Имам чувството че потъвам в тази бездънна яма и със всяка секунда в която аз в дишам и издишам, падам по и по-надълбоко в нея и няма начин по който някой може да ме изкара от ямата, камо ли аз. Чувствам как се задушавам, дните ми стават от еднакви по-еднакви, няма разнообразие в този черно-бял свят. Усещам как не мога да напълня дробовете си изцяло, усещам как издишвам повече и повече въздух с почти никакъв не влиза в дробовете ми. Започвам да треперя, гласовете в главата ми се усилват, губя контрол. Губя контрол не само над мислите си, но и над действията си. Свивам се в ъгъла на леглото ми. Сълзите ми потичат. Губя изцяло контрол над тялото си. Тези гласове взимат контрол, те започват да го контролират. Няма какво да сторя. Няма какво да направя за да превзема аз контрола отново. Губя всичко. Губя гората до себе си, губя надеждата, губя малкото искрящ пламък който светеше в живота ми. Губя мотивацията да живея. Губя всичко.
Това беше една голяма боза дори и аз не знам защо го написах просто си изкарвах всичко в 100-150 думи, малко като думи много ксто емоция и чувства
YOU ARE READING
Thoughts - Мисли
RastgeleSo that will be some of my depression thoughts that I had some time ago, now I'm better at day, but at night it's a different story anyways, I'll be happy if you like it.
