Едно Начало С Чат И Един Край С Любов

Глава 61

Седмица по-късно

Стоях в стаята когато вратата се отвори от Камерън. През цялата седмица се опитваше да говори с мен, но аз просто не го отразявах.

Правех се, че не ми пука и така болеше по-малко.

-Али може ли да поговорим?-дойде Камерън до мен

Не. Нямаше да му отговарям. Нито да го поглеждам. Камерън обаче беше инат и застана срещу мен. А после ме накара да го погледна.

-Какво искаш?-попитах го студено

-Да поговорим.-отговори тихо

-Няма за какво да говорим. Всичко си казахме още преди месец.-казах

-Не е вярно.-каза Камерън

-Вярно е. Не искам да имам нищо общо с теб.-казах и тръгнах към вратата

Камерън ми хвана ръката и ме дръпна, при което се целунахме. След минута се отдръпнах и му ударих шамар. Излезнах от стаята и слезнах надолу.

Глт на Камерън

Стоях там и гледах в една точка. Очите ми се насълзиха и една сълза се стече по бузата ми. Въздъхнах и отидох в стаята ми.

Ударих умрюк в стената. Не можех да се понасям. Как можах да и го сторя? Просто нямам думи за себе си. Но щях да се поправя. И да знам, че съм егоист, но я искам само за себе си. Обичам я и не мога да я оставя.

Трябва да измисля какво да направя.

Глт на Али

-Виж знам, че не бива да се меся, и Камерън не е прав, но може поне да отидеш да поговорите.-дойде Джейсън при мен

-Не. Страдах два месеца. Плачех всяка нощ. И накрая какво? Един два пъти каза извинявай, искам да говорим и очаква да се съглася! Няма да стане! Сега той ще страда! Искам да види какво е. Да усети болката ми.-казах

-Али това не си ти.-поклати глава Джейсън

-Напротив аз съм. Просто се държа студено. И най интересното, знаеш ли кое е?-попитах -Че ми харесва.

Усмихнах се насреща, а той отново поклати глава.

-Моля те просто не прави глупости, за които по-късно ще съжаляваш.-отвърна

-Няма.-казах и станах от дивана

-Отиваш да говорите ли?-попита брат ми и се засмях

-Не. Отивам да поспя.-отговорих

Качих се в стаята си и легнах на леглото. Сложих си слушалките и си пуснах музика. След което затворих очи и скоро се унесох.

---

-Не!-извиках и някой ме прегърна

Цялата треперех от страх. Бях сънувала някакъв кошмар в който умираше Камерън, а после и семейството ми.

-Шшшт. Няма нищо..-чух гласа на Камерън

Сега осъзнах, че съм в неговите прегръдки. Отдръпнах се и видях как се натъжи.

-Какво сънуваше?-попита след кратка тишина

-Нищо..-отговорих и станах от леглото

Отидох в банята и пуснах водата на чешмата. След което си измих лицето.

-Между другото всички отидоха в един ресторант до плажа.-чух до казва Камерън

Излезнах от банята и не си направих труда дори да го погледна. Взех си телефона и видях, че мама ми е писала щом се събудя заедно с Камерън до отидем при тях.

-Преоблечи се и да тръгваме.-каза Камерън

Извъртях очи и отидох до гардероба. След което си извадих тези дрехи:

Влезнах в банята и се преоблякох. Оправих си косата и се гримирах набързо. Обух си кецовете и си пръснах парфюм. Взех си телефона и излезнах от стаята, а след мен излезе и Камерън.

Слезнахме надолу и излезнахме от къщата. Вървяхме около 10 минути в тишина. Накрая стигнахме ресторанта и влезнахме. Веднага забелязах нашите и останалите.

Отидохме при тях и седнахме където имаше места.

-Наспа ли се?-попита мама

-Не особено..-отговорих

Една сервитьорка дойде и я погледнах.

-Здравейте, какво ще желаете?-попитах

-Спагети Болонезе.-отговорих -И една вода с лед и лимон.

-А за вас?-обърна се момичето към Камерън

-И за мен същото.-отговори и

Извъртях очи и се обърнах към момичетата.