13. Неочаквано

1.3K 49 30
                                    

Гледна точка на Таехьонг

На Джимин мре ли му се? Как ще излиза със Т/И? Той направо потвърди, съмненията ми. Или....
Аах..! Вече не знам какво да си мисля. Но.. те...
Та те бяха облечени като двойка и- и дойдоха заедно на работа.
Това значи ли, че Т/И му изневери с мен. Но.. Той каза " Възможно е..", нищо друго. Може и да се е шегувал.. Може.

Вече бях във офисът си и размишлявах. Ударих по бюрото си, след като си помислих, че те двамата... Джимин и Т/И може да са заедно. Невъзможно. Станах рязко и се запътих към офисът на Джимин.

Влязох с гръм и трясък и застанах пред него.

- Двойка ли сте и ако сте, защо не си ми казал до сега?

- Защо те интересува толкова?- попита ме той с лека усмивка

- Просто ми отговори.

- Не, не сме двойка.

- Но.. ти каза "Възможно е" - имитирах го

- Казах, че е възможно да изглеждаме като двойка, но не и, че сме.- Стана от бюрото си и ме потупа по рамото.- Спокойно, не съм и няма да ти я открадна.

- Ох... направо ми олек..... чакай. Ти от къде знаеш, че я хар..- прокашля се- ...че имам интерес към нея.

- И питаш. Ревността ти си личи от километри.- Засмя се Джимин.

Прокарах пръсти през косата си.

- Аз ще се връщам в офисът си. Имам много работа- Чим само закима, сякаш знаеше какво точно мислех да правя.

Излязох от офисът му и си отдъхнах. Имах още въпроси, които исках да му задам, но тях по- късно.
Запътих се към Т/И и се подпрях на бюрото и. Наведох се малко към нея, а тя от своя страна ме погледна стреснато.

- Ела. Веднага. В офисът ми.- И се изправих. Тя стоеше на мястото си и се виждаше, че се двоумете дали да изпълни наредбата ми. Е, щях да и помогна. Хванах я за китката и я задърпах към офисът си.

Скоро вече затварях вратата след себе си. Обърнах се към Т/И.

- Защо си се облякла..- огледах я и затворих очи, за да се успокоя- Защо си облякла толкова къса пола? И..и тази риза... не виждаш ли, че прозира?

Мръсна играWhere stories live. Discover now