My New Family

5

На другия ден Джено се събуди доволен от живота. Закуси, целуна Те по бузата и отпраши към училището си. Щом пристигна намери приятелите си и ги поздрави ухилен до уши. Момчетата го гледаха като гръмнал заек и най-накрая Хечан не издържа и се престраши да попита какво не му беше наред на Джено.

– Добре какво полудя изведнъж?

– Какво? Не съм полудял. - засмя се Джено вече тотално обърквайки приятелите си

– Как да не си. Вчера искаше да убиеш всеки който ти влезе в полезрението днес си ухилен и щастлив. - обобщи Марк и за всеки случай даже провери дали по-високия няма температура

– Да не би да фрасна ония? - изрази любопитство Ронджун

– Не. Той не дойде изобщо. Омма отмени срещата защото бяхме прекалено заети да сме навън с сладкия Нана и бъдещото гадже на омма. – Джено се замечта представяйки си как Юта и Те са щастливи а той и Нана са гушнати и всички са едно голямо и щастливо семейство. Преди някой от любопитните му приятели да е питал каквото и да било, забеляза пристигащата кола на японеца и от там слезе не кой да е друг а самият На Джемин. Без да чака втора покана Джено хукна към него обърквайки приятелите си още повече който го последваха мълчаливо искайки да разберат какво го прихващаше Джено. Щом пристигнаха пред колата Джено се усмихна лъчезарно и леко срамежливо на Нана. - Хей.

– Хей. - усмихна му се Джемин изчервявайки се леко.

Юта се усмихна на сладката картинка но за жалост трябваше да ходи на работа.

– Само за снимка сте ми вие двамата. - усмихна им се той. - Нана ще те взема след училище и ще отидем както ти обещах. Ако искаш вземи и Джено че да не си сам. А сега чао деца. - усмихна им се Юта и двете момчета му отвърнаха след което му помахаха и той отпраши.

– За какво говореше? Къде да ходим? - полюбопитства по-големия все още забравяйки за скъпите си приятели зад него.

– Обеща да идем в мола след училище. Но ако искаш не е задължително да идваш. – обясни розовокоското

– Какво не ме искаш с вас ли? - попита Джено уж с наранено изръжение

– Напротив искам просто ако ти е досадно не е нужно да го правиш. – възпротивил се Нана и без да го осъзнава се беше изчервил.

– Идеално защото наистина искам да дойда. Не бих пропуснал да прекарам време с теб. - усмихна му се той.

Тъкмо Джено да каже нещо и беше спрян от фалшивото кашляне на един от момчетата зад Джено. Джено с досада се обърна към приятелите си поглеждайки ги ядосано че му развалят момента.

– Джено айде сега като добро и послушно момче да ни запознаеш с новия си приятел а? - предложи Марк използвайки целия сарказъм който можеше да раздразни приятеля му

– Оффффф хубаво. Нана това са Марк, гаджето на Марк - Хечан; Сънгчан и гаджето му Шотаро; Джисънг а залепеният за него е Чонло - половинката му; и Ронджун. – представи ги Джено като посочваше всеки един от тях. – Момчета това е На Джемин.

Момчетата му се усмихнаха и Хечан, Шотаро, Ронджун и Чонло се доближиха леко до него.

– Ти си толкова сладък. - изхлипаха те и го прегърнаха.

– Стой далеч от него И Джено. Ще го поквариш. - извика Хечан мелодраматично

– Моля. Абе ало. Марк я си контролирай злобното гадже.

– Ха. Ти си мислиш че мога. В кой свят живя през последната година? Спасявай се скъпи ми Джено. - засмя се закачливо ниският спечелвайки си удар по тила от Джено.

Нана се засмя и благодарение на това си действие спечели още една прегръдка от ботъмите.

– Добре дошъл в лудницата. - усмихна му се Шотаро на което Нана с радост се усмихна.

Тук му харесваше. Макар че му липсваха и неговите приятели от домът му но все пак кой знаеше. Накрая можеше и те да се появят....или не?