Мръсна игра

28. Ще сме заедно отново!

Работното ми време беше към приключване. Днес имаше доста клиенти и не усетих как мина времето. Су Хьон беше постоянно около мен и постоянно се опитваше да ме заговори, но винаги.. не беше момента. Постоянно някой го прекъсваше.
Тъкмо обслужих последния клиент за този ден.. поне за мен, докато Су Хьон и госпожа Ким обираха продуктите с изтекъл срок от стелажите и ги трупаха в една голяма кутия.

Седнах на столчето зад касата и въздъхнах. Погледнах часовника на стената.. минаваше седем часа. Не беше много късно, но се чувствах изморена.
По едно време госпожа Ким и синът и дойдоха при мен.
Погледнах двамата и се замислих.. Трябваше да им кажа, че съм бременна. Рано или късно щяха да разберат. Боже.. защо се чувствам толкова притеснена... засрамена, за това че съм бременна. Това значи ли, че ще се наложи да спра работа?! Не искам да се случва това, а съм сигурна, че госпожа Ким няма да ми позволи да продължа.
Ами Су? Той как би реагирал? Може би с усмивка.. (?) Или пък с отвращение..., като се има на предвид че той знае в какви отношения сме с Тае.
Агх.. не знам. Просто.. ще им кажа.
И все пак...

Мислите ми бяха прекъснати от нечия ръка на рамото ми. Сепнах се и леко подскочих.

- Ехо..  Тук ли си?- Видях Су Хьон пред мен и майка му до него.

- Добре ли си Т/И?- Попита ме шефката ми с притеснени очи. Точно така не исках да ме гледа. Не исках да ги притеснявам или занимавам с каквото и да е.

- Нищо.. Просто се замислих за разни неща.- Казах и се усмихнах леко.

- Добре, но ако има нещо, което те мъчи, нали знаеш, че можеш да ми споделиш... - каза госпожа Ким, което ме накара да погледна двама им по още веднъж и да си поема дъх.

- Ами... мисля, че ще се наложи да спра да вдигам тежко..- Двамата ме гледаха въпросително, очаквайки обяснение, но не получиха такова.

- Защо?- Най- накрая попита Су.

- А.. Ами.. аз съм....- Слава богу шефката ми ме прекъсна.

- Да не е заради припадъкът ти преди време?- Моментално без да се замисля отговорих на въпроса на жената.

- Да.. точно заради това... Доктора така ми каза. Не бива да нося тежко заради... това.

Двамата пред мен изглеждаха объркани но след като видях усмивката на лицето на шефката си, се успокоих.
Знам.. Трябваше да им кажа истината, но фактически не ги излъгах.. казах само мъничко от истината.