Едно Начало С Чат И Един Край С Любов

Глава 64

Здравейте! Надявам се, че предишната глава ви е харесала! И искам да кажа, че след като тази история свърши, ще публикувам нова история. Много или малко различна от останалите които до сега съм писала и вие сте чели.

ХОХО

Няколко дни по-късно

Събудих се от някакво мърдане и погледнах на другата страна. Камерън ставаше, и аз веднага скочих от леглото.

-Къде отиваш?-попитах го

-Щях да слезна за вода. Добре ли си?-попита

-Да..-отговорих

-Добре. Сега се връщам.-каза и ме целуна по челото

Слезна надолу, а аз започнах да плача. Беше ме страх да не го загубя отново. Въпреки, че той беше казал, че ме обича и няма да го направи. Просто ме беше страх.

-Любов защо плачеш?-чух гласа на Камерън

-М? Не плача..-казах и започнах да бърша сълзите си

-Погледни ме.-каза Кам

Но аз не посмях да го кажа. Усетих ръката на брадичката ми и ме накара да го погледна. След като видя насълзените ми очи лицето му придоби още по разтревожен вид.

-Бейб какво ти е?-попита

-Просто ме е страх..-отговорих честно

-Няма от какво да те е страх. До теб съм. Сега и завинаги.-каза и постави лека целувка на устните ми

-Завинаги?-попитах с голяма надежда

-Завинаги.-отговори и го прегърнах -Хайде сега да си лягаме.

Кимнах леко и легнахме. Сгуших де в Камерън и затворих очи.

---

На сутринта

Събудих се и усетих лека болка в главата. Видях, че Камерън спи все още. Станах от леглото и отидох в банята. Измих си зъбите, а после и лицето. Излезнах и отидох в дрешника. Гледах се дрехите около 20 минути и накрая се преоблякох ето така:

Излезнах от дрешника и седнах пред тоалетката. Направих си две боксьорски плитки и станах от столчето. Пръснах си парфюм и си взех телефона. Отидох до Камерън и го целунах по бузата. А след това слезнах надолу.

-Добро утро.-поздравих мама и татко

-Добро утро.-поздравиха ме

-Какво има за закуска?-попитах

-Палачинки и гофрети.-отговори мама

-Добре.-казах

-Между другото родителите на Даниел го преместиха в друго училище.-заговори мама

-Защо?-попитах

-Защото той е помагал на Наташа през цялото време.-повдигна леко рамене

Въздъхнах и отидох при тях.

-Може ли вече да не говорим за това?-попитах

-Да. Оу и има шоу за таланти до колкото разбрахме с баща ти. Ще се проведе на 20 септември. Ако искаш можеш да се запишеш.-обясни мама

-Ще се запиша.-отговорих

-Добре.-каза мама -Искаш ли после да отидем на кино?

-Хей, ами аз?-татко я погледна объркан

-Ти можеш да се видиш с Найл и останалите..-каза му мама

-С тях ще се видим довечера.-каза татко

Мама се плесна по челото, а аз се засмях.

-Забравих, че ще ни идват на гости!-каза мама

-Да, за това Али ще излезе с Камерън и децата, а ние ще останем.-каза и татко

-Няма да остана тук цял ден затворена.-възпротиви се мама, а аз се смеех отстрани

-Не искаш ли да прекараш малко време с мен?-попита татко

-Зейн с теб прекарвам повечето си време от 19 годишна. Това са почти 16 години.-отговори му мама

-И какво от това?-попита татко -Аз искам да прекарам време с теб.

-А аз искам да прекарам малко време с дъщеря си.-повдигна рамене мама

-Ама..-мама го прекъсна

-Няма ама Зейн. Ще излезем с Али след два три часа, а ти ще отидеш да си запишеш песента в звукозаписното.-нареди му мама

Оо не мога. Татко гледаше тъжно, а мама беше с усмивка на лицето.