Едно Начало С Чат И Един Край С Любов

Глава 42

Не мога повече да чакам, за това ще издам едно нещо. Скоро ще се случи нещо с историята на Али и Камерън или по точно книгата Чат или нещо повече! Нещо много хубаво ще се случи и нямам търпение да споделя. Но всичко с времето си! 💋

Глт на Камерън

Не можех да я слушам повече на Али как говореше за Крис и Мартина. Просто не се стърпях. Накрая сложих едната си ръка на талията и, а другата на врата и и я целунах преди да се е усетила.

Глт на Али

Минута по-късно се отделихме. Цялата треперех от вълнение, а сърцето ми щеше да изкочи.

-Виж, Али. От доста време те харесвам и никога не събирах смелост да ти го кажа. Или пък все ставаха някои неща. Знам, че сме пай-добри приятели, но просто не мога да бъда най-добър приятел с момичето в което съм влюбен. Да, Али аз съм влюбен в теб. Дори и аз не знам как се случи. Но когато пяхме заедно за първи път пред цялото училище аз осъзнах, че те искам като нещо повече от най-добри приятели. Знам, че това не е достатъчно, но в момента дори и аз едва говоря. Бях си подготвил още много други думи които да ти кажа, но..-прекъснах го на Кам с целувка като сложих ръцете си на врата му

След като се отделихме, му се усмихнах както и той на мен.

-Искаш ли да бъдеш моя приятелка?-попита и усмивката ми стана още по-голяма

-Да.-отговорих и се прегърнахме

В следващия момент ме завъртя във въздуха. След като се отделихме, преплете пръстите на ръцете ни и се засмях леко.

-Е, отиваме ли в къщи?-попита Кам

-Нее. Първо ще отидем у нас за вечерята.-отговорих -Поне за час.

-Добрее..-каза Кам и се усмихнах

След което тръгнахме напред.

---

Влезнахме в къщи и мама дойде от кухнята.

-Ето ви!-каза и ни видя ръцете и се усмихна -Идвайте на масата.

Влезнахме в трапезарията и поздравихме останалите. Кам ми дръпна стола и седнах на него, а след това Кам седна до мен.

-Е, ще отиваме ли?-Елин *майката на Даниел* се обърна към мама

-Къде ще ходите?-попитах

-В Париж.-отговори Елин

-Няма да можем. Вече сме се разбрали с Ани и Зак да ходим в Париж.-отговори мама

-Ще дойдем с вас нали?-попитах

-Ако искате.-повдигна рамене мама

Толкова я обичах на мама, че дори и да и кажа, че ще остана тук тя няма да ми направи проблем. А щом мама не прави проблем и тате не прави проблем.

---

След 1 час и 30 мин.

С Камерън излезнахме от нас и тръгнахме по пътя.

-Е, ще ходиш ли в Париж?-попипах го на Кам

-Само ако ти дойдеш.-отговори с усмивка

-Ами ще си помисля тогава.-казах и се изхилих -Може да срещна някой парижанин там..

Кам ме погледна леко съмнително и в следващия момент ме вдигна на ръце. А аз се изхилих.

-Ти си само моя. Не те давам на никой.-каза и го целунах по бузата

-И аз не те давам на никоя.-отвърнах -А сега ме пусни.

-Защо?-попита Кам объркано

-Защото съм тежка.-отговорих

-Не говори глупости. Въобще не си тежка.-каза той и погледна пътя напред

След 10 минути бяхме пред тях и Кам най накрая се съгласи да ме пусне.

Влезнахме и видяхме леля Ани и чичо Зак в хола на дивана да гледат телевизия.

-Мамо, Али ще остане тук тази нощ.-каза Кам

-Добре.-каза леля Ани

Кам ме хвана по-доцре за ръката и се качихме нагоре.

-Искаш ли нищо за пиене?-попита Кам

-Обичайното.-отговорих докато лежех на леглото му

Той кимна и излезе от стаята. А аз станах от леглото.