СЛЕД ТЕБ

Глава (2) - "Близо, а така далеч"

(На другата сутрин , Нанси се събуди от лъчите на слънцето, които пареха на клепачите й. Тя се обърна, за да види Ейдриън, но него вече го нямаше в леглото. Явно след като е изтрезнял е осъзнал, че е глупост да спи с нея на едно легло.
Нанси се облече и слезе в кухнята, за нейно щастие, там беше Ейдриън, който приготвяше закуска.)
•Ейдриън - Събудила си се? Добро утро!
•Нанси - Добро да е!
•Ейдриън - Дано да не възразяваш, че нахлух в кухнята ви. Исках да направя закуска.
•Нанси - Няма проблем, не се притеснявай. Трябваше да ме събудиш, щях да ти помогна.
•Ейдриън - Не исках да те будя, спеше сладко, хах.
•Нанси - Д-да...
(Нанси така се беше размечтала в този хубав момент.
Представяше си как тя и Ейдриън живееха сами, как приготвят закуска заедно, как се прегръщат и целуват.)
•Ейдриън - Хей, тук ли си?
•Нанси - Извинявай, отнесох се за момент.
(Тя погледна в очите на Ейдриън, бяха толкова сини, че имаше чувството, че може да потъне в тях.
Небето го беше изпратил при нея,
за да я накара да се влюбя до полуда в ангел като него.)
•Нанси - Ще закусим и ще отидем на училище. 08:00ч. е! Трябва да сме бързи. А и имаме тест по Психология, ужас. Трябваше да учим!
•Ейдриън - Сигурна ли си, че си добре?
•Нанси - Да, защо?
•Ейдриън - Защо искаш да отидем на училище, а днес е събота...
•Нанси - Оу, хаха... съвсем бях изключила.
•Ейдриън - Разсеяна си. Да не би да си влюбена в мен?
(В този момент сърцето й спря, дъхът също. Нанси погледна Ейдриън в очите и не можеше да каже и буква.)
•Ейдриън - Не гледай така, пошегувах се. Хах.
•Нанси - Да. Хах. Разбира се! Добре тогава, в такъв случай ще си взема вода... ъъъ тоест душ. След това може да отидем на разходка, какво ще кажеш?
•Ейдриън - Всъщност, мислех си да отидем в "Реката"
("Реката" беше просторно и уютно кафене. Там беше като втори дом за тях - младежите, а и не само за тях. Предлагаха вкусна храна и напитки.)
•Нанси - Ами добре, съгласна съм!
•Ейдриън - Шарлот също ще дойде.
(В този момент Бети се прибра във вкъщи.)
•Бети - На кафе без мен?
•Ейдриън - Заповядайте с нас на кафе, госпожице! Специална покана ли чакаше?
•Бети - Не си забавен, Ейдриън!
•Ейдриън - И аз се радвам да те видя!
•Бети - Шарлот нали ще дойде?
•Ейдриън - Каза, че ако е по-добре ще дойде!
•Бети - Ще дойде, супер е!
(Ейдриън погледна Бети.)
•Бети - Тоест надявам се да е по-добре от вчера. Беше много зле, горката. Е, както и да е. Качвам се за взема душ и идвам.
•Нанси - И аз отивам да взема душ!
(Ейдриън остана сам. Той звънна на Шарлот.)
•Ейдриън - Хей, добро утро! Как си?
•Шарлот - Ами малко по-добре съм!
Шарлот започна леко да кашля.
•Ейдриън - Сигурна ли си?
•Шарлот - Да! Какви са плановете за днес?
•Ейдриън - Ще отидем в "Реката" имам подарък за теб.
•Шарлот - Добре, нямам търпение да се видим. Ще останем сами за малко.
•Ейдриън - Всъщност ще дойдем с Нанси и Бети.
•Шарлот - Скъпи, сериозно ли?
•Ейдриън - Да, защо? Има ли проблем?
•Шарлот - Не, просто мислех, че ще сме сами.
•Ейдриън - Нанси е мой приятелка, а Бети нейна сестра. Какво толкова? Приятелско семейство сме от години. Като сестра ми е.
•Шарлот - Хубаво де, нищо не съм казала. Ще се оправям, затварям ти. До после!
•Ейдриън - До после!
(Ейдриън затвори телефона.)
•Шарлот - Нанси, Нанси, Нанси... писна ми вече. Където и да отидем, каквото и да правим винаги тя е покрай нас. Това трябва да спре вече!