Език на тялото

Пролог ''1''

 3 септември 1999 г. ,
                                   Клинтън Хил, Бруклин

Арън Фереро

Очите на синеокият мъж се взират в куфара с пари, докато приятелят му шофира към дома с новият Шевролет. В ума му минават какви ли не сцени за това как Койота би ги убил, че почти не объркаха поръчката отново. От друга страна пък се радва, защото след самостоятелна сделка, десетте хиляди остават за тях. 

Сега сигурно ще успее да купи онзи огромен басейн, който Джейсън искаше преди. А пък Дейвид и Оливия ще зарадват Дженифър с мечтаната почивка до Алпите. 

- Е, какво мислиш? Ще успеем ли да го преметнем и този път? 

- Койота ли? - дръзко се обръща към русият дребнав младеж - Разбира се, че ще успеем. 

- Сигурен ли си? Помниш ли миналият път как изпрати кучетата си у вас и почти не разкъсаха всичките ви мебели?

- Да, както и крака на Джейсън. Той е само на пет, не трябва да бъде замесен в цялата тази мръсотия. Ще натрия носа на онзи келеш, каквото и да ми коства това. 

Лек усет на коварство и жлъч си проправя път към чистият му разум, заради любовта към сина си. Арън просто иска да бъде свободен, но проклетата длъжност към онзи Мафиот го задължават да му бъде верен, докато не се изплати.

Тази участ го прокле на страдание до края на дните му.

- Арън, в случай, че Койота ни убие до утре, искам да знаеш, че няма да те издам. Ще кажа, че сам съм направил сделката с горивото и ти нямаш нищо общо. 

- Какво говориш? Заедно сме в това, няма да ме прикриеш. 

- Ти си най - добрият ми приятел, ще направя всичко за теб! Не искам да те загубя, заради една сделка. 

Синеокият го поглежда с усмивка, осъзнавайки че Дейвид е най - доброто, което можеше да му се случи в целият му живот на наемен убиец. Това продължава от години и няколко хиляди бона няма да попречат на приятелството им да продължи до старини.

- Няма да ме загубиш, нито пък аз теб! Заедно сме в тази кал, обещай ми.

- Добре, обещавам! Но другият път, когато решиш да правиш търговия зад гърба на Шефа, обади се на някой друг - пошегува се с него, откривайки искрена усмивка и топли чувства. 

 Само него има за истински приятел.



Приближават квартала, виждайки многобройна насъбрала се тълпа пред дома им. Пожарната също е отпред и блокира местата за паркиране пред жилището. Дейвид напрегнато скача от колата, последван от Арън, осъзнавайки, че къщата му гори. 

Всичко наоколо се забавя като на лента за него, чувайки от хората, че Оливия и Дженифър са някъде там измежду пламъците. Тръпката и смущението го пробождат като нож, позволявайки на сълзите да се стичат по безжизненото му вече лице.  

Без да мисли хуква през тълпата, игнорирайки възпирането на пожарникарите и съседите. Арън притичва след него, тъй като тревогата и мислите, че е загубил приятел като Оливия, карат краката му да омекнат, а сърцето му да бие лудо. Той не изоставя приятеля си, бяга подире му и иска да помогне в намирането на жена му и дъщеря им.