Мръсна игра

22. Спокойствие и забава..

Гледна точка на Т/И

Това ми дойде из невиделица. Рюджин бе затворила очи. След като каза новината, аз онемях. Как така изведнъж..?

- Чакай, чакай... КАКВО???- Попитах.

- Скоро ще се прибирам.

- Защо..? Кога го реши?

- Отдавна.- Каза тя, а аз насочих поглед в ръцете и. Кършеше пръсти.. притеснена е. Не ме гледаше в очите.. лъжеше ме.

- Рю..- Тя насочи поглед към мен за секунда, преди отново да склони глава.- Има ли някакъв проблем?

- Не.. Никакъв проблем няма. Просто е време да се връщам... вкъщи.- Гласът и започна да трепери. След това въздиша, прочисти си гърлото и отново ме погледна. Беше с насълзени очи.

- Хайде да седнем и да поговорим за подробностите.. Какво ще кажеш?

- Аа...добре.- Каза Рю и седнахме на дивана.

Бяхме една срещу друга.

- Не можеш ли да останеш малко повече?- Попитах. Никак не ми се искаше да си тръгва.

- Не, Т/И. Трябва да си вървя. Вече колко време стоя тук?... Искам да кажа.. Отседнала съм в домът ти и вече ми е неудобно. Не ти плащам нищо, а парите ми вече са на свършване...

- Аз нямам никакъв проблем да живееш тук.. Не искам пари, ти си ми като сестра. А и..

- Моля те не казвай това отново.

- Кое?- Погледнах я объркано.

- Наясно съм, че знаеш всичко.

- За какво говориш?- Попитах.

- Знам, че това, което направих и бях на път да направя на теб и Тае беше тотално прибързано и необмислено. Мислех единствено за себе си.- Каза тя и заби поглед в пръстите си. Тогава разбрах за какво говори. Вече разбирам какво става. Не ми трябваше много да се досетя, че се чувстваше гузно..

- Рю, аз не те обвинявам за нищо.

- А трябва. Съжалявам за всичко. Ти не заслужаваш такова държание от който и да е, а и...