Stay with me forever (Calum Hood)BG

Какво сме сега?

На сутринта се събудих в големите,топли и обгръщайки целият ми гръб прегрътки.Явно след палачинките и филмът съм заспала гушната в него.Ооо за малко да забравя аз съм Изабела.Познавам се с момчетата от 3 години.Ние сме нещо като най-добри приятели.Е не и с Калъм.Не вече.Аз не знам какво сме сега,но със сигурност не сме просто приятели.Приятелите не се целуват толкова страстно.Учим в едно училище.А след часовете се прибираме заедно.По принцип стоим през цялото ни свободно време заедно.Пеейки и свирейки някой песен,гледайки любимите ни филми или вършейки някой простотия.

-Хей - чух нежния и същевременно дрезгав сутрешен глас на Калъм,който прекъсна мислите ми.

-Добро утро - казах аз поглеждайки към него и очите му.

-Какво?-каза той усмихвайки ми се.

-Нищо просто имаш толкова хубави очи - гледах го право в тях.Потъвах в очите му.След минута се осъзнах.Зяпах го като зомби,което иска да изяде мозъка му.Извъртях поглед и се изчервих.Но нечия ръка хвана нежно брадичката ми и завъртя главата ми.Така,че да срещна погледа му.

-Спокойно няма от какво да се срамуваш.

Просто се усмихнах.Леко засрамена.Той се приближи към мен и ме целуна.Изпитах онова,същото чувство.Което почувствах вчера.Крещях вътрешно.От радост.Щом се отдръпна от мен,прошепна тихо в ухото ми:

-Какво ще кажеш да станем и да ти приготвя закуска?

-Звучи изкушаващо - отвърнах аз смеейки се.

-И си е така.Моите препечени филийки вървят с заедно с топло мляко и целувки - уверен ми отвърна.След казаното аз бързо се изправих и казах:

-Хайде ставай!!!Закуската няма да се направи сама!!!

-Така ли? - каза ми той грабвайки ме.Беше ме хванал през кръста и метна тялото ми като чувал с картофи на рамото си.

-Калъъъмм - викнах аз.Смеейки се много силно.А дори аз не знаех защо.След като стигнахме до кухнята.До колкото бях сигурна,че сме там.Все пак бях с глава надуло.

-Така ти ще стоиш тук-заповяда ми той.При което ме постави върху Барт плота в кухнята.Да била съм права.Намирах се в кухнята.След като се съвзех,от висенето с глава надолу до сега.Погледнах пред себе си.Там беше Калъм.В този момент исках да направя само едно нещо.Сякаш бе прочел мислите ми,той се  приближи и постави сладка целувка върху устните ми.Но аз леко разтворих крака,за да му направя  място да се приближи по-близо.Той точно това си и направи.Намести се между краката ми.Сложих ръцете си на врата му и го придърпах към себе си.Исках да усетя ударите на сърцето му с тялото си. Калъм сложи нежно длани върху бедрата ми.Целунах го първа.Целувката беше толкова дълга,но ми се стори като миг.Миг в Рая,който никога нямаше да забравя.Едновременно и двамата се откъснахме един от друг.За да си поемем въздух.Едвам отворих очите си когато Кал се спусна отново към устните ми.Но този път беше различно.Целувките не бяха невинни като преди.А напротив.Той разбиваше устните си толкова яростно и страстно в моите,че дори захапа устната ми.Заболя ме.Но това нямаше никакво значение сега.Движещите му ръце по бедрата и кръста ми отвличаха вниманието ми.А да не говорим за целувките,с които даряваше не само устните ми,а дори и врата ми.

-Ммм какво стана с закуската?-измрънках аз.

-Ще почака-отвърна той и се върна към врата ми-сега имам по-важна работа от закуската ти.

Съгласих се. Продължихме да си раздаваме целувки.След известно време проговорих.

-Ам Калъм ние сега какви сме тоест..ам..

-Какви искаш да сме?

-Ам аз искам..офф много добре ме познаваш знаеш какво искам

-Значи просто приятели - каза ми той шеговито.

-Нямаш си и на идея как искам да те фрасна сега - заядливо отговорих му аз.

-А ти си нямаш идея как искам да разкъсам дрехите ти сега.

-Амиии никой не те спира-отвърнах аз с мазна усмивка на лице.

-Мхм значи имам разрешение.

-Даам,но какво ще кажеш да не казваме на момчетата.Поне за сега.

-Да представям си колко досаден ще е Майкъл - каза той и се засмя.

-Значи се договорихме-казах аз при което го целунах за пореден път.

 Изведнъж чух окашляне от нечия страна.Стреснато с Калъм се обърнахме към вратата.Лицата ни изпитваха ужас все едно са видели призрак.И щом  излезнах от едносекундния си шок фокусирах гледката пред себе си.И какво да видя там.Точно това , което не исках да виждам сега стоеше пред очите ми.

Хей!Здравейте надявам се да вие харесала тази част.Знам,че е къса,безинтересна и банална,но в началото ще е така.Ако трябва да бъда честна мислех да е short story,но заради положителните ви коментари за които благодаря искрено,реших да я продължа.При следващата глава ще мога да ви кажа кога ще качвам за напред.За сега е това.Очаквам коментарите ви с нетърпение <3