My New Family

8

Веднага щом Джено разказа на Джони какво е станало чичо му провери всички полицейски регистри и намери домът на японеца. Веднага щом го направи отиде да забере племенника и брат си. Щом пристигна в къщата и видя брат си в това състояние съжали че не се е намесил по-рано и си обеща да пребие онзи Пак Чой щом го види отново. След малко всички се качиха в колата и отпрашиха. След 15 мъчителни минути за Джено и Тейонг пристигнаха пред една къща и излязоха от колата след което застанаха пред вратата и звъннаха на звънеца.

- Сигурен ли се че е тук хьонг? - попита едва крепящия се на краката си Тейонг

Но преди Джони да има време да отговори един нисък мъж отвори вратата.

- Ъм здравейте? - предпазливо им се усмихна мъжът

- Това ли е домът на Накамото Юта и На Джемин? - попита Джено с надежда

- Да това е. Мога ли да попитам защо ги търсите?

- Моля ви. Трябва да говоря с Юта спешно. - проплака Тейонг

Тен се загледа в погледа му и въздъхна. Знаеше този поглед идеално. Поглед на чисто отчаяние. Вече го е изпитвал много пъти затова отстъпи пускайки ги да влезнат. Веднага щом влязоха Тен затвори врата след себе си и ги заведе в хола а там в хола беше Джемин който веднага щом видя кой е дошъл замръзна.

- Къде е Юта?

- Стаята му е на горния етаж, втората врата веднага след стълбите.

Без да чака втора покана Тейонг се качи горе при Юта.

- Какво си мислиш че правиш тук Джено? - изръмжа Джемин опомняйки се от временния си шок

Но Джено не отговори. Само прегърна Джемин не му давайки шанс да каже каквото и да било. Макар и да беше бесен Джемин не изблъска защото усещаше мъката на другия. Тен се обърна към Джони с любопитен поглед.

- Би ли ми казал какво става моля?

- Да разбира се. Но може ли да е в друга стая. Нека оставим тези двамата за малко сами. Имат нужда от това.

Тен кимна и го замъкна в кухнята оставяйки и последните двама сами.

- Защо сте тук? - попита Джемин вече малко по-спокоен

- За да оправя кашата която забърках. Извинявай че не ти казах пълната истина Нана. Но не исках да се откажеш от плана. Знаех че омма не изпитва нищо към онзи и когато видях как Юта се отнася към нас ми се прииска той да ми е......баща. Не исках да наранявам нито теб нито него.

Накрая Джено не издържа и се разплака. Джеин се заслуша в думите на Джено и накрая отвърна на прегръдката в която го държеше по-високия. Знаеше какво е майка ти да е с човек когото мразиш. Да беше сърдит че Джено си спести информация но станалото станало. И да искаше не можеше да го мрази.

- Разбирам те. Прощавам ти. Само моля никога не крий повече нищо от мен.

- Обещавам. - прошепна му Джено и го прегърна малко по-силно. Сега оставаше само Юта и Тейонг да се оправят. Но както знаете съдбата е кучка и щом едно се оправи друго се разваля.