Feel. (BG Fanfiction) Book 3

4.

*Джизел* 

Нов ден, нов повод да пилея времето си. Изправих се в седнало положение в леглото и се усмихнах сънено на Ава, която оставяше хапчето и чаша вода на нощното ми шкафче. Не смятах да го пия, както обикновено и щях да го изхвърля в кофата, веднага щом икономката ми излезе. Нямах нужда да ми "помагат" с проклетите лекарства. Имах нужда от внимание и някого, с когото да поговоря за неща, които ме вълнуват. За съжаление такъв човек вече не съществуваше. Семейството ми не се интересуваше от мен, а личната ми икономка беше много вярна на баща ми и му докладваше всичко. Замислих се, че вероятно и Чък е като нея. Инструктиран да докладва всичко. По някаква причина на него му вярвах малко повече. Може би, защото беше на горе долу моята възраст, а и когато му говорех за проблемите си, рядко ми обръщаше внимание и се преструваше, че ме слуша. Или поне така си мислих. 
Изправих се лениво от леглото и влязох в банята в стаята ми. Взех си освежаващ душ, измих лицето и зъбите си. След това се намазах с необходимата козметика и се усмихнах фалшиво в огледалото. Секунда след това се намръщих. Кого заблуждавам? Това никога нямаше да спре. Баща ми винаги щеше да командва живота ми. Сега, когато имах и охрана след себе си, беше почти невъзможно да направя нещо без знанието на Адон Перес. Въздъхнах отегчено и влязох в стаята си, увита в белият халат. Седнах пред огледалото и включих машата си. Днес бях в настроение за небрежни букли. Нямах за къде да се глася, както и всеки друг ден, но обичах външният ми вид да е на ниво. Когато бях готова с косата нанесох спирала, коректор и червило в неутрален цвят. Размазах го и се усмихнах на резултата в огледалото. Обичах това, че дори с малко грим изглеждах добре. Благодарение на биологичната си майка имах много красиво и нежно лице. Не притежавах от грубите черти на баща ми. Изправих се от мястото си и   отворих гардероба си. Облякох къс топ с дълъг ръкав и спортно долнище с висока талия в любимият ми бял цвят. Изглеждах сладко и ми беше удобно. Напуснах стаята си, когато коремът ми изкъркори. По пътя до кухнята проверих всички известия в телефона си и отговорих на някои съобщения. В кухнята открих доведеният си брат, който стоеше на един от високите столове около плота и пишеше нещо на лаптопа си. Марек изглеждаше доста съсредоточен, но когато ме видя ме погледна с мазна усмивка. 
-Ава, гладна съм. Ще ми приготвиш ли тостер? - попитах икономката си, която се намираше в голямата ни кухня. Тя веднага се зае със задачата, а аз си налях чаша сок, която бързо пресуших. 
-Отново се събуждаш по обяд. Нищо ново. Татко няма да е доволен. - заяде се Марек, а аз го изгледах гневно.
 Прислужниците бяха доста по-отдалечени от нас и не можеха да чуят за какво си говорим, нито пък ги интересуваше. Баща ми ги беше инструктирал винаги да се преструват, че не забелязват нищо в къщата и да вършат единствено работата, за която са тук.
-Намери си друг, с който да се заяждаш. И не го наричай твой баща, защото знаеш, че не е. - озъбих му се, а Марек стана от мястото си и се приближи до мен. Ядосах се още повече, когато прокара  ръката си през русите ми къдрици. Отдръпнах се веднага. 
-Този цвят никак не ти отива, Джия. Не е моето. - отбеляза, а аз го погледнах с отвращение. 
-Надявам се да е точно така. - отвърнах хапливо, а той се подсмихна. Черната коса почти падаше пред сините му очи, които ме изпиваха с поглед. Потръпнах при мисълта колко близо се намирам до него. Ненавиждах го. 
-Знаеш, че няма как да е така. 
-Отдръпни се от мен. - казах бавно и ясно, а той не го направи. 
-О, хайде. - изсмя се. - Не помня да се дърпаше така, когато беше на седемнадесет. 
-Не смей да споменаваш за това! - изсъсках, гледайки го право в очите. - Разкарай се! 
-Няма да... - започна заканително Марек, но беше прекъснат. 
-Джия? - чух гласа на Чък и се обърнах към него.
 Марек проследи погледа ми и изгледа преценително американеца. Не знам какви мисли минаваха през главата на брат ми в този момент, но той отстъпи няколко крачки назад. Достатъчно, за да си отдъхна. 
-Нямаш право да прекъсваш разговор между семейството. - каза Марек, диктувайки едно от правилата на баща ми на Чък. Американеца дори не трепна.
-Тя ти каза да се махнеш от нея. Това не беше разговор. - отвърна Чък и аз го погледнах учудено. Не очаквах подобен отговор от негова страна. Все пак беше прав и мислено му благодарих, че се намеси и разкара доведеният ми брат от мен. 
-Това не те засяга. - отвърна остро Марек и Чък повдигна вежди. - Ако искаш да останеш още дълго на жалката си работа ще спазваш правилата. Иначе ще издействам уволнението ти.  - добави заплашително брат ми и забелязах как Чък стисна едната си ръка в юмрук, но не помръдна от мястото си.
 Затаих дъх. Не смятах, че някой от служителите ни би сторил нещо лошо на Марек, но вътрешно усетих тревогата си, че ако Чък направи нещо  на брат ми, баща ми ще го изгони на секундата. А Чък беше един от малкото свестни типове наоколо. Той явно си помисли същото, защото видях, че се отпуска. 
-Сър, съж... 
-Все пак той работи за мен, Марек. - намесих се, прекъсвайки Чък. - Аз го инструктирах да ме повика и той следва моите заповеди. Така че, ако ме извиниш, трябва да тръгвам. - добавих с надменна усмивка, а брат ми се намръщи. 
-Каза, че ще ядеш.
-Загубих апетит. - отвърнах и го подминах с наперена походка. 
Минах покрай Чък, който все още стоеше до вратата и ме наблюдаваше. Усетих хубавият му мъжки парфюм и се усмихнах на себе си. Това момче беше толкова красиво и секси и очевидно поддържаше външният си вид много добре. Защо, по дяволите, работеше за баща ми вместо да ходи и да забива мацки?! А може би си имаше някоя? Замислих се над това, докато изкачвах стълбите към стаята си и усетих, че се мръщя. Защо изобщо ме интересуваше любовният живот на човек, който е тук, за да ми служи? Отпратих всякакви мисли за Чък Малоун от ума си и влязох в стаята си. Обух спортните маратонки и взех чантата си за фитнес, която беше небрежно захвърлена на пода. Пуснах дезодоранта си вътре и закопчах ципа. Взех телефона си и пуснах съобщение на Чък да вземе нещата си за фитнес и да ме чака отпред с колата след десет минути. Това ми хрумна в последният момент, защото трябваше да му измисля извинение за намесата пред брат ми, а и освен това не ми се стоеше изобщо в тази къща. Чък отговори просто с думата ''окей''. Точно в негов стил. През повечето време ми отговаряше с една дума, но в крайна сметка той не беше тук за сладки приказки, а за да работи. 
Вързах косата си на стегната конска опашка и преметнах сака през рамото си. Напуснах стаята си, а скоро и къщата.
Точно навреме отвън ме чакаше Чък в белият джип. Качих се на задната седалка и го инструктирах към кой фитнес да кара. Той кимна отсечено и започна да шофира. 
-Благодаря, че измисли това пред брат си. Наистина не искам да загубя работата си. - заговори той с плътния си глас след време и аз го погледнах. От мястото си виждах само профила му , но и така беше много красив. Чертите на лицето му бяха съвършени и много мъжествени. 
-Няма за какво. - отвърнах. - И... Марек не ми е истински, а доведен брат. - добавих, незнайно защо. 
Чък не остана учуден или заинтересован от думите ми и отново кимна. Въздъхнах и се загледах през прозореца. Това негово мълчание щеше да ме докара до лудост. Не разбра ли, че съм достатъчно самотна в дома си, че да ми мълчи и той? Разбирам, че вероятно така беше инструктиран, но аз вече прекарвах по-голямата част от времето си с него, а не знаех нищо за него. Изпълняваше ролята на мой бодигард, шофьор, а  понякога и слушател, но никога нв говореше за себе си.
-Изпълних това, което ми каза, но не смятам, че е удачно да идвам с теб във фитнес залата. - каза той уверено и аз се намръщих. 
-Мислех, че работата ти е да ме следиш. 
-Да те охранявам. - поправи ме и долових насмешка в гласа му. - И имах предвид, че ще бъда там така или иначе, но не мисля, че е добра идея да тренираме заедно. Все пак съм на работа. - добави, а аз се замислих и установих, че има логика в думите му. 
Бях накарала Чък да вземе нещата си за фитнес и да тренира с мен, защото се нуждаех от компания, но той имаше право. Беше тук, за да ме пази, а не за да ми прави компания, докато тренирам. Осъзнах, че се отнасям с него като с марионетка и въздъхнах. Бях израснала в ужасно семейство и никога не се интересувах от чувствата или желанията на хората, които работят за мен. Може би Чък не обичаше да тренира. Въпреки, че съдейки по тялото му не бих казала точно това. Той изглеждаше дяволски добре дори под този костюм. Всеки ден се опитвах да не задържам погледа си на него прекалено много, защото не исках да го притеснявам или да си помисли нещо. И без това разговаряхме малко. Нямаше нужда излишно да го смущавам, но по дяволите, с този външен вид беше невъзможно да не го зяпа човек. 
-Имаш право, но доколкото ми е известно аз съм твоят шеф и трябва да правиш, каквото поискам. - отвърнах му след време. - Идваш с мен в залата, за да тренираме. - казах наперено. 
От мястото си не можех да видя добре лицето му, но ми се стори, че той се подсмихна. Загледах се отново през прозореца. Исках да го видя без този тъмен костюм, който го задължаваха да носи. Бях любопитна и имах възможност да го видя в спортни дрехи, така че се възползвах. Според мен Чък не беше никак обикновен. Имаше нещо интересно в това момче, но не знаех какво. Вероятно, ако го бях срещнала в някой клуб и не ми беше бодигард, вече щях да съм хлътнала по него. Но обстоятелствата бяха различни. Не изпитвах нищо към него, освен сексуално привличане, което успявах да владея. Беше ми и интересен за това щях да опитам да го опозная. 
Когато пристигнахме пред познатата за мен сграда, излязох от колата първа и нетърпелива. Чък излезе и ме погледна колебливо, но в крайна сметка взе една раница, която явно по-рано беше сложил в колата. Двамата влязохме във фитнеса и изглеждахме странно. От километри си личеше, че сме далечни и дори не си говорим. Освен това аз бях облечена като нормален човек, а той с костюм, който имаше деликатен надпис с логото на  охранителната фирма, за която работи. Отпратих тези мисли и двамата се разделихме, влизайки в различни съблекални. Уредих да платя тренировката и за двама ни без неговото знание. Още през първият му работен ден го бях черпала пица и той не остана много доволен от факта, че не му разреших да плати сметката. Предполагам и сега нямаше да се зарадва, така че го направих без знанието му.
Облякох розово бюстие и черен клин. Не бяха комплект, но си пасваха добре. Влязох в залата с бутилка вода в ръка и се насочих към пътеката, за да загрея с бързо ходене, а след това и бягане. Бях съсредоточена към телевизора пред мен, където една певица безсрамно показваше перфектното си тяло. Намръщих се, защото исках и аз да изглеждам добре, но резултатите не идваха просто ей така. Увеличих скоростта на пътеката и започнах да тичам. Винаги намирах несъвършенства в тялото си, въпреки, че приятелките ми ми завиждаха най-вече за него. 
Вниманието ми беше привлечено от Чък, който влизаше в залата с наперена походка. Направи ми впечатление, че той се държи много властно понякога. Излъчването му беше такова. Но изглеждаше така, сякаш се опитва да го прикрие. Огледах го. Беше облякъл сиви къси панталони и широк, черен потник. Лигите му потекоха при вида на идеалните му мускулести ръце. Веднага поисках да видя още от него. Тази мисъл ме уплаши и я отпратих възможно най-бързо. Взирах се в Чък  още малко, забелязвайки татуировка от вътрешната страна на дясната му ръка. Не можеше да се види добре, защото беше скрита, но от това, което виждах бяха изрисувани два пистолета на нея. Татуса му ме накара да се замисля какво значение има, понеже беше един единствен и нещо ми подсказваше, че не е случаен.
Чък срещна погледа ми и ме хвана да го зяпам. Това ме притесни и той явно го забеляза, защото се подсмихна. Американеца рядко показваше самочувствие, но точно сега го направи. Осъзнах, че изобщо не знам какъв е и нямам никаква представа как се държи, когато не е на работа. А дали има приятели? А семейство? В Англия едва ли. Зачудих какво го е накарало да зареже всичко и да дойде да работи тук. Или живее в страната ми още от малък? Но това беше невъзможно, защото акцентът му издавашез че е живял и вероятно израстнал в Америка. Прекалено много мислих. Трябваше да спра. 
Слязох от пътеката и се насочих към мястото, където се намираха всички дъмбели. Една от най-омразните ми тренировки беше тази за дупе, но пък ми беше най- необходима. Не бях доволна от задника, който притежавах. Започнах да правя едно упражнение и хванах Чък да ме гледа. Аз също го погледнах и установих, че той се забавлява на тренировката ми. Започвах да си мисля, че да го доведа тук беше огромна грешка. 
-Какво? - изстрелях, а той ме чу и се засмя. Имаше хубава усмивка, която виждах за първи път. Приближи се още повече до мен. 
-Това упражнение не се прави точно така. - отговори той, а аз килнах главата си на една страна. 
-Мразя, когато мъжете ми се правят на остроумни. - казах, а той отстъпи назад. 
-Както... 
-Покажи ми. - казах му с несъзнателно заповеднически тон.
 Чък не каза нищо и започна да ми показва упражнението. Говореше ми нещо, но не го слушах, защото бях прекалено заета да го зяпам. Как е възможно някой да бъде толкова секси?! Тежестите, които бях избрала бвха като перце за него, но мускулите му все пак изпъкваха и несъзнателно прехапах долната си устна.
-Благодаря. - кимнах, когато той приключи и взех дъмбела от ръката му. - Мислех, че баща ми ми е наел охрана, но явно се оказа, че имам и фитнес инструктор.
-Винаги на ваше разположение, госпожице Перес. - отвърна той с усмивка и ми намигна.
Каза го доста закачливо, защото знаеше, че не обичам да се обръщат към мен по този начин. Преди да кажа каквото и да е Чък се отдалечи и се зае с тренировката си. Как се предполагаше, че трябва да тренирам без да го гледам?! Все пак се захванах с моето упражнение, опитвайки се да се съсредоточа възможно най-много. Осъзнах, че го правя доста по-добре от преди и Чък беше прав. Когато приключих оставих дъмбела на пода до мен и отпих глътка от водата си. До мен се приближи непознато момче. Беше мускулест, но не особено симпатичен. Въпреки външният си вид, той се държеше доста наперено, съдейки по стойката му. Фитнесът не беше много пълен и не го бях забелязала, докато тренирах. 
-Здравей, красавице. - поздрави ме той и се усмихна.
 Отвратих се от начина, по който подхвана разговора. Всички мъже бяха такива. Не ми липсваше мъжко внимание. Бях свикнала да точат лиги по мен и да ме желаят, но никога не съм била истински заинтересована от някой. 
-Мога ли да ти помогна? - отговорих грубо, когато той се приближи още повече. 
-Ако ми дадеш номерът си, то със сигурност ще ми помогнеш. - каза, а аз се изсмях. 
-Знаеш ли колко клиширано звучиш? - отвърнах, а той отново се приближи. 
-Просто съм директен. - каза. - Бих се радвал да изведа хубавица като теб на среща. 
-А аз не бих се радвала. - погледнах го грубо и отстъпих настрани. Той пресече пътя ми и застана пред мен. - Отмести се. 
-Накарай ме. - присмя се. Тялото му беше три пъти колкото моето. Нямах шанс да го накарам да се премести дори и да искам. 
-Мисля, че те помоли да се преместиш. Направи го. - чу се твърд глас зад мен и се обърнах, срещайки шоколадовите очи на Чък, които сега бяха придобили много тъмен цвят. Изглеждаше наистина ядосан и гледаше към непознатото момче. 
-Или какво? - предизвика го момчето. - По-добре се разкарай, пич. Нямаме нужда от герои тук. 
-Казах ти вече какво да направиш. - каза му Чък, когато непознатият не се помръдна от мястото си. - Не обичам да повтарям. 
Момчето се подразни от тона на бодигарда ми и хвана грубо ръката ми, издърпвайки ме към себе си. В следващия момент юмрукът на Чък се озова в лицето му и преди да се осъзная последва втори и трети удар. 
-Не я докосвай! - каза грубо Чък, но не на висок тон. 
Стоях отстрани и гледах ту в охраната си, ту в обожателя си с разкървен нос, който не смееше да отвърне на удара. Малкото трениращи хора в залата насочиха погледите си към нас. 
-Да се махаме от тук. - погледна ме Чък и аз едвам успях да кимна. 
Не помръднах от мястото си и това явно не му хареса. Хвана ме за ръката и ме поведе към изхода от залата. Докато се преобличах в съблекалнята още повтарях случилото се в главата си. Не мислих, че Чък може да стане по-секси, но да го видя толкова ядосан ме накара почти да се подмокря. Знам, че все пак му плащаха, за да ме пази, но не вярвах, че наистина ще удари този тип. Няколко пъти. Американеца никак не се шегуваше с действията си и определено знаеше как да си служи с юмруците си. Това само ме накара да се замисля колко потаен е всъщност и колко малко знам за него. Може би от фирмата ги бяха обучили специално на някои неща. Кой знае? Усетих, че съм леко развълнувана от последните събития и се усмихвам. Не беше хубаво, че Чък го удари, защото момчето можеше да отвърне и нещата да станат зле. Но самата мисъл, че момче се сби заради мен и ме защити ме накара се почувствам някак добре. Никой никога не се беше бил с някого заради мен. За мъжете аз бях нещо, което привлича погледа и те желаеха в леглото си, но никой от обожателите ми не се бореше истински за мен. Може би, защото и аз самата не им позволявах да го правят. Режех всяко момче, освен, ако не преценя, че искам малко разнообразие. Това беше отношението ми към тях. Чък определено не беше като всички тях.

Оставете коментар, гласувайте и ме последвайте. Нова глава може да очаквате в понеделник!❤❤❤