Feel. (BG Fanfiction) Book 3

27.

*Джизел*

-Качила си снимки в инстаграм? - беше първото, което Чък каза, когато се прибра след работа.
Стоях на дивана, а покрай мен бяха разпръснати различни модни списания. Разглеждах модели на рокли през годините. Клиентите на Джазмин бяха претенциозни и с големи очаквания. Трябваше да създадем нещо наистина оригинално, нещо свежо и невиждано. Нещо, което дамите от високо потекло с удоволствие биха носили на благотворителните си вечери.
-Здравей и на теб. - усмихнах се саркастично.
Чък изглеждаше ядосан. Много ядосан. Не разбирах защо. Нямах търпение да му споделя за мечтаната ми работа с леля му и че една от целите в живота ми е на път да стане реалност. Но явно времето не беше подходящо.
-Спести си го. - отвърна той с фалшива усмивка. - Защо, по дяволите, прекрасният ти задник е в инстаграм и събира хиляди харесвания?! - попита ме, а аз повдигнах рамене.
-Защото имам доста последователи.
-Джизел. - Чарлз ме погледна предупредително. - Как ти хрумна това?
-Никога не си казвал, че не мога да качвам снимки. - отвърнах, ставайки от дивана. - А и какъв е проблемът? Нали уж вече нямаше да го играем на затворничка и похитител?
-Не сме затворничка и похитител. - отбеляза. - Но това не означава, че искам всички да зяпат задника на приятелката ми.
-Разбирам. - подсмихнах се. - Но също така това, че съм твоя приятелка не означава, че винаги ще правя, каквото ти поискаш. Приеми го. Не съм твоя собственост.
-Джия... - въздъхна Чарлз и прокара ръце през косата си. - По дяволите, аз...
Той не довърши изречението си. Сякаш нямаше какво да ми каже. Загледах се внимателно в Чък. Той не би имал проблем с това, че си качвам снимки в интернет. Плюс това снимките бяха секси, но по никакъв начин не бяха прекалено провокативни. Той самият ме снима, когато бяхме на нашата райска почивка. Чък беше уверен мъж. Можеше да изпепели и земята, ако си пожелае. Не би се притеснявал, ако няколко души са ми харесали снимките в инстаграм, на които между другото, ясно се виждаше, че не съм сама. Все пак не случайно добавих снимка, на която се вижда и ръката му. Може би за всички беше ясно, че не съм свободна. Не знам какъв му беше проблема и дали изобщо е свързан с някаква ревност или има нещо друго.
-Случило ли се е нещо? - попитах и го приближих. Чък мигновено ме погледна.
-Какво?
-Чу ме. - казах вече по-спокойно. - Има ли нещо, което криеш от мен? Какъв ти е проблемът с глупавите снимки? Ако искаш ще ги изтрия, но въпросът не е в това. Нали? - повдигнах вежди, а Чарлз очевидно избягваше погледа ми. - Би ли спрял да криеш неща от мен?! - повиших глас. - Господи! Вече сериозно започва да ми писва! - казах и минах покрай него, но той веднага ме улови за лакътя.
Това действие ми причини лека болка, но не казах нищо. Чък беше напрегнат и си личеше дори по начина, по който стискаше ръката ми в този момент.
-Не крия нищо от теб. - каза през стиснати зъби и ме погледна в очите.
-Не ти вярвам. - отвърнах на свой ред.
-Напрегнат съм. Това е.
-Върви по дяволите. - казах, отскубвайки се от хватката му. - Ще спа в моята стая и ако поне малко ти пука за чувствата ми, не идвай след мен. Вечерята е в кухнята. - добавих и профучах покрай него.
Докато изкачвах стълбите към втория етаж дори не се обърнах да го погледна. Чух го как изруга няколко пъти, а моите очи вече се бяха напълнили със сълзи. Отново се върнахме в обичайната за нас позиция. Правихме една крачка напред и две назад. Не разбирам защо винаги беше толкова потаен. Какъвто и да беше проблемът можеше да ми каже. Чък е първият човек, на когото искам да споделя каквото и да се случи в живота ми. Но явно той нямаше това доверие у мен. И болеше ужасно много заради това.