Stay with me forever (Calum Hood)BG

Подаръции <3 (Честит Рожден Ден част 2)

Щом прекрачих прага на вратата останах на място.Вцепених се.Очите ми се разшириха.Мозъкът ми спря да функционира.Дишането ми замря.Пред мен...до Майк и Кал бе..беше...

-Мамоо? - тихо промълвих опитвайки се все още да разбера какво се случва.

-Да,миличка. Аз съм!! - каза тя с насълзени очи. На момента пуснах торбите и се втурнах в разтворените обятия на майка си. Не я бих виждала от толкаво отдавна. Липсваше ми гласът й,топлите и прегръдки.

-Миличкаа...

-Толкова ми липсваше - промълвих.Бях заровила глава с косата й.А неусетно и сълзи се стекоха по бузите ми.

-И ти на мен - каза тя и ме пусна.

-Колко си пораснала само!?!

-Мамо минаха няколко месеца. Не години - засмях се.

-Да,но наистина си се променила.Вече не си момиче ,а жена.

-Това път какво трябва да значи? - учудено погледнах мама.

-Че можеш да пиеш,примерно. Различно е-изсмя се тя.

-Не,че си умирам за това.Но щом казваш - отвърнах й.

-От кога си тук? - попитах.

-От около час - отвърна ми тя и огромна усмивка.

-Няма да питам кои са виновниците - казах поглеждайки към момчетата. И най-вече към Майк и Кал.Направих няколко крачки и бях пред Майк и Кал. Те се скриха зад ръцете си все едно ще ги бия.Но щяха да получат точно обратното. Втурнах се и прегърнах силно Майк.

-Благодаря ти - прошепнах тихо в ухото му.Щом се осъзна какво става и ,че не се опитвам да го обезглавя той ме прегърна силно.Оохх..топлата прегръдка на Майк.Не си вадете грешни изводи.

-Ъхъм - се изкашля Калъм зад нас.

Пуснах Майк,усмихнах му се и се обърнах към Калъм.Обърнах се и срещнах погледа му.Той бе разтворил ръце в очакване да го гушна. Така като го гледах ми идеше да му ударя един шамар и да му се изсмея в лицето ,ноо...реших да бъде мила.Леле това от моята уста ли излезе.Но пък и мама е тук нека не правя сцени пред нея. После пак ще ми разправя лекцията си „Защо не е хубаво да биеш момчета?". Бла...бла. Както и да е. Хвърлих се на врата на Кал. Той ,разбира се ,се зарадва и ме вдигна във въздуха и се завъртя. След това ме пусна и погледна в очите.

-Честит рожден ден мил...Изи - поправи се той. Явно заради присъствието на майка ми.