Feel. (BG Fanfiction) Book 3

5.

*Чарлз*

След като Адон Перес ми благодари, че съм отървал дъщеря му от упоритият й фен, той ме възнагради като ми увеличи заплатата. Сякаш тези пари ми бяха нужни изобщо. Имах повече от него самия. След това ясно ми обясни, че не е желателно да спортувам с дъщеря му, понеже задълженията ми са различни от това да тренирам тялото си. Бях съгласен с него, но Джизел ме помоли да го направя и аз изпълних. Адон бръщолевеше глупости и ми идеше да го цапардосам за това, че ми казва какво мога и не мога да правя с мацката. Овладях се, стиснах зъби и се извиних за недоразумението. 
Новият ден  беше скучен. Джизел не пожела да излиза никъде днес и аз просто стоях на поста си, заедно с останалите охрани. Бях отегчен до смърт и постоянното мърморене на Джизел започваше да ми липсва. Все пак откакто съм тук единствените хора, с които реално контактувам бяха тя и хората на баща ми, които бяха под прикритие с мен. Разбира се, чувах се по телефона със семейството и приятелите си, но не беше същото. Джеръми много ми липсваше. Дори му го казах преди няколко дни и той ме попита дали съм добре, защото подобни думи не бяха обичайни за мен. Но е факт, че брат ми ми беше най-близкият човек. С него имахме специална връзка. Колкото и да се дразнихме винаги държахме един на друг и си помагахме. Разчитах най-много на него. 
Един от хората на баща ми се обърна към мен, казвайки ми, че трябва да занеса някакъв документ на друг от хората ни спешно. Погледнах го отегчено и грабнах листа грубо. Не стига, че изпълнявах заповедите на Перес, но сега и моите хора ме разиграват. Нямах търпение всичко това просто да приключи. Влязох в къщата и точно, както бях инструктиран, открих моят човек в кухнята. Разговаряше с някого, но не ме интересуваше и не казах нищо. Подадох му листа, а грамадният  мъж в черен костюм ми кимна. След това извади телефона си и набра някакъв номер, отдалечавайки се. Всичко, което се случваше по принцип минаваше през мен, но им вярвах достатъчно, за да знам, че просто изпълняват поредното нареждане на баща ми. 
Обърнах се, готов да изляза от кухнята, когато гласове, идващи от коридора ме спряха и останах на място. Определено разпознах гласа на Джизел, която не беше особено доволна, както и на баща й и доведеният й брат. 
-Говоря сериозно, Джия. - извика Адон. - Дай ми достъпа до компаниите на Ирсен и флашката с файловете. Не бъди глупава. 
-Защо да го правя? - изрепчи се тя. Стори ми се, че е разстроена. - Чичо не завеща всичко на теб, а на мен. Искал е аз да притежавам всичко и така ще бъде. 
-Не знаеш как се управлява бизнес. - намеси се Марек, брат й, и веднага се намръщих. Този тип ме дразнеше още от първият ден. 
-Фирмите вървят идеално за сега. Когато реша, че е време някой от семейството да поеме контрола ще се консултирам с теб татко. Но за сега още не съм решила какво да правя. - каза Джизел смело, а Марек се изсмя.
-Не ми се слушат глупости. Много добре знаеш, че нямаш право да вършиш такива важни неща без моето знание и съгласие. Пътувай, пазарувай, разкрасявай се, но остави бизнеса на мен. И двамата знаем, че съм прав. - отвърна баща й.
 Така беше. Аз също бях инструктиран да му докладвам всичко около дъщеря му. Никога не изпълнявах това нареждане. 
-Пусни ме! - извика силно Джия и по гласа й познах, че плаче. 
Нещо в мен трепна. Искаше ми се да се намеся. Нямах право да се бъркам в семейните им  спорове, но вътрешно чувствах, че не искам да я нараняват. Джизел не беше лош човек, а отношението на баща й към нея не беше никак хубаво. Радвах се, че тя няма да му даде достъп до компаниите, защото това би усложнило доста моята работа. Усетих как някой приближава и побързах да се престоря, че правя нещо. За съжаление успях да стигна само до хладилника в кухнята, когато Марек  Лукас се блъсна в мен. 
-Подслушваше ли ни? - попита ме момчето, което беше на горе долу моята възраст. Обърнах се към него с безразлично изражение. - Знаеш за какво си тук, нали? Разговорите на семейството ми не те засягат. Казвам ти го за втори път тази седмица. Идиот ли си или какво? 
Когато го чух как ми говори не се сдържах и се възползвах от момента, че сме сами в помещението. Хванах го за врата и го притиснах към стената, гледайки го злобно. Марек не очакваше това и в началото видимо се уплаши. 
-Не се закачай с мен! - произнесох бавно и ясно. Стиснах гърлото му, за да не може дори да извика. - Разбра ли какво ти казах или ще трябва аз да ти повторя този път? Не ми се пречкай, защото не ме познаваш. Мога да бъда много лош, ако поискам. 
Пуснах го, а той ме изгледа сякаш съм луд. 
-Това не беше предупреждение, а заповед. - добавих. 
-Сбогувай се с работата си. Ще кажа на татко, че... 
-Мислиш ли, че това е някаква заплаха за мен? - попитах го и все още го гледах разгневено. Приближих се до него и той потрепна. - Не прави глупости, защото не съм човек, който обича да се шегува. Ако смяташ да бъдеш пречка за мен няма да се поколебая преди да те отстраня от картинката. Ясен ли съм? 
Марек закима срещу мен, а накрая ме погледна недоволно. Бях сигурен, ще няма да каже нищо, защото това копеле явно лесно се плашеше. Личеше си, че е пълен загубеняк от километри.
-Държа те под око. - добавих, преди да изляза от голямата кухня на Перес.      
Наистина възнамерявах да го наблюдавам. Джизел не желаеше да общува с него по някаква причина и това си личеше. Онзи ден се натъкнах на разговор между тях, който не успях да чуя много добре, но тя очевидно не искаше да е покрай него. Джия никога не говореше за доведеният си брат и това ме караше да мисля, че не бива да се ровя повече по тази тема. Но Марек Лукас се опитваше да представлява трудност за работата ми и нямаше да се замисля преди да го спра. Не бях глупак и не можеше някакъв страхливец да ми попречи така лесно. 
Бях готов да напусна просторната им къща, но получих съобщение от Джизел и това ме накара да спра на място. Отворих го, за да видя, че тя е бясна , за дето не съм оставил роклята, която купи вчера в стаята й. Мамка му! Ядосан, излязох от къщата и отидох в гаража. Намерих ключовете за колата, в която тя обикновено се возеше и отворих багажника. Извадих пликовете с покупките й и се отправих обратно към къщата. Мразя тази работа! Обикновено си имам хора, които вършат това за мен. Не нося дори собствените си дрехи, а сега трябваше да угаждам на някаква пикла. Не усетих колко бързо съм стигнал до вратата на стаята й и почуках няколко пъти. Тя ми отвори и ме погледна. Отмести се, за да вляза и да оставя нещата й. Явно не можеше дори това да свърши сама. Изнервих се, но не го показах и влязох в стаята, оставяйки торбите на земята, а плика с роклята върху леглото й. 
-Така ще се измачка! - писна Джия и дойде, за да оправи сама роклята си. 
-Ами в такъв случай... - започнах с бесен тон, но се осъзнах и млъкнах навреме.
 Тя ме погледна любопитно, защото никога не ме беше виждала да й повишавам тон. Или поне да се опитвам. Случката с брат й ме беше изнервила достатъчно, а Джизел ме довърши като ме караше да загубя всякакво търпение. Ако не бяхме в подобни обстоятелства щях да й покажа с кого си има работа. Също така и да я изчукам. 
-Какво? - попита тя, подтиквайки ме да говоря. Обърнах се към нея и огледах лицето й. Имаше следи от сълзи. 
-Плакала ли си? - попитах, а тя видимо се засрами. 
-Не те интересува. - отвърна грубо, продължавайки да ми лази по нервите. Стиснах челюстта си, опитвайки се да се държа под контрол. - Довечера отиваме на дискотека. - оповести ме блондинката и аз кимнах отсечено. По тона й ясно се разбираше, че някой я беше ядосал. Предполагам това беше Адон. - И се постарай да носиш нещо различно от този костюм, защото вече ми се гади от него. - добави тя и буквално ми посочи вратата. 
Семейството им днес определено ми лазеше по нервите. Излязох от стаята й с бърза крачка. Коя си мислеше че е , за да ми казва как да се обличам?! И аз не бях най-големият фен на скучния, черен и не особено удобен костюм, но тази кучка е никоя, за да ми казва какво да правя. Мамка му! Не мисля, че ще издържа още дълго тук.