Език на тялото

Част 16 - малка прасковка

Тя не се опитва да измъкне ръцете си, което ми дава повод все още да ги държа, здраво притиснати  до стената и да оближа  ключицата й.

- Може би... - тя се опитва да каже нещо, но удоволствието, което изпитва й пречи.

Пускам вече ръцете й, като обвивам моите около талията й. Поглеждам пламналите й от възбуда очи и добавям:

- Напълно правилно е, скъпа!

Дрезгавият ми глас се смекчава, но не се отказвам да й прошепвам колко е правилно, докато целувам жадните й устни на пресекулки.

- Искам само да кажа... - отвръщайки на целувките ми тя също пелтечи - .., че нямаме толкова време сега. 

- Напълно достатъчно е.

Ръцете ми се озовават на огромното й дупе, като го милват под късата рокля.

- Искам само да те вкуся, Барби! - поглеждам я, а тя вече почервеняла от възбуда, се съгласява тихомълком, гасейки светлините.

Вдигам я на ръце и я хвърлям на леглото зад нас. Без да я събличам, повдигам роклята до корема й, измъквайки лилави прашки отдолу. Въпреки тъмната стая успявам да установя, че котенцето й е гладко обръснато. 

Откопчавам ризата си до половината, за да не ми пречи и лягам по корем, като разкрачвам бедрата й.

- Сигурен ли си, че го искаш? Искам да кажа... - бълботи тя дрезгаво.

- Искам го, искам те цялата, Барби!

Заравям глава между краката й, а тя с дълбок стон опира глава на гърба на леглото.

Облизвам веднъж клитора й, което изпраща топли вълни към моят приятел. Опитвам да го притисна между леглото и тялото ми, но той вече е надървен като камък.

Бавно движа език по дължината от клитора до вагината, стигайки отвора. Качвам се и слизам бавно и дразнещо, гледайки изражението на Барбара. Тя заглушава стенанията си с ръка и пристиска очи.

Усещам соковете й, което допринася допълнителна възбуда върху мен и забързвам темпо, като наблягам по средата на клитора. Засмуквам го и хапя, а след това отначало.

Бавно я дразня, минавайки един и същи път няколко пъти.

- Може да свърша скоро - тихи думи се промъкват от устата й, но това не ми харесва.