Едно Начало С Чат И Един Край С Любов

Глава 22

Преди главата да започне искам да кажа още няколко думи. Първо. Когато четете една история първо я прочетете до край и тогава обвинявайвате питателите. Второ. Това което се случи знам, че се случва и на други. Когато написах думите за актьорите, писателите и др., те не бяха само за мен, те бяха и за останалите читатели, настоящи писатели тук в Wattpad, както и бъдещи. На всеки един който пише тук му се е случвало да чуе думите "не ставаш за писател". Но не е така. Обратното е. Точно този който ви го е казал, всъщност дълбоко в себе си иска да постигне същото като вас. Да може да твори. А това не се отдава на всеки. За това. Пишете и не спирайте.♥️

Приятно четене!♥️

След 4 часа прекарана в магазина~

Излезнахме от магазина с още 40 чанти. Май ще трябва да си купя още един куфар.

-Повече в този магазин с вас, не!-каза Камерън и се засмях

-Нееее. Защооо?-попита Мади

-Как, защо? 40 чанти за 4ри часа!-отговори Кам

-Ама ако ти не дойдеш, кой ще ни е магарето?-попитах

-Крис.-отговори Кам

-Ааа не. Отивам ли пак с тях и ти идваш братле.-каза му Крис на Кам

-Нали няма да е скоро пак идването до този магазин?-попита ме Кам

-Не, но се моли следващия път да не стоите там с нас цял ден.-отговорих

-Момичета! Ние взехме ли си пижамите на дневниците?-попита Мия щом стигнахме пред хотела

-Не!!!-отговори Мади

Обърнах се към момчетата с самодоволна усмивка, а те направиха доста интересни гримаси.

-Не пааак...-каза Кам, а аз почнах да се смея

-Хайде. Качете чантите и да си връщаме до магазина, а след това отиваме и да си купя куфар.-казах

-Защо ти е още един куфар?-попита Мади

-Ти къде мислиш, че ще побера тези чанти?-попитах я

-Оо да.. Ами то и ние трябва да си купим по още един куфар.-каза Мия

Дадохме чантите на момчетата и те се качиха да ги оставят в стаята на Мади и Мия.

След 5 минути се появиха и се върнахме до магазина. Купихме си пижамите, а после и по един куфар.

-После искате ли да отидем да хапнем някъде?-попитах докато се връщахме в хотела

-Най може.-съгласиха се останалите

-Добреее. Значи се връщаме до хотела, оставяме тези неща и отиваме някъде хапнем.-казах

---

-Едни спагети за мен.-поръчах -И вода.

-За мен палачинки.-каза Мади

-А за мен една пица Франсе.-каза Мия

-Това ли ще бъде?-попита сервитьорката

-Да.-отговорих

Тя кимна и си тръгна от масата.

---

С останарите се върнахме в хотела и с момичетата отидохме в тяхната стая. Оправих си там куфара с нещата и след това започнахме да си говорим с момичетата.

-Ее, какво става с Джъстин?-попитах я на Мади

-Какво да става?-попита объркано

-Знам, че си пишете.-отговорих

-Нищо не става. Просто питаше какво става тук.-повдигна рамене

-Окей.. щом казваш.-казах

---

Няколко часа по-късно

Докато си бях на телефона изведнъж ми писа Крис.

В чата

Крис: Спиш ли?

Аз: Не. Притеснена съм за утре..

Крис: Няма за какво да се притесняваш. Ще видиш, че ще спечелим.😊

Аз: Ще видим.. със сигурност има и по-добри от нас.

И в този момент ме писа Кам.

В чата

Кам: Утре, слуд състезанието искаш ли да отидем на плажа?

Аз: Да, може. Само двамата или и момичетата?

Кам: Все тая ми е.

Аз: Окей. Ще се разберем утре. Лека нощ

Излезнах от чата и заспах.