Език на тялото

Част 25 - пука й за мен?

Джейсън

Студената вода облива лицето ми, карайки очите ми да парят. Поглеждам се в малкото огледало над мивката, за да осъзная дали вече мога да разсъждавам нормално.

Цяла нощ гледах татуировките, обвинявайки само и единствено себе си. Толкова е нелепо и долно, че Кастело ме белязаха.
Трябва да съм глупак, ако им се противопоставя. Не крия страха си от тях, но смятам да съм предпазлив.

Бърша лицето си с кърпа и излизам тихо от малката баня.

- Джейсън!

Били ме вижда в кухнята и хуква към мен.

Усмихвам се, докато го вдигам от пода в силна прегръдка.

- Как си, малчо?

- Аз съм добре, но ти зле ли се чувстваш?

- Малко съм уморен.

Пускам го и тогава той се вглежда в ръцете ми.

- УАУ! Много е яко!

Докосва татуировките с пръст и се радва звучно.

В този момент вратата се отваря и вътре влиза майка ни с торби в ръцете.

- Чак сега ли ставаш? - поглежда ме с широки очи.

Кимам на въпроса й.

- Ти откъде идваш?

- Бях в бръснарницата. Купила съм ви пица на връщане.

Тя влиза в кухнята и вади покупките си. Изглежда спретнато и доста добре й се отразява работата бих казал.

- Мамо, виж му ръцете - Били сочи към мен.

Когато майка ми поглежда татуировките, разширява очи и въздъхва.

- Решил си да те нарисуват?

- Беше спонтанно.

- Кой ти направи това?

- Има ли значение? Просто не ми се бъркай!

Телефонът ми звъни и прекъсва всичко. Няколко секунди се минават, докато се осъзная какво се случва. Като виждам, че е непознат, вдигам чак когато излизам от къщата.

- Трябва да призная, че наистина си смел.

Внушително дрезгавия глас на Койота в слушалката ме напряга ужасно много.

- Ще те размажа!

- Еха! Обичай си ума, момче.

- Имаш да разказваш толкова много и ако не го направиш, кълна се... Ще те размажа.