Feel. (BG Fanfiction) Book 3

6.

Джизел залиташе към изхода на клуба и едвам ходеше на високите си токчета. Успях да я хвана и да я задържа на място, а тя започна да се смее истерично. Не ми изглеждаше от хората, които пият и вероятно дори  малко  алкохол беше достатъчен, за да й причини такъв ефект. Врътнах очи отегчено, защото трябваше да се занимавам с пияно момиче. Изведох я от клуба и тя привлече доста мъжки погледи по пътя си, защото изглеждаше добре, а беше ужасно неадеквтна. Лесна плячка за мъжете.
-Разкарай се! - бутнах някакъв тип, който пречеше на пътя ми.
Исках възможно най-скоро да стигнем до колата и да я откарам в дома й. Нямах представа как щеше да стигне до стаята си в това състояние. 
-Много си груб с хората. - каза Джия до мен, нацупила устни. 
Не и отвърнах, а продължих да вървя, помагайки и на нея. Когато стигнахме до колата бързо натиках Джизел на предната седалка, въпреки, че тя не искаше. Не ме интересуваха желанията й в този момент, защото беше ужасно пияна и ми писна да се занимавам с прищявките й. 
-Исках само да подишам въздух. - каза тя, когато влязох в колата при нея и запалих автомобила. - Ей! Не ме игнорирай! Върни ме вътре!
Поех си дълбоко въздух и я погледнах. Изглеждаше изнервена, но бе и смешна в същото време. Подсмихнах се и поклатих глава. 
-Няма да се върнеш там. Отиваш си вкъщи. - отвърнах, а тя сякаш се стресна. 
-Не може да ме заведеш вкъщи. - каза и се отпусна на седалката до шофьорското място, където я бях сложил, за да ми е под око. Обикновено се возеше отзад.
-Мога и ще го направя. - казах, напускайки паркинга, на който бях спрял. 
-Аз съм пияна! - каза тя и се засмя отново. 
-Повярвай ми, знам. 
-Баща ми ще ме убие. - добави Джия нацупено и се загледа в мен. Реших да не й обръщам внимание. - Той не ме харесва.
С показалеца си докосна лицето ми, очертавайки пътя от ухото до брадичката ми.Това действие беше странно от нейна страна. Никога преди не ме беше докосвала някъде, освен по ръката и то когато се налагаше. Не знаех какво искаше да постигне с действието си. Едва ли дори и тя знаеше. По някакъв начин нежното и докосване ми подейства разсейващо. 
-Ще те разбере. На всеки се случва да се напие. - изръсих, а тя се намръщи. 
-Той не ме разбира. Мрази ме... - отвърна Джия, продължавайки да отбелязва, че с баща й не са в особено гладки отношения. Това ми беше ясно, но не казах нищо. - Не ме води вкъщи. - добави Джизел с умолителен тон, а аз въздъхнах. 
Изнервих се на глупавата ситуация, в която бях попаднал и започнах да шофирам към хотел, който знаех наблизо. Дори не знаех защо изпълнявам заповедите й, когато е пияна. Не ми пукаше за проблемите й с баща й. Сама си е виновна. Тогава защо й спасявах задника, когато не бях длъжен да го правя?!