Мръсна игра

27. Отново заедно

Гледна точка на Тае

Бях пред входната врата на апартамента на Джимин. Почуках и след по- малко от минута вратата се отвори. Рюджин беше застанала пред мен и говореше по телефона. Беше притеснена.

- Добре, чакам те..... Ало? Ах.. затвори. - Каза тя притеснено и прибра телефона в джоба на панталонките си.

- Аз.. аа... здравей..- Казах почесвайки се по тила.

- Здравей.. Ако търсиш Джимин, във фирмата е.- Каза и беше готова да затвори вратата, когато я спрях.

- Не! Тук съм за да говоря с теб. Аа.. може ли да вляза?

Тя ми кимна и ми отвори вратата. Влязох и се огледах притеснено от мисълта за разговора, който следваше да проведем, но очите ми попаднаха на Гушльо. Беше легнал на земята и ме гледаше. Приближих се до него, клекнах и го погалих, но не помръдна.

- Всичко наред ли е с Гушльо? От кога е тук?- Попитах.

- Не. Стои така вече три часа. По- рано повръщаше. Даже докато ти отварях говорех с Т/И. Идва насам.
Наистина вече не знам какво да правя.- Изправих се и извадих телефона си.

- Имам познат, който работи във ветеринарна клиника. Запазих го преди време заради Т/И или по- точно Гушльо.. за всеки случай, ако нещо подобно стане.- Казах и звъннах на ветеринаря.
Обясних му какъв е случая и го помолих да дойде до апартамента.

След като се разбрахме, затворих и се обърнах към Рюджин, която гледаше притеснено.

- Не знам какво направих грешно. Храня го редовно, чистя му и му се радвам. Какво пак обърках?

- Ще разберем какво му има след малко. Ветеринарят пътува насам. Каквото и да му има, съм сигурен, че не си виновна. Само седни и се успокой.- Тя ме погледна изненадана, но не каза нищо.- Какво?

- Аз ще се успокоя, но не знам дали ти си добре.

- Защо?

- Говориш ми прекалено спокойно и мило.

Въздишах.

- Дойдох за да ти се.. извиня. За всичко, което казах и направих до сега..- Тя само ме гледаше, стиснала устни в една линия.- Последните седмици мисля за какво ли не и усъзнанах, че в повечето случаи не ти, а аз съм грешния.