Едно Начало С Чат И Един Край С Любов

Глава 56

Предлагам да си пуснете песента Arcade за точно тази глава! И моля бавно четене!

Няколко часа по-късно

Нашите и родителите на останалите бяха излезнали и сега бяхме останали само аз, момичетата и момчетата в къщата.

Слезнах до кухнята и видях Камерън. Слагаше си от портокаловия сок.

-Може ли да ми го дадеш после?-попитах

Той не отговори. Сипа си в една чаша и после прибра сока в кухнята.

-Какво ти става за бога? Попитах те най нормално дали можеш да ми дадеш сока после. А ти дори не ме отрази.-започнах да говоря ядосано

Не беше прав сега да го прави това. Окей да не ми говори. Но поне да беше оставил кутията със сока.

-Оо я не ми се прави на мила и невинна.-започна Камерън като ме гледаше с присвити очи

-Какви ги говориш? Камерън ако не друго ми кажи поне защо ме заряза. Поне това заслужавам да знам. А и съм сигурна, че не е защото Наташа е по-добра от мен.-казах му

Исках да знам причината. Дори ако беше, че вече е нямал чувства към мен.

-Не знаеш защо те зарязах така ли?-попита ядосано

-Да не знам.-отговорих също ядосано

-Не знае..-засмя се иронично

Дори не знаех защо говори така.

-По дяволите просто кажи защо ме заряза.-казах ядосано

-Защото ми изневери!-извика

-Какво?-попитах объркано

-Изневери ми с Даниел.-каза

-Кам.. то...-прекъсна ме

-Лъжеш! Лъжеш отново! Лъжеше, че ме обичаш докато си давала на друг да те целува и прегръща!-викаше

-Какво става тук?-влезнаха останалите в кухнята

-Вие не се месете! Това е между мен и Алисън!-каза Кам

Алисън.. Никога не ме беше наричал така. Очите ми се бяха навлажнили. Бавно закапаха сълзи по бузите ми.

-Кой ти го каза това?-попитах с пречупен глас

-Това няма значение. Има само, че си ми изневерила и си продължавала докато си ме лъгала в очите, че ме обичаш.-викаше

Значи това му е казала и той и е повярвал.

-Камерън това не е..-отново ме прекъсна Камерън

-Млъкни по дяволите! Млъкни! Не искам да те чуват! Не искам да виждам дори!-не можех да спра да плача -Не знам как съм могъл да бъда с такава като теб! Мразя те! Съжалявам за всички спомени които имаме заедно! Съжалявам за това, че те харесвах. Че се влюбих в теб. Че те обичах. Мразя всичко свързано с теб!

Погледнах Наташа която се усмихваше. Камерън излезе от кехнята и Наташа дойде до мен.

-Доволна ли си?-попитах я през сълзи

-Много.-отговори

В следващия момент просто се сринах. Паднах на земята. Думите на Камерън разбиваха сърцето ми. Повтаряха се като развален грамофон.

-Али... Али.. Али спокойно.-говореше ми Джейсън

Той ме мразеше. А аз го обичах
Не можех да дишам. Задушавах се.

-Али пийни вода.-Мия ми даде чаша с вода

Опитах се да я хвана, но ръцете ми изтръпнаха и ги пуснах на земята. Джейк хвана водата и ми даде да пия вода.

Глт на Камерън

-Доволен ли си?-влезна в стаята Мади ядосана

-Какво искаш?-попитах я

-Доволен ли си? Доволен ли си, че единственото момиче което те обичаше както никоя друга сега е разбита? Доволен ли си, че я докара до паник атака? Доволен ли си, че я съсипа?-изкрещя последното

-Удовлетворен съм дори.-отговорих

Мади дойде до мен и ме удари един шамар.

Бях и ядосан на Алисън. Да може би не трябваше да и казвам всичко това, но вече всичко е казано и няма връщане назад.

-Ще съжаляваш.-каза Мади и излезе от стаята

Глт на Али

20 минути по-късно

Бях в банята и плачех тихо. Болеше ме. Паник атаката която получих ми мина преди 10 минути и сега просто бях разбита.

Сълзите не спираха да текат по лицето ми, а аз просто стоях под душа. След 10 минути спрях да плача. Просто стоях и се взирах в една точка.

Сега разбирах за какво са ми говорили другите. Но главата ме болеше ужасно много. Спрях водата и увих кърпа около тялото ми.

Излезнах и видях, че съм сама в стаята.