Мръсна игра

11. Сама не ми е интересно

Гледна точка на Т/И

Докато говорех по телефона с Кихюн, на вратата се позвъня. Отворих я и спрях да дишам за момент. Много бързо прекратих разговора си.

- Ам... Хей! Много бързо дойде.

- Да.. бях по път и за това съм тук по- рано. Може ли да вляза.- каза Джимин, едновременно, показвайки прекрасната си усмивка.

- Да, да.. разбира се. Влез.- пристъпих настрани за да му направя път да влезе.

Той влезе и се сабу. Поканих го в хола. Той не почака втора покана и седна на дивана.

- Обаче аз не съм готова. Ще отида да се оправя и идвам.

- Добре, но да знаеш, че след ветеринаря, ще те заведа направо на обяд. Да имаш едно на ум, когато решаваш какво да облечеш.- каза и ми намигна.

Отвърнах му само с кимване и усмивка. Боже.. този мъж ме кара да се чувствам... не знам как да го опиша. Много е импулсивен, елегантен и... умее да флиртува. Когато му видя усмивката се размеквам. Обаче... не се чувствам така за първи път. И преди съм се чувствала така. Преди няколко години.
Разтърсих леко глава, вървейки към стаята си.
Влязох вътре и се отправих право към гардероба...

Не след дълго вече бях готова.
Изглеждах така...

Мисля, че е достатъчно елегантно и в същото време не толкова нагласено. Харесвах това потниче.

Върнах се при Джимин. Първото нещо, което видяха очите ми бе, как той си играеше с Джимин. Боже, колко объркано звучеше това..
Имах в предвид, че си играеше с Гушльо. Усмихнах се.. отново.

Той ме видя и се изправи. Дойде до мен и ме хвана за рамената, оглеждайки облеклото. За момент си го представих като онези дизайнери, които въртят манекенката пред себе си и се любуват на сътвореното от тях.