Мръсна игра

23. За доброто на всички!

Да... това беше той.
Обърнах се веднага към госпожа Ким.. сякаш по навик.. за да не ме разпознае онзи, който вървеше право към нас.

- Сине! Най- накрая се върна.- Госпожа Ким го прегърна топло. Аз стоях и не знаех какво да кажа.

Как можах да забравя, че той работеше тук.. Ох..
Скришом погледнах към щастливата майка и синът и. Забелязах, че той ме гледаше. Усмихна ми се. Не, не, не..
Ами сега? Какво трябваше да направя? Не можех просто да изляза, както преди няколко седмици.. Вече работех тук.

Скоро двамата ме погледнаха и се приближиха още малко към мен.

- Су Хьон, това е Т/И. Т/И нова е синът ми.- Каза шефката ми с усмивка. Той ме погледна със загадъчна усмивка, а погледът му ме плашеше. Беше прекалено спокоен. Подаде ръката си. Отне ми няколко секунди, за да залепя изкуствената си усмивка на лицето и да хвана ръката му. Той обви пръсти около дланта ми и я стисна по- силно от колкото беше нужно. Спрях да дишам за момент от действието му. Не защото ми хареса, а точно обратното. Поклоних се леко и се обърнах към госпожа Ким.

- Извинете ме, но трябва да отида до вкъщи за малко. Може ли да отскоча за десет минути?

- Разбира се, Т/И. Няма нужда да ме питаш. И без това живееш наблизо. Върви, няма проблем.

- Благодаря!- Поклоних се и бързо излязох.

На бегом се върнах вкъщи. След като затворих вратата, отидох в кухнята и изпих чаша вода на един дъх. Защо? Защо съм толкова глупава? Как можах да забравя, че той работеше там? Облегнах се на масата и затворих очи. Ами сега? Честно, от такива мъже вече се ужасявах. След случката с Кихюн..

Дали просто да не напуснех? Не.. не можех. Не можех да оставя госпожа Ким да се мъчи сама, докато синът и се закача с клиентките и изчезва когато му скимне. Разбира се.. не го познавах лично, но.. от държанието му с мен от преди и сега имах лошо впечатление за него.. даже по- лошо от лошо.

Отворих очи и чак тогава забелязах, загънатата храна на масата. Въздишах. За кое трябваше да мисля по- напред? За Тае или за онзи..

- Т/И?

Обърнах се веднага. Таехьонг? Мислех, че вече си е тръгнал.
Не знам защо но не можех да дишам нормално от притеснение. Не бих могла да работя със Су Хьон. Невъзможно.