прекрасно. Дори не знаех дали има смисъл вече да се боря. На къде отиваха нещата? Определено не се разбирах със семейството си, момчето, по което бях започнала да си падам се оказа психопад и отгоре на всичко притежавах огромно богатство, с което не знаех какво да правя. Знаех само, че няма да позволя на Чък да се докопа до него с каквото и да ме заплашва. Мислеше се за много власген и хитър, но аз не бях лесна за манипулиране. Макар,  че му се вързах на преструвките в дома ми и на невероятния секс, който правехме. В други обстоятелства веднага бих се почувствала като глупачка за дето преспах с него, но сега това не беше проблема ми. Времето ми прекарано с Чък беше страхотно, но за съжаление беше наивно вярване от моя страна и добра актьорска игра от негова страна. Сега исках просто да се освободя и да се върна у дома, където положението също не беше прекрасно. Усетих погледа на Чарлз по мен, но той не каза нищо.
Когато колата спря се огледах. Намирахме се на летище. Навън беше тъмно, така че не виждах почти нищо през прозореца. За секунди си помислих, че мога да срещна някой, който да ми помогне, но след това си припомних, че Чък не си играеше и вероятно всички наоколо му служиха. Точно както мъжът в хотела, който ме мислеше за луда. Зачудих се кога и колко дълго Чарлз е планирал отвличането ми? Колко ли време му е отнело, за да измисли всичко? Или може би за него беше като детска игра?
-Този път сама ли ще се движиш или ще трябва да ти помогна отново? - попита Чък като наруши мислите ми и аз го погледнах смутено.
-Къде отиваме? Какъв е този самолет?
-Идваш с мен. - отвърна кратко той и търпеливо изчака да се размърдам.
Осъзнах, че нямам друг избор и излязох от колата. Огледах се, а вятърът разроши косата ми. Поех си дълбоко въздух, правейки опит да спра напиращите сълзи в очите си. Как се докарах до това положение? Защо винаги подобни неща се слупваха точно на мен? Наоколо беше пусто. На пистата беше паркиран голям самолет с надпис Бийбър. Колко скромно! Поклатих глава и започнах да вървя до Чък, приближавайки се до  частният самолет. Той се движеше с такава лекота. Беше толкова спокоен. Сякаш е правил това хиляди пъти. Единствените хора наоколо бяха тези, които му служат и той проведе няколко кратки разговора с тях. Заогледах се, за да проверя дали имам последен шанс да избягам, но бях заобиколена от грамадни мъже, които не ме изпускаха от погледа си. Единственото, което ми харесваше в тази ужасна ситуация беше, че Чък ми беше дал поне свободата да се движа свободно и тези противни, огромни мъже не ме докосваха. Чарлз беше наясно,  че не мога да избягам. Сам ми го беше казал, а аз отказвах да го приема. Сега започвах да осъзнавам, че това не е шега и той наистина е влиятелен мъж. Шансовете ми да се измъкна бяха нищожни.
-Всичко е готово. - каза Чък, приближавайки се към мен с уверена крачка. - Качвай се в самолета.
-Къде отиваме? - попитах заядливо отново, а той ме погледна сериозно. По изражението му разбрах, че започвам да го дразня.
-В Америка. Сега не задавай повече въпроси и се качвай, защото в противен случай ще те кача аз. Писна ми да губя време. - отвърна той, изричайки всяка дума ясно, за да е сигурен, че съм разбрала.
Изпъшках недоволно. Хвърлих гневен поглед на мъжете около мен. Да, определено нямаше как да се измъкна. Те бяха навсякъде. Качих се в самолета, следвана от Чарлз. Огледах самолета отвътре. Изглеждаше много добре. Имаше си всичко необходимо. Седалки, маса, телевизори и дори легло. Дизайнът беше предимно в светли тонове и беше доста изчистен. Харесваше ми. Изведнъж усетих как някой ме грабна, а след това се озовах на една от удобните и меки седалки. Чък ловко закопча коланите ми, а след това се настани срещу мен, правейки същото и със себе си. Стоях и се взирах гневно в него, докато самолета излиташе. Беше ми писнало хората да се разпореждат с мен, както пожелаят. За съжаление точно на Чък не можех да противореча. Трябваше да се примиря с милата му страна, за да не се налага да срещам гадната. Когато вече се движихме плавно във въздуха до нас се появи стюардеса, давайки на Чарлз някакъв алкохол и плато с плодове. Той дори не беше поискал тези неща, но вече се намираха пред него. Чък се усмихна на момичето, което очевидно точеше лиги по него. Нормално ли е това да ме подразни? Ревнувах похитителя си. Чудесно!  
-За дамата чаша бяло вино. - каза Чък, а аз останах учудена.
-От къде знаеш какво вино пия? - попитах го настъпателно, а той насочи острият си поглед към мен. - Разбира се! Как не се сетих? Ти имаш цяла папка с информация за живота ми!
-Много си наблюдателна, но не. - отвърна той спокойно и в погледа му улових закачливост. Забавляваше се на нервноста ми. - Когато излязохме за пръв път си поръча бяло вино.
О! Това ми дойде като гръм от ясно небе. Не знаех, че е обърнал внимание. Аз дори не се сетих за този момент, защото бях прекалено заета да мисля за отвличането си.
-Какво ще се случи с мен? - попитах го с треперещ глас, взимайки чашата с вино, подадена ми от стюардесата. Погледът на Чък омекна.
-Колкото и да ме мислиш за зъл в момента, аз нямам никаква работа с теб. - започна той и се облегна на седалката, за да му е удобно.  - Баща ми ще реши какво и как ще прави, за да вземе тези пари от теб, но ще е най-добре да не упорстваш много, защото той не е особено мил, когато някой му противоречи.
-Звучи ми познато. - кимнах, но тонът ми беше заядлив.
-Все пак, за да видиш, че не съм толкова лош, през този период ще отседнеш в дома ми. Плана на баща ми включва това да си заложница другаде, но аз бързо мога да променя този план.
-Това е ужасно! - извиках срещу него и бях готова да се разплача отново. - Няма да дам и стотинка от наследството си. И отказвам да ходя където и да е, Чък. Искам да ме пуснеш!
-Това е невъзможно. - отвърна той. - И не бъди много сигурна в това, което казваш, защото ние можем да сме много убедителни. Така че имаш два варианта - или да  се примириш с моите условия, или с тези на баща ми. Повярвай ми, моите ще ти харесат повече.
Въздъхнах отчаяно и не казах нищо повече. Знаех, че е прав. Бях бясна на късмета си, на семейството си и най-вече на Чарлз Бийбър. Не подозирах, че е такъв гадняр. Нещо в него продължаваше да ми харесва, но вътрешно изпитвах омраза и отвращение заради това, което ми причинява. Животът ми ставаше все по-объркан с всеки изминал ден.

Благодаря ви за коментарите! Радвам се, че историята ви харесва.❤ Надявам се да сте се насладили на тази дълга глава. Нова част ще има отново в понеделник!❤❤