Мръсна игра

7. Как така си тръгна???

Събудих се.... Къде се събудих???
Огледах се наоколо и видях само дрехи по земята и няколко кашона до тях. Бях легнала на голямо и много меко легло...сама. Замислих се, какво е станало вчера, но нищо. Никакви спомени от края на вечерта. Последно си спомням, че танцувах по разгорещено с Чаньол и... до там.
Изведнъж се сепнах. Вдигнах завивката, с която бях покрита и разкрих голото си тяло. ЧИСТО ГОЛО! Не, не, не... Аз съм девствена или бях. Как съм могла. С кой... ЧАНЬОЛ! Кой друг?..
Сигурно вчера сме подпийнали и след танците сме... агх... как съм могла. 😵😭😵🤦🏼‍♀️🤦🏼‍♀️
Станах много тихо и взех бельото си, което беше на земята до леглото. Колкото и неприятно да беше си обух същите бикини. След тях ги последваха и дънките ми. Огледах се зо потника ми... той беше метнат на един кашон в другия край на стаята. Придвижих се до там на пръсти... Не знам защо. 😅🤷🏼‍♀️
Потникът ми беше влажен. Защо по дяволите потника ми беше влажен???
Все пак го облякох. Нямах друг избор. Отворих много внимателно вратата и излязох от стаята. Озовах се в коридор. В единият му край имаше стълби.
След няколко мига вече слизах по тях. Огледах се. Навсякъде имаше опаковани кашони, а докато слизах, намерих и обувките си. Взех ги в едната си ръка и слязох. Изведнъж, от нищото Тае излезна от някъде и се сблъскахме.
Сепнах се.

-Тае... Какво правиш тук??? - казах притеснено.

- Аам... отивах до тоалетна..- изглеждаше щастлив

- Кога дойде?

- Защо ми задаваш глупави въпроси?- гледаше ме объркан с нотка на притеснение в гласът си.

- Ами... Чаньол къде е?

- От къв зор пък се сети за него. Какво ще прави Чаньол в къщата ми???- говореше прекалено разпалено.

- Т-твоята къща???- бях в шок. Аз да не би... да съм... спала с Тае. Да съм правила... с Таехьонг. 😳😳😳

- Т-твоята къща???- той кимна с изражението "Не е ли очевидно"

Сведох глава. Тогава осъзнах, че Тае е по шорти.

- Ам... Ние... аз... такова... ам как?

Тае си промени изражението от въпросително на сериозно.

- Помниш ли нещо?- погледна ме мисля, че с надежда.

Аз само поклатих глава. Колкото и да ми се иска, не помнех нищо.