Едно Начало С Чат И Един Край С Любов

Глава 58

Две седмици по-късно

Минаха се две седмици от последния ни разговор с Камерън, а аз постоянно плачех. През деня се правех, че нищо ми няма, но вечер когато бях само с момичетата в стаята плачех.

Не можех да възприема всичко това. Болеше адски много. Дори не знаех защо е повярвал на Наташа, че съм му изневерила с Даниел. Той сам знаеше, че аз не харесвам Даниел.

Въздъхнах и с преоблякох ето така:

Оправих си косата и слезнах надолу. Това което не очаквах беше, че родителите на Наташа също бяха тук.

-Много се радваме, че дъщеря ни си намери такъв добър младеж като Камерън.-говореше майката на Наташа на леля Ани

А аз седях на стълбите и гледах всичко.

-А ние не.-каза леля Ани

Чичо Зак и прошепна нищо и тя се усмихна още по широко.

-Моля?-попита объркано майката на Наташа

-Ами да. Дъщеря ви се бутна в хубавата връзка па сина ми и бившата му и за това сега те двамата са заедно. Не защото дъщеря ви се е държала възпитано и скромно.-каза леля Ани

-Как..-започна да говори майката на Наташа, но мъжа и я прекъсна

-Добре, ние ще си вървим, че ни чака полет. Ще си говорим някой друг път.-каза мъжа

Стиснаха си ръцете с чичо Зак и Наташа и родители те и, изчезнаха от къщата. Най накрая!

-Защо Наташа си тръгна по рано?-влезнах в хола

-Али какво видя?-попита чичо Зак

-Всичко.-отговорих честно

-Ами да кажем, че леля ти Ани полудя и просто се обади на родителите на Наташа да дойдат да си я вземат по рано.-каза чичо Зак

Кимнах и отидох в кухнята. Там бяха мама и татко.

-Защо си толкова усмихната?-попита мама

-Наташа си тръгна!-извиках щастливо и започнах да танцувам

Татко ме гледаше объркано.

-Какво? Това си е повод за щастие и купон!-казах

Мама постави една чиния с палачинки и седнах на масата. След което започнах да ям от тях.

---

Бях до басейна със слушалки в ушите когато видях Камерън да влиза в градината. Беше ядосан. Дойде до мен и ми дръпна слушалките.

-Какво ти става?-попитах го ядосано

-Заради теб мама звънна на родители на Наташа!-каза

-Не...-прекъсна ме

-Сигурно си излъгала, че те е ударила или нещо такова.-каза и стана -Не мислех, че ще паднеш толкова ниско.

-А аз не мислех, че някога ще си помислиш такива неща за мен, след като ме познаваш от години..-казах тихо и си сложих слушалките отново

Камерън отиде на някъде, а моите очи се насълзиха. Прехапах устни и затворих очи. Сълзите обаче се стекоха по бузите ми.

В градината влезе Джейсън и веднага дойде при мен. Прегърна ме, както и аз него.

-Не е честно..-казах през сълзи

-Али моля те не плачи, защото ми става гадно. Боли ме да те виждам така. А Камерън не заслужава да те вижда такава.-галеше косата ми

-Джей, мислех, че Камерън ме познава..-проплаках

-И аз мислех, че го познавам. Но явно онази му е завъртяла така главата, че не знае какви ги говори.-каза брат ми

Стояхме така оше 20 минути и накрая спрях да плача. Трябваше да се взема в ръце. Заради мен самата.