My New Family

3

Директора нямаше друга опция освен да се съгласи. Все пак Юта беше.......страшен. След като Юта го изгледа самодоволно двете семейства излязоха от стаята като в коридора бяха всичките приятели на Джено. Щом го видяха момчетата веднага го издърпаха в прегръдка.

– Какво стана? - попита Хечан притеснено

– Изключи ли те? - попита Марк

– Не бе кретени такива. Пусна ме даже без предупреждение. - ухили се Джено

Приятелите му го погледнаха все едно му е пораснала втора глава и извикаха в един глас.

– КАК БЕ?

– Благодарение на бащата на новото момче. - усмихна се Джено и се обърна към Юта и Нана след което се поклони уважително. - Благодаря за помощта господин Накамото.

Юта се усмихна топло на момчето пред себе си и най-накрая пусна Джемин от прегръдката си като отиде до Джено и му разроши косата.

– Не е нужно да ми благодариш. Аз трябва да ти благодаря че защити Нана. - усмихна му се Юта след което се засмя.

Джено кимна доволен от резултата. Наистина почваше да обмисля идеята да се направи на купидон и да събере Тейонг и Юта. Но имаше проблем който му развали плана. Юта беше женен за майката на Джемин очевидно.

– А къде е жена ви господин Накамото? - попита Тейонг леко нацупено макар че и той не знаеше защо

– Ами аз нямам. - засмя се Юта. - Нана и Тен не одобрява никого за мен.

– Защото всички са еднакви. Или златотърсачи или курви. - сви рамене малкото момче до Юта

– Но аз мислех че.... - започна да казва Тейонг но спря търсейки правилните думи

– Че аз съм бащата на Нана? - попита Юта спечелвайки си кимане и от Джено и от Тейонг. - Не аз съм най-добрият приятел на Тен.

– А Тен е майка ми. - обясни Нана

От това на Тейонг му олекна а Джено беше най-щастливия човек на света. Сега само трябваше да измисли адекватен план как да ги събере.

– Момчета вие не трябва ли да сте в час? - смени темата Тейонг вглеждайки се в приятелите на синът си

– Мамака му. - извика Хечан

– ЧАСЪТ! - извика Сънг и хукна последван от приятелите си

– Джено идвай. - извика Сънгчан

– Аз съм освободен за днес без отсъствия. - извика радостно Джено

– Майната ти тогава. - извика Чан и хукна след приятелите си

– Идиоти. - засмя се Джено и се обърна към Нана. - Много ще ги харесаш.

Нана се засмя и кимна към Джено.

– Не се и съмнявам. - усмихна му се лъчезарно Нана а от тази усмивка Джено едвам не се разтопи.

– Сигурно трябва да се връщате на работа. - каза Те обръщайки се към Юта

– Не днес съм в почивка. И също така, моля не е нужно да ми говориш уважително. - усмихна му се Юта. - Ако ти закъсняваш за работа ще те закарам и ще заведа децата за сладолед ако те искат?

– Искам. - казаха в един глас и Нана и Джено. Искаха да прекарат време заедно все пак. Макар и те самите да не знаеха защо.

– Днес не е нужно да се връщам на работа. Дойонг ще ме замести. - усмихна му се Тейонг

– А Дойонг съпругът ти ли е? - попита Юта с тайничката надежда Тейонг да каже "не".

– Не най-добрият ми приятел. Не съм омъжен. - усмихна му се Те.

– Нека всички заедно отидем за сладолед тогава. - усмихна се Юта а Те кимна одобрително.