My New Family

1

Нормален ден в Сеул. Е колкото нормален можеше да бъде в

ежедневието на едно семейство. Но това семейство не беше нормално честно казано. В кухнята беше не друг а самият И Тейонг от плът и кръв. Тъкмо приключваше с закуската за любимия си син.

- И ДЖЕНО СЛИЗАЙ ЗА ЗАКУСКА. - извика "майка" му за закуска

-Слизааааааам. - извика Джено и се дотътри полу заспало като още щом стъпи в кухнята и се просна на масата заспивайки

-Миличък ставай и си яж закуската защото ще закъснееш за училище. - засмя му се Те и го целуна по главата

Джено измънка нещо но все пак се събуди.

-Мерси за закуската омма. - усмихна му се Джено и започна да яде

-Тази вечер ще имаме гост. Да се прибереш на време. - усмихна му се Те

-Пак ли ония. Омма казах ти че не го харесвам. - изръмжа Джено раздразнено

-Миличък знам че си свикнал да сме си само ние двамата но рано или късно ще се наложи да го приемеш. - въздъхна Те ставайки от мястото си

-Не е това просто..... този не му е чиста работата сигурен съм в това. - въздъхна хлапето. - Дори чичо Джони не го харесва а той харесва всички.

-Няма да спорим сега за това. Отивай на училище и се забавлявай. - усмихна му се Те

Джено въздъхна но кимна. След като се нахрани си взе чантата и тръгна към училище. Там го чакаха и приятелите му.

-Сети се да дойдеш И. - извика Сънгчан весело

-Млъквай бе. - изръмжа му Джено

-Някой не е в добро настроение а? - попита го Чонло

-Ония задник пак ще идва в къщи. - въздъхна Джено

-Защо толкова го мразиш? - попита Джистнг спокойно

-Незнааааааам. Просто не му вярвам. Крие нещо. На 10000 процента съм обеден че иска нещо друго от омма. И чичо Джони е съгласен с мен. Този така ме дразни че честно казано обмислях да го фрасна последния път като беше в нас но не исках да навличам неприятности на омма. - обясни им Джено

-Не се ядосвай. Сигурен съм че скоро ще си тръгне от живота ти. - усмихна му се Ронджун. - Нека сменим темата за да спре Джено да се ядосва нали?

-Благодаря Джуни. - усмихна му се Джено

-Хей чухте ли че ще имаме нов ученик? - изцепи Хечан

-Пак ли бе? Ама чакай кой нормален се мести в началото на годината? Още дори първия срок не е минал. - попита Марк

-Сигурен ли си Хюк? - попита Шотаро

-Обеден съм. Вчера чух учителите да си шушукат за това.

– Дами и господа нашия шпионин И Донг-хюк. - извика Лоло весело

– Еисега ще си го получиш Чонло. - извика Хечан и подгони приятелят си а останалите почнаха да им се смеят.

Джено се засмя и поне за малко се разсея от проблемите си. Беше обеден че днес ще се случи нещо. Нещо което щеше да преобърне денят му и живота му като цяло.

****

Тейонг от своя страна излезе с Дойонг. Трябваше му разсейване преди смяната му и най-добрият му приятел с радост се съгласи да го разсее.

-Е казвай. Защо си толкова напрегнат от сутринта? - попита Дойонг отпивайки от кафето си

-Тази вечер Йонг-до ще идва. Джено още не го харесва и ме е страх да не го разстроя. - въздъхна Те

-Виж Те. Джено просто не иска да изгуби единствения си останал родител. Ще свикне. - усмихна му се Донг. - От Джони се тревожи. Като го слушах последния път и той е вдигнал мерника на гаджето ти. - засмя се Донг

-Ох не ми напомняй. Брат ми може да е трън в задника понякога. - засмя се Тейонг

-Сега ли го осъзна. Не те знам къде си спал през всички тези години Те.

На което и двамата се засмяха. Днес определено щеше да е весело но не по начините който си мислеха.