My New Family

7

Мъжът седнал до Те забеляза новодошлите и се изправи заставайки пред Юта с нечетлив поглед.

– Здравей. Не се познаваме. Аз съм Пак Чой. Гаджето на Тейонг. А ти?

Чувайки думата гадже на Юта му призля, а Нана се ядоса. Джено тази подробност я пропусна да я каже.

– Накамото Юта. Водя племенника си тъй като с Джено имат да правят проект. - представи се монотонно Юта но си личеше че е бесен.

– Размислих. Чичо не ми е добре. Да се прибираме. - изръмжа Нана и хвана ръката на Юта

– Джемин.... - опита се да каже нещо Джено но беше прекъснат от ядосания глас на Джемин

– Не Джено. Ще направим проекта друг ден. Ние се прибираме.

И без да чака някой да каже каквото и да било издърпа все още ядосания Юта извън къщата им като двамата се качиха в колата и потеглиха.

– НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ! - извика Джено безсилно и се обърна към Пак. – Ти си виновен знаеш ли. Мамо да го няма или не ми пука найстина ще го фрасна този път.

– Джено аз.... - започна Те но беше отрязан от Джено

– Не виждаш ли какъв е? Най-накрая имаше шанс да тръгнеш с някой който ще те обича и ще приеме и двама ни. Някой който щеше да те пази и нямаше да иска да се отърве от синът ти но ти така и не го разбра. И сега не само изгуби шанса си с Юта но и аз изгубих Джемин. ПИСНА МИ! Щом искаш бъди с него но далеч от мен.

И без да чака отговор Джено се качи бясно в стаята си тръшкайки врата след себе си и заключвайки я.

– Какво пак му стана на това лекеме? - въздъхна Чой и застана до Тейонг

– Върви си. - изръмжа му Тейонг ядосано

– Моля? Гониш ме. Заради думите на лапето ти ли? Или защото ония си тръгна? Какво мислиш че ще ти върже ли? Погледни се Тейонг. Само аз ще се съглася да тръгна с теб.

– МАХАЙ СЕ ОТ КЪЩАТА МИ ВЕДНАГА. Да не викам Джони да те изкарва.

Без да казва нищо онзи си тръгна тръшкайки бясно врата след себе си. Щом него го нямаше Тейонг се разплака. Винаги си е мислел че никой няма да го приеме такъв какъвто е заедно с дете. Затова се преструваше на някой който не е. Но с Юта не беше нужно. Макар да се бяха срещали само веднъж от тази среща знаеше че японеца е грижовен, мил, внимателен и добър с децата. Не можеше да го изгуби. Но тъй като се чувстваше безсилен единственото което успя да направи е да се разплаче. Джено чу шума долу и веднага слезе заварвайки майка си сринат на дивана. Веднага отиде до него и го прегърна.

– Т-ти беше п-прав. Н-не искам д-да изгубя шан-с-са си с Ю-ю-та.

– Омма успокой се. Ще оправим нещата. И двамата. И знам кой ще ни помогне.

И без да чака втора покана Джено взе телефона си и се обади на единствения човек който можеше да им помогне да намерят Юта и Нана.

– Чичо Джони трябваш ми.