Едно Начало С Чат И Един Край С Любов

Глава 3

И такаааа.. знам, че главата е малка и къса, но толкова успях да напиша. И познайте кой отново е болен?! Аз. И за това няма да качвам некстове докато не се оправя напълно. Благодаря за разбирането❤

-Къде са ни джоистиците?-попита Джейк щом отидохме в хола

-Не знам.-повдигнах рамене

-Е какво ще правим?-попита мама

-Ще гримирамееее!-казах весело

-Оо не.-казаха момчетата

-Хайде дееее.-направихме тъжни физиономии с момичетата

-А аз ще гримирам теб.-каза мама на татко

Татко само въздъхна и кимна. Защото знаеше, че каквото и да направи накрая ще е гримиран.

-Ще се качим да вземем гримовете и сега идваме.-каза мама

Качихме се заедно с нея и взехме гримовете и. И аз трябваше да си взема по нататък.

Слезнахме надолу и видяхме момчетата седнали на дивана, а татко на фотьойла.

Засмях се и мама остави гримовете на масата. Взех една лента и я сложих на главата на Камерън, за да не ми пречи косата му.

След което взех един от фон дю тен-ите на мама. Сложих на ръката си малко от тубичката и започнах с една четка да размазвам по лицето на Камерън.

-Кога ще спре това?-попита Джейсън

-Няма да е скоро.-засмях се, а Камерън само ме гледаше -Не ме гледай така.

-Как?-попита

-Така. Разсейвам се и всеки момент ще направя нещо по грешно.-казах

Той кимна леко и спрях да размазвам фон дю тен-а. След което сложих малко коректор.

-Става ли да ти оправя веждите някой път?-попитах го на Камерън

-Нее.-отговори той и се засмях

-Няма да ги скубя. Само ще мина с един молив.-казах

-Така съм съгласен.-каза Камерън

Кимнах и продължих да го гримирам.

---

Час по-късно

-Уникални сте!-изписка Мади, а аз се засмях

Камерън беше гримиран в розово, Джейк в синьо, Джейсън в зелено, а татко в цветовете на дъгата.

-Хайде сега да си направим снимки.-каза мама

И си направихме няколко снимки.

-Това трябва да се повтори отново.-каза Мия

-Защо не махнем грима с който са сега и не ги гримираме отново на татко и момчетата?-попитах

-НЕЕЕЕЕЕЕ!-казаха татко и момчетата в един глас

-Значи друг път-казах с усмивка

След малко бяхме принудени да махнем грима от лицата на момчетата и прибрахме гримовете.