Мръсна игра

26. Кога ще приключи?

Гледна точка на Тае

Стоях на мястото си като препариран и обмислях ситуацията. Какво трябваше да кажа в този момент, за да я вразумя. Нямаше как да се разделим.

Направих няколко крачки към нея и се опитах да я прегърна, но тя се отдръпна и отиде до входната врата. Отвори я и ми направи път. Аха... явно нямах шанс.

Очите ми бяха насълзени и продължаваха да се взират в нейните. Виждах я как се опитваше да не се разплаче.
Направих няколко крачки и се спрях пред нея. В края на краищата, бях направил всичко това, само за да е щастлива. Вместо това.. тя беше със сълзи в очите.

- Може ли да те прегърна... за последно...?- Попитах, с треперещ глас. Тя нищо не отговори, но аз все пак я обгърнах с ръце и зарових лице във вратът и.

- Побързай. Закъснявам за работа.- Каза тя студено.

Сигурно звучах и изглеждах като пълен неудачник, но в този момент се чувствах толкова смачкан, че не ме интересуваше какво ще си помисли тя, камоли някой друг.

- Колкото и време да отнеме, няма да се откажа от теб. Години наред мислех за теб и не се отказах.. няма да го направя и сега.- Усетих ръцете и да ме обхващат за раменете и да ме отдръпва от нея. Раздалечихме се един от друг на около педия разстояние.- Обичам те...- Казах, целунах я неочаквано за момент по устните и я пуснах. Усмихнах се тъжно и излязох от къщата. Вървях по инерция. Мислех единствено за това, че пуснах Т/И да си отиде. Влязох в колата си и се облегнах на седалката. С периферието си усетих движение. Т/И излезе и заключи вратата. След това тръгна по тротоара със забит поглед в земята.
Наблюдавах я как върви, докато не зави в пресечката, водеща към магазина в който работеше.

Затворих за момент очи, само за да си събера мислите. Запалих двигателя на колата и потеглих към фирмата. Имах много работа, а колегата ми и най- добър приятел не ми говореше и не се бяхме виждали от почти две седмици. Това пък ми напомни за думите, които изрече Т/И.

Рюджин е била в болницата. Изведнъж се почувствах гузно. Някак си всичко,което беше направила и ме караше да не мога да я търпя, се омаловажи.

По думите на Т/И, не Рюджин беше виновната за раздялата ни, а аз... единствено аз.