Мръсна игра

6. Като за последно

Бях мокра... подгизнала. Започнах да дишам учестено и изведнъж....

...Oтворих широко очи. Таехьонг беше над мен, държащ наполовина пълна чаша с вода, а лицето ми беше мокро. Дишах тежко. Усещах тялото си потно.
Огледах се. Бях легнала на малкото диванче в кафенето.

Таехьонг: Добре ли си? Изплаших се за теб. Изведнъж започна да пъшкаш и да дишаш учестено... Кошмар ли сънува?

Аз: А... да! Сънувах кошмар. Беше неописуем. Остави ме без дъх.

Изправих се в седнало положение. Не мога да повярвам, че беше сън. Не мога да повярвам, че сънувах такова нещо.

Аз: Колко време съм спала? Какво стана? Спомням си само, че ми наля бира в чашата и я изпих и.... до там.

Таехьонг: Първо- спа около половин час. Второ- изпи няколко чаши на екс, размъти ти се главата и започна да ми се обясняваш в любов и трето- със сигурност вече знам, че не носиш на алкохол.

Аз: ВТОРО КАКВО???

Таехьонг: Такова каквото чу... Колко си ме обичала. Колко съм бил красив. С какво хубаво тяло съм бил.... Има и още, да продължавам ли?

Аз: Шегуваш се. Казах и покрих лицето си със длани.

Таехьонг: Вярно е.

Аз: Кое?

Таехьонг: Че се шегувам.

Ударих го с юмрук по ръката.

Таехьонг: Аауч и също... Защо се възмути толкова като се пошегувах? Да не би наистина да мислиш тези неща за мен.

Аз се засмях нервно.. стана ми гореща

Аз: Разбира се, че ни ги мисля.

Таехьонг: Аха... много благодаря. Много мило от твоя страна.

Аз: Исках да кажа... Не, че не изглеждаш добре... В смисъл имаш хубаво тяло, но не го харесвам. Исках да кажа... Аах.... Обърка ме!- проплаках

Тае се разсмя. Погледнах го. Не ми се подиграваше. Просто се смееше. Аз също се засмях. След това настъпи неловка тишина.
Реших да я разваля.