Stay with me forever (Calum Hood)BG

Как започна всичко част 1

Вече от 15 минути стоях на леглото в опит да разбера защо по дяволите Калъм го направи.Реших да се разсея малко и да се преоблека.Отидох до гардероба.Отворих го.Там имаше дрехи на Кал,но не и мои.Избрах възможно най-малкият потник,който беше на истина широк дори сутиена ми се виждаше.Свалих мокрите дрехи и облякох потника.Единствено и само него.И отново се проснах върху леглото.Гледах тавана.Тогава си спомних как започна всичко.Как се започнах с момчетата.

Всичко започна когато бях на 14.Бяха предложили на майка ми нова работа.В Австралия-Сидни.Преди живяхме в Ню Йорк.И разбира се мама прие.Работата беше по-леко то сегашната й и заплащането беше по-добро.Когато тя ми съобщи за това ,че ще се местим ми каза,че мога да си избера в кое училище да уча.

Един ден след училище,беше в началото на годината около септември,се поразрових за училища в Австралия.От всички едно ми направи най-добро впечатление.Не беше голямо,но и в никакъв случай не беше малко.Идеалното за мен.Токова в което се надявах да не ме забележат,че съм нова.

След една седмица багажът ни беше опакован и вече пътувахме към Сидни.Веднага щом пристигнахме се настанихме в къща на два етажа и малък заден двор.

-Е миличка това е новият ни дом - каза ми мама още при първото ни влизане в къщата.

Избрах си стая на 2-я етаж.Подредих дрехите си,книгите,плюшените ми играчки и залепих няколко плаката на стената.

Още на другия ден отидох в новото си училище.Помня,че мама ме остави пред двора и ми пожела късмет.Не се бавех в разглеждане на училището направо отидох в стаята.Още от първия момент,в който влезнах, съжалих.Всички погледи бяха втренчени в мен,определено не ми харесваше.Господинът ме представи на класа.И да класният ми беше мъж.Покани е да седна.Единственото свободно място беше до момче седнало на най-задния чин.Косата му беше нещо средно между светло кафеникаво и тъмно русо. Бретона му беше голям и дълъг.Облеклото му се състоеше от черни,прилепнали дънки и червена тениска.Кабел от слушалки се показваше от горния край на тениската.С наведена глава стигнах до чина.Седнах и извадих една тетрадка по всичкология за да си записвам.През целия час не продумах и дума.Следващите часове минаха много бързо.Може би защото не слушах учителите и си драсках в тетрадката.Последен час имах физическо.Играех ме волейбол с едно момиче на което дори не знаех името.Момчета от горните класове играеха баскетбол.И разбира се защото има късмет ме удариха с топката у крака.В следствие на което се озовах на земята глезенът ме заболя и не можех да се изправя.Никой освен момичето с което играех не дойде при мен.

-Добре ли си? - попита ме тя.

-Аз ммм да така мисля . Но не мога да се изправя -  в този момент някоя я извика и тя тръгна.

-Ей сега се връщам.

Стоях си на пода в салона в края на игрището държейки се за глезена.Някой се приближи до мен и вдигнах глава за да видя кой беше.Пред мен стоеше момчето до когото стоях във всички часове.Подаде ми ръка.

-Благодаря - казах му аз след като се изправих успешно.

-Хайде да те заведен при лекарката.Между другото аз съм Майкъл - каза ми това докато ме поддържаше да не падна.

Тази глава ще е няколко части.Може да са по-кратки ,но ще се постарая да ги пусна по-скоро.Знам,че тази е скучна,но има време за по-така... знаете...хубави моменти :D За сега това е всичко до скоро <3