My New Family

4

Целият ден момчетата прекараха заедно. Честно казано Джено си умираше от кеф. С Нана се разбираха толкова добре през цялото време. Юта говореше толкова мило и на него и на Тейонг. Не като ония задник който той ненавиждаше. Даже вечерта за да не се прибират по тъмно Юта ги закара специално до тяхната къща. Джено и Джемин си размениха телефонните си номера и даже Джено получи целувка по бузата за лека нощ от Нана. Виждайки зачервеното лице на синът си. И за огроооооомното щастие на И Джено, Тейонг отмени вечерята с ония задник. Можете да си представите колко доволен беше от това. Щом се прибра в стаята си си лепна най-улигофренската усмихна и писа на Нана. Не му се чакаше да му пише. Искаше веднага.

От Джено до Нана: Хей.

Въздъхна и зачака отговора на по-ниското момче. И за негово щастие не чака дълго.

От Нана до Джено: Хей.

От Джено до Нана: Радвам се че ми отговори. Днес беше забавно нали?

От Нана до Джено: Разбира се. Трябва някой ден да повторим.

От Джено до Нана: Със сигурност. Хей знам че звучи странно но.... имаш ли проблем ако се опитам да сватосам Юта и майка си?

От Нана до Джено: Ти шегуваш ли се ? И аз имах същия план. Явно великите умове мислят еднакво.

От Джено до Нана: Йейййй. Тогава утре ще обсъдим план как да ги съберем и също така ще те запозная с приятелите си 😊.

От Нана до Джено: Д-дали ще ме харесат?

От Джено до Нана: Естествено. Ти си невероятен. Искам да кажа че си страхотен. Тоест.... боже дори на чат се оплетох. По-добре да си лягам преди да съм казал някоя световна простотия. Лека <3

От Нана до Джено: Лека. И само да знаеш че ти също си невероятен според мен. 😊😙<3

И ето така приятели И Джено получи най-прекрасния ден от месеци насам. 

****

В къщата на Накамото нещата обаче не вървяха добре за всички. Джемин си беше щастлив в стаята де и си умираше от кеф заради чата си с Джено но долу.... нещата бяха малко по-сложни. Юта и Тен стояха в кухнята и си говореха за наложащата тема.

– Мислиш ли че ще ни намери? - попита притеснено тайьландеца леко треперейки

– Успокой се Читафон. Казах ти да оставиш това на мен. Няма да позволя да докосне нито теб нито Джемин.

– Ти не го познаваш като мен Ю. Той е опасен и... и аз.... не искам да се добере до малкото ми бебе.... не мога да дишам при мисълта че той ще го доближи Юта.

Тен не издържа и рухна а най-добрият му приятел веднага го прегърна.

– Тен чуй ме. Каквото и да става, дори камъни да завалят, ще опазя теб и Нана. Вие сте моето семейство и никой няма право да ви докосва разбра ли. Знаеш че аз си държа на обещанията нали? – щом усети лекото кимане на ниското момче в обятията си Юта въздъхна и погали косата му. Приятелят му преживя достатъчно през изминалите години. На Юта не му пукаше през какво или дори през кого трябваше да премине но щеше да осигури щастието на Тен и Джемин. В това поне бе сигурен.