Език на тялото

Част 27 - склад за гориво

Джейсън

Натискам газта, а старата бричка прелита по пътя като ракета. Дженифър изтрива грима си с кърпичка, давайки напълно спокоен вид за жена, която не е убила двама души току що.

- Наистина ли си мислиш, че Койота няма да разбере за малкият ви обир?

Тя изпуфтява, след като затваря жабката с огледалото.

- Защото няма. Освен, ако ти не решиш да му разкажеш?

Поглежда ме с повдигнати вежди, но аз бързо връщам очи на пътя.

- Не бих искал да се забърквам в това.

- А ти откъде разбра, че съм тук? - пита изведнъж.

- Барбара ми писа, че те е видяла. Реших да видя каква работа имаш ти там.

Тя се усмихва и започва да брои диамантите, които открадна.

- Защо не си при нея тогава?

Замълчавам.

Отговарям си, че не съм знаел за обира нито пък ще кажа, че се сдърпахме малко.

- Внимавай с нея! Баща й е длъжник на Майк, а ако той разбере за нея ще си имаш големи неприятности.

Стискам по - силно волана, а кракът ми над газта опира дъното.

- Майк Кастело ще си има големи неприятности с мен, ако опита да докосне Барбара! - изплювам гневно.

Чувам само тихото й подсмихване.

- Ако си умен, няма да позволиш на принцесата да узнае за нас, иначе...

- Иначе какво? - прекъсвам я бързо, поглеждайки я право в очите.

- Иначе ще застрашиш живота на всички ни!

Не й отговарям.

По дяволите, бих му размазал физиономията, ако   само я докосне.

Скоростта, с която шофирам вече надвишава сто и седемдесет, а аз дори не се колебая да намаля. Зает съм да се проклинам наум за дето изобщо се забърках с цялата тази кал и в момента  обмислям странното съвпадение на татуировките с това за смъртта на баща ми.

- Ако имаш някакви дрехи тук, ще ми помогнеш да избягам от въпросите на Майк.

- На седалката отзад е само якето ми - казвам набързо, пускайки радиото, за да се разсея.

Наблюдавам с периферното си зрение голото й тяло, което е покрито с татуировки до последният сантиметър.