Език на тялото

Част 2 - чифт тюркоазени очи

Пристигам на площад Таймс Скуеър и паркирам колата си на отсрещната улица.

Тръгвам към тълпите от хора, след като заключвам мустанга. Сякаш на някой му е притрябвала тази бричка. Сравнение с това какви са на това място, моята изглежда като пълен боклук, каквато всъщност си е.

Минавам през няколко места, където момчета дрифтират в кръг и около варели с огън. Други ремонтират и проверяват двигателите си, докато карат возилата да буксуват.

Пълно е с хора, заобиколени от тунинговани коли и мотори. Викове се чуват от всеки ъгъл, заедно със силна музика.

Зървам Тайлър и се насочвам право към него. Гледам го - не прилича на себе си. Облегнал се е на някаква супер яка кола, очевидно не неговата хондичка. Натиска се с някакво момиче и пуши огромна пура. Опитва се да бъде като тези богати смотаняци.

- Я, кой решил да се появи на партито! - възкликва приятелят ми, щом приближавам към него.

- Ако ще се държиш детински, мога да си тръгна на секундата - посочвам с палец към мястото, откъдето идвам - И каква е тази пура, по дяволите?

Наистина съм готов да си тръгна, виждайки каква е обстановката тук. Мирише на гориво, има адски много хора, предимно тъпаци.

- Не се изнервяй толкова бързо, току - що дойде. А това е шоколадова пура.

Той започва да се смее гръмко, а на мен не ми допада този му вид.

- Ела, искам да те запозная с Мей - Лан и Джо - посочва приятелите си, а аз се здрависвам с тях.

- Мей - Лан, китайски корени ли имаш? - питам момичето, което досега се натискаше с него. Изглежда на около осемнадесет.

Дете.

- Всъщност, да - усмихва се срамежливо.

- Преместила се е преди три години, но английският ѝ е доста добър. Аз съм Джо, приятно ми е! - отговаря другото момче. Усмихва се дружелюбно, а аз му връщам жеста.

- Е, кое му е забавното ? - питам, оглеждайки мястото.

Прилича на обикновен купон. Но честно казано, предпочитам да бъда тук, отколкото да седя в онази мизерна дупка и да чакам майка ми - алкохоличката, да се прибере и да направи някаква помия за ядене.

- Забавното е, че след броени минути ще започне гонката, в която участвам.

Фука се наперено приятелят ми, сякаш ще прави благотворителност и стиска задника на момичето до себе си.