Feel. (BG Fanfiction) Book 3

17.

*Джизел*

Вечерята, за която Чък говореше и на която нямах желание да отида, щеше да се състои в двора му, близо до басейна. От терасата в стаята си виждах подготовката. Нямах представа с кой щяхме да ядем, че изискваше такива големи усилия за подредбата на масата. Надявах се само да не е с родителите му. Не желаех да срещам баща му за нищо на света.
Все още не бях избрала какво да облека, а времето ме притискаше. Влязох в дрешника си и оглеждах всяка дреха по няколко пъти. Определено имах нужда от обновяване на гардероба, но нямах никакви пари. Разбира се и Джеръми, и Чък ми бяха казали, че мога да се възползвам от парите на Чък, когато реша, но не смятах, че това е редно. Все още изпитвах съмнения към него, а да го моля за пари би било пълен абсурд. Извадих рокля в малинов цвят. Беше по тялото ми и идеално подчертаваше извивките ми. Усмихнах се пред огледалото, защото изглеждах добре. Взех чифт обувки на висок ток от единият рафт. Щяха да ми свършат работа. Върнах се в стаята си и ги пуснах на земята. Направи ми впечатление малкият куфар, който се намираше до леглото. Отворих го и се зарадвах, когато вътре открих гримовете, машата и пресата си. Много бързо извадих необходимите продукти и седнах пред малкото огледало в стаята. Гримирах се, но не прекалено. Взех пресата и идеално изправих русите си кичури. Бях готова и като за финал нанесох червило в кафеникав цвят на плътните си устни. Напръсках се с парфюм, обух обувките си и бях готова. Погледнах към часа и осъзнах, че всъщност съм закъсняла. Намръщих се, но си помислих, че не трябва да ме интересува. И без това не бях дала обещание на Чък, че ще присъствам.
Излязох на терасата в стаята и се огледах. Беше толкова красиво. Всичко в огромният двор беше заобиколено от лампи, а в далечината се виждаше и града. Затаих дъх при гледката. След това вниманието ми се насочи към Чък, който беше около басейна заедно с брат си и говориха за нещо. До тях се намираше и висока брюнетка, която изглеждаше страхотно в тъмно зелената си рокля. Коя беше пък тази? Усетих, че се мръщя, когато си помислих, че е възможно да е поредната бройка на Чарлз. Изправих рамене и си поех въздух. Напуснах стаята си и се опитах да се ориентирам в имението му, за да отида при тях. Оказа се, че не е толкова трудно. Излязох през големите врати и се озовах на мраморните стълби. Бавно слязох по тях, понеже не ми беше лесно да вървя на тези високи обувки. Прекосих алеята и започнах да вървя по една от пътеките, водеща към басейна, където се намираха Чарлз, Джеръми и онова непознато за мен момиче. Всичко беше осветено от лампи, а добре поддържаните цветя правиха обстановката още по-красива. Не, че имаше някакво значение. Все още бях заложница тук и не се чувствах особено добре от този факт. Когато бях близо до тях Чък се обърна сякаш беше усетил присъствието ми. Загледах се в него и останах на място. Изглеждаше невероятно секси в черните си панталони, ушити по поръчка и риза в много тъмно син цвят. Видът му беше едновременно елегантен, но и небрежен. Харесваше ми. Чък остана загледан в мен, докато се приближавах към него. Хванах го да оглежда гърдите ми и тайно се поздравих, че бях избрала рокля с по-изрязано деколте и тънки презрамки. Не бях прекалено разголена, но изглеждах достатъчно добре, за да задържа погледа му върху себе си. Не знам защо изобщо исках това. След случката по-рано, последното, което ми беше необходимо беше вниманието му. За съжаление по някаква незнайна за мен причина вътрешно се надявах да му се харесам. Няма как да не призная, че изпитвах привличане към него.
-Изглеждаш... - започна Чък, когато беше до мен, но не успя да довърши и аз кимнах.
-Не те бива в комплиментите. - отбелязах заядливо, а той се усмихна самодоволно.
-Бих те изчукал още сега. Това достатъчно ли ти е, за да разбереш колко добре изглеждаш? - каза без срам, но за щастие гласът му беше тих и го чух само аз. Поне се надявах да е така.
-Мислих, че искаш да ме чукаш винаги? - килнах главата си на една страна, а той се загледа в очите ми. Опита се да разгадае емоциите ми. Аз направих същото. След около минута той кимна, за да потвърди думите ми. - Ти също изглеждаш добре.
-Колко още ще се зяпате? - попита Джеръми и Чък автоматично го погледна злобно.
-Здравей, Джеръми. - засмях се и се приближих до него, прегръщайки го. Той отвърна на приятелската ми прегръдка.
Джер беше много забавен и свестен. По характер беше пълната противоположност на Чък. Забелязах неодобрителния поглед на похитителя ми, когато прегърнах брат му. Не целях да го дразня. Просто след като разговарях с Джеръми наистина го чувствах близък. Огледах се и тайно се засмях на недоволното лице на Чък. Не беше възможно да ме ревнува, нали? Все пак той твърдеше, че не му пука за мен. А и няма как да чувства малкият си брат като конкуренция. След това погледа ми попадна на тъмнокосото момиче, което също не ме гледаше с одобрение. Не схванах. Нещо грешно ли направих?
-Джизел, запознай се с приятелката ми Малия. - представи я Джеръми, а аз едва се сдържах да не зяпна с уста.
Ясно защо момичето ме беше погледнало така. Нямах представа, че Джеръми си има гадже. Имам предвид... днес той ясно заяви, че момичетата си падат по Чък, а него го имат просто за приятел. Все пак не исках да правя лошо впечатление на това момиче. Нямах никакъв интерес към приятеля й. Намирах го за сладък, но той определено не ме привличаше. За разлика от Чарлз. Усмихнах се и подадох ръката си напред.
-Приятно ми е. - отвърнах, стараейки се да звуча учтиво.
-Малия е приятелката ти, с която си на екскурзия за пред семейството ти. - отбеляза Чък, приближавайки се към мен.
-Участваш в плана им? - попитах недоволно, а тя повдигна рамене и се усмихна извинително.
-Нямам друг избор. - отвърна Малия, а аз кимнах, но все още с недоволна физиономия.
Не исках да си припомням защо съм тук. Мразех, когато се сещах за всичко, което се случи между мен и Чък и това, което той ми причини. Усетих тялото му до моето и се напрегнах. Погледнах го ядосано, а той се направи, че не го забелязва.
-Предлагам да сядаме. Родителите ни ще бъдат тук всеки момент. - каза Чък, а аз замръзнах щом чух думите му.
Не желаех да срещам родителите му по никакъв начин. Настроението ми стана още по-лошо. Баща му беше причината аз да съм тук. Как очакваше да се храня на една маса с него? И кога изобщо е успял да навие гаджето на брат си да ми е фалшива приятелка, с която уж съм на почивка за пред семейството ми? Нямах отговор на нито един въпрос. Чарлз просто беше способен на всичко и беше пълен с изненади. Очевидно не се шегуваше с нищо. Беше измислил плана си идеално добре. Нямах мърдане от тук. А познавайки незаинтересованите си родители, никой нямаше да тръгне да ме издирва. Въздъхнах и се сдържах да не избухна. Имах чувството, че този ден е безкраен. Беше ми се насъбрало толкова много и ми идеше да крещя на Чък с цяло гърло. Той беше виновен за всичко.
Настаних се до него на масата, а той повика с ръка някоя от прислужниците си. Момичето имаше червеникава коса. Беше облечена в професионални дрехи, но начинът, по който погледна към Чък ми беше достатъчен, за да разбера, че тя си пада по него. Погледа й беше пълен със страст, възхищение и желание за повече. Точно, както този на Клоуи и мен. Въздъхнах несъзнателно. Момичето ни наля вода в чашите, както и алкохол. Направи ми впечатление и че попита всички какво питие биха желали, но не и мен. Първоначално реших, че може би така е инструктирана, защото все пак аз съм заложница тук, но когато видях, че ме гледа злобно преди да се отдалечи ми стана ясно, че тя просто ревнува Чарлз от мен. Признаците ми бяха толкова познати. Нямах никакво съмнение, че тя е хлътнала по шефа си. Чък ми хвърли въпросителното си изражение. Явно беше разбрал, че си мисля нещо, което не ми харесва.
-Не мога да повярвам, че си спал дори с прислужницата си. - измърморих тихо, а той се засмя и повдигна вежди. Явно беше учуден, че съм разбрала само като съм видяла момичето, но все пак не отрече думите ми.
-Защо не? Ти спа с охраната си. - посочи неоспоримия факт той, а аз присвих очи към него.
-Това беше съвсем различна ситуация! Аз те... - нападнах го хапливо, но замълчах преди да му кажа, че го харесвам. Нямаше нужда да се унижавам повече като казвам това. Може би беше очевидно за него, но като не го изричах на глас се чувствах по-добре.
-Ти какво? - подкани ме Чък и усетих как иска да се усмихне самодоволно, но не го направи. Той беше наясно какво щях да кажа. Затаих дъх и се загледах в дълбоките му кафяви очи. Винаги ме обладаваше и губех ума и дума. Чудех се дали изобщо привличането ми към този мъж ще утихне някога.
-Чъки! - чу се женски глас и двамата се обърнахме едновременно в посоката на гласа.
Ниска жена с дълга кестенява коса, широка усмивка и перфектно подбран тоалет, прегръщаше Джеръми, а погледът й беше насочен към Чарлз. Малия стана и също я прегърна. Не знаех коя беше тази жена, но изглеждаше безупречно и се държеше приветливо. Това веднага ми хареса в нея. След като се появи и мъжът зад нея ми стана ясно коя е. Това бяха родителите на Чарлз и Джеръми. Нямаше как да не позная, че мъжът е баща им. Те двамата бяха като негови копия. Баща им беше точно толкова красив, колкото синовете си, въпреки голямата разлика в годините. Направи ми впечатление, че не се усмихва, а просто наблюдава какво се случва около него. Точно като Чък. За разлика от тях двамата, Джеръми се усмихваше широко като майка си и беше готов да те заговори по всяко едно време. Той носеше добри чувства в себе си и това си личеше от километри.
-Не ме наричай така, майко. - намръщи се Чък на начина, по който майка му го беше нарекла и аз се подсмихнах.
Жената дойде близо до нас и го прегърна без да обръща внимание на негативното му настроение. Явно беше свикнала с характера му.
-Мога да те наричам, както си поискам, Чъки. - подразни го тя и забелязах как Чък леко се усмихва. Това ми подсказа, че той има специално място в сърцето си за майка си. По някакъв начин си личеше. - Толкова се радвам, че се върна! - добави жената искрено и се отдели от сина си.
След това вниманието й се насочи към мен. Изучаваше ме и ме преценяваше с погледа си, който излъчваше дружелюбност. Бях сигурна, че майка им не е лоша и не мисли зло на никого. Личеше си по държанието и отношението й. Макар да беше по-голяма от мен, тя се държеше така, сякаш сме на едни години. Подаде ръката си напред и се усмихна широко. Преди дори да успея да реагирам тя заговори отново:
-Ти трябва да си Джизел. - отбеляза, а аз кимнах и се усмихнах. Нямаше как да не отвърна на доброто й държание, което беше заразно.
-Приятно ми е, госпожо Бийбър. - отговорих плахо, стискайки за кратко подадената ми ръка.
-Можеш да ме наричаш Кейтлин. - отбеляза и повдигна рамене. Заобиколи масата и се настани до съпруга си, който вече се намираше срещу нас. Преглътнах тежко, когато срещнах погледа на бащата на Чък. Знаех какъв план имаше този човек за мен и ме побиваха тръпки. - Знам, че сигурно си много уплашена от случилото се, но ти гарантирам, че си в безопасност с момчетата ми. - заговори майката на Чък без дори да се притеснява. Сега вече знаех, че всички на тази маса са наясно с плана, който е включвал отвличането ми.
-Кейт! - погледна предупредително към нея бащата на Чък.
Въпреки, че той не изразяваше много емоции с присъствието си, забелязах, че обожава съпругата си. Това просто си личеше от начина, по който я гледаше. Между тях имаше някаква връзка, която се забелязваше без да се налага да се натрапва. Между баща ми и съпругата му никога не е имало подобна енергия. Родителите на Чарлз определено бяха щастливи заедно.
-Какво, Джъстин? Искаш да се правя, че случилото се не съществува? - отвърна спокойно Кейтлин, гледайки съпруга си. - Тя е в нова страна, с непознати хора и съм сигурна, че е уплашена. Най-малкото, което мога да направя е да я уверя, че няма да й сторите нищо лошо.
-В-всичко е наред. - опитах се да кажа, макар и да не беше така.
Кейтлин беше права. Наистина всичко ми беше чуждо и се страхувах какво ще се случи във всеки следващ момент. Особено с Чък. Той е толкова непредсказуем. В единия момент ми крещи, че не му пука за мен, а в следващия момент е по-мил с мен.
-Разбирам, принцесо, но не се отнасяме така със заложниците си по принцип. - отвърна баща им и този път насочи погледа си към по-големият си син.
-Не искам и да знам повече. - отсече Кейтлин. - Просто исках да уверя, горкото момиче, че всъщност е в безопасност. И Чък според мен си постъпил правилно, че си я довел тук. Понякога плановете на баща ти са ужасни.
-Господи! - въздъхна Чък до мен. - Може ли просто да сменим темата?
-Да и на мен взе да ми писва. - обади се Джеръми и си спечели поглед от баща им.
-Добре. - кимна Джъстин. - По принцип не бих говорил за това пред чужд човек, на който нямаме доверие, но... - каза и погледна мен. Почувствах се ужасно неудобно, но усетих ръката на Чък върху бедрото си. Погледнах към него и по нищо не се издаваше, че ме докосва. Слушаше съсредоточено баща си. - ще трябва да отидете в един от клубовете ни след няколко дни и да оправите сделката с Франк. Той ще ви чака там. - продължи да говори баща им. - Говоря главно на теб Чък, защото ти започна всичко с него, а след като замина човека не остана много доволен.
-Какво?! - попита невярващо Чарлз и усетих, че се напрегна. Стиснах ръката му под масата. - Джеръми обеща, че ще се заеме със случая, докато ме няма.
-Опитах, но очевидно не съм готов да правя такъв бизнес и малко го изнервих. - отвърна Джер и се засмя. Чък, обаче, не приемаше нищо от това за шега.
-Моля?!
-Може и да съм го ядосал малко. - повдигна рамене Джеръми.
-Знаеш, че беше важно! Как изобщо се прецаква сделка, в която просто трябваше да уговориш една цена, която да устройва и двама ви?! - Чък гледаше гневно към брат си и все още беше ядосан.
-Чък! - казах тихо до него, опитвайки се да му подскажа, че прекалява с думите.
Той се облегна на стола, но все още наблюдаваше всички на масата ядосано. Огледах се и погледа ми попадна на майка му, която ни наблюдаваше. Тя се усмихваше, но нещо ми подсказа, че знае какво се е случило между нас. Плъзна погледа си по ръката ми и тази на Чък. Нищо не можеше да убегне на тази жена. Реших да се направя, че не го забелязвам, защото и без това нямаше какво да кажа по въпроса.
-Баща ми се опита да оправи нещата след това, но Франк се оказа доста труден. - обади се Малия и аз насочих вниманието си към нея.
Баща й да оправя работата на Чък? Всички ли бяха замесени в тази мафия? Много неща не ми бяха ясни. Чарлз издиша отегчено и кимна.
-Ще се оправя. - отбеляза.
-Родителите ми ще са тук всеки момент, така че, ако баща ми ще ти е полезен с някаква информация го питай. - добави Малия, а Чък поклати глава.
-Не ми е нужна помощ. Ще се справя. - каза убедително.
-Да се надяваме по-добре, отколкото със задачата в Лондон. - отбеляза баща му и Чък насочи острият си поглед към него.
-Задачата в Лондон не беше моя работа. Тук говорим за бизнес, който засяга мен. - отвърна Чък, а баща му се усмихна.
-Виждам, че не е била твоя работа. - каза баща му и погледна към мен за кратко. - Сигурно за това тя е в дома ти.
-Джъстин! - погледна го Кейтлин, давайки му знак да замълчи.
Чувствах се ужасно на тази вечеря. Всички бяха мили, но баща им никак не изглеждаше доволен от присъствието ми. Не знам защо. Аз бях тази, която трябва да е сърдита и нацупена. Той се опитваше да обере мен. Вместо това аз стоях, докато той отбелязваше колко ужасно е това, че съм в дома на сина му. Цялата обстановка ми дойде в повече. Изправих се и помолих да ме извинят. Запътих се в незнайна посока за мен. Просто започнах да вървя по една от пътеките, която водеше към малка горичка в двора на Чък, състояща се от добре поддържани дървета. Имах нужда да събера мислите си и да се успокоя. Когато останах сама се опрях на едно дърво и си поех дълбоко въздух.
-Да, знам. Понякога баща им е такъв. - обади се познат глас зад мен и след това срещнах веселият поглед на Малия.
-Дори не ми се иска да го опознавам. - признах, а тя се засмя.
-Щастлива съм, че Джеръми изобщо не е като баща си. - отвърна Малия. - Чък е този, който избухва за най-малкото. Той е пълно подобие на Джъстин.
-Явно ги познаваш много добре. - отбелязах и килнах глава на една страна. Около нас имаше и няколко лампи, които светеха слабо, така че забелязах усмивката на Малия след коментара ми.
-Повече от добре. Джеръми е любовта на живота ми, а Чък винаги е бил като мой по-голям брат. - обясни, а аз кимнах. Осъзнах, че съм била доста глупава като първоначално си помислих, че Малия е една от поредните бройки на Чък. - Семействата ни са много близки. Израснали сме заедно. Знам, че ти е странно да слушаш за техните планове и бизнес, но това е светът на Чък. Свикнала съм, защото баща ми не е по-различен.
-Разбирам.
-Не бива да обръщаш внимание на думите на Джъстин.
-Не е като да не е прав. Повече от всичко искам да си тръгна от тук. - признах, а Малия ме погледна тъжно.
-Според думите на Джеръми, Чък наистина е хлътнал по теб.
-Н-не мисля. А и дори да е така няма значение. - отвърнах бързо. - А и той не е. Сам ми го каза. Не го интересувам.
-Това не е съвсем вярно. Познавам Чък. Не е гледал друга така.
Почувствах се неудобно от темата, която подхванахме. И все пак бях благодарна на Малия, че се опитва да ме успокои. Първото ми впечатление за нея беше, че е просто красива и вътрешно изревнувах Чък. Да не забравяме и начина, по който се хвърлих в прегръдките на Джеръми и кой знае какво си е помислила тогава. Почувствах се виновна за това сега.
-Съжалявам, че прегърнах Джеръми така. Намирам го за приятел. - отбелязах, сменяйки темата. - Той е наистина свестен.
-Разбира се, че го намираш само за приятел. - отвърна тя, а аз повдигнах вежди. От къде знаеше? - Чък може да те гледа като влюбен хлапак, но и ти не си по-различна от него. Химията между вас се забелязва от метри разстояние.
-Но не остана особено доволна, когато прегърнах Джеръми. - отново подхвърлих аз, а тя се засмя.
-Е, той ми е гадже. Нормално е да не съм доволна, когато секси блондинка се намърда в ръцете му. - каза и това ме накара истински да се засмея. - Но ти е простено.