Feel. (BG Fanfiction) Book 3

22.

-Пусни ме! - извиках с лице, опряно в стената.
Размърдах тялото си, опитвайки да се освободя от хватката на мъжа, но това се оказа лоша идея, защото той ме затисна още повече с тялото си.
-Какво ще кажеш ти да пуснеш на мен? - засмя се той, а моето тяло се скова.
Очите ми се напълниха със сълзи, когато осъзнах, че това наистина ми се случваше. Как, по дяволите, попаднах в такава ужасна ситуация? Какво още трябваше да преживея?
-Извратеняк! - отново извиках, макар и гласът ми да не се чуваше много заради приглушената музика, която запълваше големият коридор.
Тайно се надявах, че някой, който не е пиян или надрусан, ще се появи и ще ми помогне. Надеждите ми се изпариха когато мъжа зад мен ме хвана и ме обърна с лице към себе си. Беше същият тип, който ме зяпаше от бара. Стомахът ми се преобърна. Бях сигурна, че го гледам със страх и това явно му хареса доста, защото се усмихна мазно. Хвана врата ми и изви главата ми назад. Заболя ме, но не издадох никакъв звук.
-По-спокойно, малката. Бързо ще приключа с теб. - каза той в близост до ухото ми, а аз се разтреперих. - И когато го направя ще се постарая да не можеш да ме забравиш. Никога повече няма да искаш да те чука Бийбър.
Кожата ми настръхна, когато спомена фамилното име на Чък. Заради него ли беше всичко? Този си имаше работа с Чарлз и се опитваше да нарани мен. Но защо?
-От къде познаваш Чък? - успях да попитам през стиснати зъби и отново чух смеха на мъжа пред себе си. Забелязах, че зъбите му са криви, а дъхът му беше ужасен и ме накара да потреперя.
-Чък значи, а? - повдигна вежди. - Захванала си се с по-опасният брат. Чарлз ми е стар познат.
-Каквото и да се е случило между вас аз нямам нищо общо. Просто ме пусни! - отвърнах, а той затегна хватката си.
-О, не, скъпа. Нищо не се е случило между мен и Бийбър. Задачата ми тук е просто да... свърша услуга на приятел. - отвърна, а аз не разбрах почти нищо от казаното.
Преди да се осъзная противняка стовари устните си върху врата ми. Осъзнах на къде отиват нещата и веднага започнах да го бутам от себе си. За съжаление нищо не помогна. Бях прекалено дребна, а този беше като скала пред мен. Усетих как сълзите ми се стичат по лицето. Това беше. Край. Щеше да ме изнасили тук, а вероятно след това и да ме убие. Никой нямаше да ме намери и щях да изгния в проклет клуб.
-Кучи син! - чу се силен вик и мъжът се отдели от мен, поглеждайки настрани. Аз направих същото и очите ми видяха моето спасение. Чък! Да! Как, по дяволите, ме беше открил? - Веднага си разкарай ръцете от нея! - извика отново.
Имах чувството, че въпреки музиката хората в клуба го чуха. Беше побеснял. Приближи ни за части от секундата, нахвърляйки се върху извратеняка. Отдели го от мен и веднага хванах врата си със собствените си ръце. Вероятно ми беше оставил синини. Почувствах се омърсена и не можех да успокоя дишането си. Сълзите не спираха да текат от очите ми, но въпреки това видях как Чък хвърли мъжът срещу стената и се чу силно изпукване. Това би трябвало да е заболяло. Чарлз не беше на себе си. В очите му се четеше ярост и нищо друго. Нямаше общо с мъжът, когото познавам и в когото бях влюбена.
-Успокой се, Бийбър. С мацката ти просто щяхме да се позабавляваме. - подигра се идиотът срещу него и на Чък това му беше достатъчно, за да извади оръжието, което не знаех, че носи в себе си.
-Какъв ти е проблема, Иън? - извика Чък в лицето му, докато го притисна силно в стената. -От къде изобщо разбра за нея? Какво искаш?
-Вече ти казах какво искам. - усмихна се въпросният Иън без капка страх в погледа си. - Съвземи се, Бийбър! Какво ще направиш заради една проклета курва? Ще ме убиеш ли? - попита той и отново чух противният му смях.
Към смеха на Иън се присъедини и този на Чък, но от далеч си личеше, че се смее фалшиво. Не разбрах какво се случва докато не насочи пистолета си срещу главата на събеседника си и не му пръсна мозъка пред очите ми. Изпищях и се отдръпнах назад. Едва тогава Чарлз ме погледна. Все още плачех, роклята ми беше измачкана и вероятно изглеждах повече от ужасно. Чък ме огледа внимателно, докато погледа му не спря на лицето ми и видях как очите му се променят. От побеснял стана загрижен и това ме накара да отстъпя още една крачка назад. Не знаех в каква вселена бях попаднала. Не можех да мисля нормално.
-Джия. - каза Чък внимателно и се приближи бавно до мен, сякаш приближаваше до някакво уплашено котенце. - Добре ли си? Той нарани ли те? - попита, а аз успях само да поклатя глава, докато погледа ми беше размазан от всичките сълзи.
-Т-ти го гръмна. - казах, заеквайки - Чък, той е мъртав! - посочих трупа пред нас, сякаш току що осъзнавах какво се е случило.
-Успокой се, Джизел. Ще говорим за това по-късно. Той си го заслужаваше. Кажи ми, нарани ли те? - отново попита загрижено, а аз покрих устата си с ръка и поклатих глава невярващо. Сълзите станаха още повече. Главата ме болеше ужасно и усетих как всичко около мен се върти. Не можех да преживея повече. - Джия! - извика Чък, но вече не можех да му отговоря, защото не виждах и не чувах нищо повече.