Език на тялото

Част 17 - нова работа?

Не мога да отворя очи, но съзнавам, че вече съм буден. Усещам, че съм здраво вързан за стол, върху който вися кой знае колко часа. Гърба ме боли, а врата ми изгуби способностите си да се движи. Явно съм спал с увиснала глава.

Все още съм замаян, но въпреки това, успявам да чуя гласове в стаята:

- Какво мислиш, Джен? Койота ще го надуши ли? - някакъв мъжки глас шепти безмълвно.

- Определено. Но Кърлежа трябва да мисли бързо какво да прави с него. 

Не знам какво става тук, но единственото, което ме притеснява в момента е Били. Кой знае колко време ме държат тук, той сигурно е пребледнял от глад.

По дяволите!

Майка ми ще тегли много, когато се измъкна оттук.

Изведнъж чувам врати да се отварят и затварят много бързо. Тежки стъпки приближават около мен, а аз изтръпвам. Моля се да не ме убият на място. Единственото нещо, което ме крепи жив на този свят е малкото ми братче и това да му осигуря добър живот.

- Събудете го! - солиден, плътен глас озвучава помещението с ехо.

Мога да позная това нареждане.

- Хайде, ставай - внезапно усещам удар по гърдите си.

Сравнително лек, но несъмнено достатъчен, за да ме заболи.

- Мамка ти! - изругавам през зъби, асимилирайки, че виждам пред себе си Дженифър.

- Не драматизирай, червей. Спиш от седем часа, би трябвало да си буден вече.

- Стига Джени, остави го на мен - мъжът с пистолета от снощи сега стои пред мен, напълно в нормален вид. Елегантният му костюм е заменен с по - небрежен бежов, а оръжието му сега е просто една пура.

- Защо ме държите тук? Искам да си вървя. Веднага.

Виждам смях в очите на двамата, докато другото момче зад тях държи документите ми в ръка и рови нещо на компютъра си.

- Не избързваш ли малко, а? - мъжът пред мен прави пръстен от дим и забелязвам големите му очи, които се взират доста старателно. - Искам да отговориш на няколко въпроса, момче. Не искаме да стигаме до крайни възможности, нали?

Оглеждам помещението и установявам, че това е голям гараж, изпълнен с всякакви метални шкафчета и рафтове. От лявата ми страна има три коли, една от които е и пикапът.