Едно Начало С Чат И Един Край С Любов

Глава 2

Април/ 2028/

Глт на Али

Събудих се от алармата и побързах да я изключа. Въобще не ми се ставаше.

-Алиии ставай.-мама дойде и ми отвор вратата

-Стааавам.-провлачих сънено

-Хайдее. Братята ти няма да те чакат вечно.-каза мама и я погледнах

-Да не ме чакат.-отвърнах

Мама се засмя и затвори вратата. Въздъхнах и станах от леглото. Отидох в банята и си измих лицето и зъбите. Излезнах и отидох в дрешника. След което се преоблякох с едни светлосини дънки и розова блуза с къс ръкав. Навън беше ужасно топло и нямах търпение да си извадя късите панталони.

Излезнах от дрешника и отидох до тоалетката. Сресах си косата и я вързах на висока опашка. След което си взех раницата заедно с телефона и ключовете. Слезнах надолу и видях момчетата.

-Хайде да тръгваме.-каза Джейк -Камерън е тук вече.

Обухме се и излезнахме. Момчетата се поздравиха с Камерън и тръгнахме напред.

-Колко часа имате днес?-попита Камерън

-Пет. А ти?-попита го Джейсън

-И аз.-отговор Камерън

В следващия момент Мия и Мади се появиха и отидох при тях.

-Ще се видим в училище.-казах

И трите тръгнахме напред.

-Искате ли довечера да излезем в парка?-попита Мади

-Може. Ако искате след това ще отидем в нас да спим.-казах

-Да. Става.-каза Мия

-Супер.-казах -Само да говоря после с мама.

След 20 минути стигнахме училище и влезнахме в стаята ни. Седнахме на чина ни и след 5 минути влезна госпожата по математика.

Как може първи час да имаме математика? Усетих как очите мш се затварят и легнах на чина.

---

Някой започна да ме ръчка, но не исках да се събуждам.

-Алииии...-чух гласа на Камерън

-Оставете меее..-измънках недоволно

-Хайде ставай. Пропусна два часа.-чух гласа на Мади

-Оххффх.-отворих очи и ги погледнах -Какво?

-Нищо.-отговори Камерън

Кимнах и започнах да си ръчкам по телефона. Някой обаче ми го взе и видях, че е Камерън.

-Хей, върни ми го.-казах

-Нямаа.-каза той и тръгна на някъде

Станах и започнах да тичам след него.

-Кааааам.. върни ми го.-казах и спрях на едно място

Камерън се обърна и ми се уплези.

-Ще те кажа на леля Ани!-казах му и той въздъхна

Тръгна към мен, а аз се усмихнах доволно. Даде ми телефона и се върнах в стаята при останалите.

---

Няколко часа по-късно

С момичетата влезнахме у дома и първото нещо което видях е, че момчетата също бяха тук.

-Какво правите тук?-попитах ги

-Не гледаш ли?-попита Джейсън

Бяха взели джоистиците и играеха на някаква игра.

-Хайде деца идвайте да си миете ръцете и да вечеряме.-мама се появи от кухнята

Момчетата отидоха в кухнята, а аз се обърнах към момичетата.

-Момичета, минали път не успяхме да ги гримираме на момчетата, но този път ще успеем.-казах

-И как точно?-попита Мия

Взех джоистиците и се усвихнах зловещо.

-Ще им скрием играта.-казах

Момичетата спряха телевизора, а аз скрих нещата. И се върнахме в кухнята да вечеряме.

-Какво ще правим после?-попитах

-Ние ще играем пред телевизора.-каза Джейк

Да бе.. и аз си го помислих. Засмях се, а после и момичетата.